¹След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

¹Loks lauk Job upp munni sínum og bölvaði fæðingardegi sínum.

²Иов, проговаряйки, рече: -

²Hann tók til máls og sagði:

³Да погине денят, в който се родих, И нощта, [в която] се каза, роди се мъжко.

³Farist sá dagur, sem ég fæddist á, og nóttin, sem sagði: Sveinbarn er getið!

⁴Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

⁴Sá dagur verði að myrkri, Guð á hæðum spyrji ekki eftir honum, engin dagsbirta ljómi yfir honum.

⁵Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

⁵Myrkur og niðdimma heimti hann aftur, skýflókar leggist um hann, dagmyrkvar skelfi hann.

⁶Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

⁶Sú nótt _ myrkrið hremmi hana, hún gleðji sig eigi meðal ársins daga, hún komi eigi í tölu mánaðanna.

⁷Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

⁷Sjá, sú nótt verði ófrjó, ekkert fagnaðaróp heyrist á henni.

⁸Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

⁸Þeir sem bölva deginum, formæli henni, _ þeir sem leiknir eru í að egna Levjatan.

⁹Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

⁹Myrkvist stjörnur aftureldingar hennar, vænti hún ljóss, en það komi ekki, og brágeisla morgunroðans fái hún aldrei litið,

¹⁰Защото не затвори вратата на [майчината ми] утроба, И не скри скръбта от очите ми.

¹⁰af því að hún lokaði eigi fyrir mér dyrum móðurlífsins og byrgði ei ógæfuna fyrir augum mínum.

¹¹Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

¹¹Hví dó ég ekki í móðurkviði, _ andaðist jafnskjótt og ég var kominn af móðurlífi?

¹²Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

¹²Hvers vegna tóku kné á móti mér og hví voru brjóst til handa mér að sjúga?

¹³Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

¹³Því þá lægi ég nú og hvíldist, væri sofnaður og hefði frið

¹⁴Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

¹⁴hjá konungum og ráðherrum jarðarinnar, þeim er reistu sér hallir úr rústum,

¹⁵Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

¹⁵eða hjá höfðingjum, sem áttu gull, þeim er fylltu hús sín silfri.

¹⁶Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

¹⁶Eða ég væri ekki til eins og falinn ótímaburður, eins og börn, sem aldrei hafa séð ljósið.

¹⁷Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

¹⁷Í gröfinni hætta hinir óguðlegu hávaðanum, og þar hvílast hinir örmagna.

¹⁸Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

¹⁸Bandingjarnir hafa þar allir ró, heyra þar eigi köll verkstjórans.

¹⁹Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

¹⁹Smár og stór eru þar jafnir, og þrællinn er þar laus við húsbónda sinn.

²⁰Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

²⁰Hví gefur Guð ljós hinum þjáðu og líf hinum sorgbitnu?

²¹Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

²¹þeim sem þrá dauðann, en hann kemur ekki, sem grafa eftir honum ákafara en eftir fólgnum fjársjóðum,

²²Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

²²þeim sem mundu gleðjast svo, að þeir réðu sér ekki fyrir kæti, fagna, ef þeir fyndu gröfina;

²³[Защо се дава видело] на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

²³_ þeim manni, sem enga götu sér og Guð hefir girt inni?

²⁴Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

²⁴Því að andvörp eru orðin mitt daglegt brauð, og kvein mitt úthellist sem vatn.

²⁵Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

²⁵Því að óttaðist ég eitthvað, þá hitti það mig, og það sem ég hræddist, kom yfir mig.Ég mátti eigi næðis njóta, eigi friðar, eigi hvíldar, þá kom ný mæða.

²⁶Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

²⁶Ég mátti eigi næðis njóta, eigi friðar, eigi hvíldar, þá kom ný mæða.