¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

¹Þá svaraði Elífas frá Teman og mælti:

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

²Munt þú taka því illa, þótt maður dirfist að yrða á þig? Og þó, hver fær orða bundist?

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

³Sjá, þú hefir áminnt marga, og magnþrota hendur hefir þú styrkt.

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁴Þann sem hrasaði, reistu orð þín á fætur, og hnígandi hnén gjörðir þú stöðug.

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁵En nú, þegar það kemur yfir þig, gefst þú upp, þegar það nær þér sjálfum, missir þú móðinn.

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁶Er ekki guðhræðsla þín athvarf þitt og þitt grandvara líferni von þín?

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁷Hugsaðu þig um: Hver er sá, er farist hafi saklaus, og hvar hefir hinum réttvísu verið tortímt?

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁸Að því, er ég hefi séð: Þeir sem plægðu rangindi og sáðu óhamingju, þeir einir hafa uppskorið það.

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

⁹Fyrir andgusti Guðs fórust þeir, fyrir reiðiblæstri hans urðu þeir að engu.

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹⁰Öskur ljónsins og rödd óargadýrsins, _ tennur ljónshvolpanna eru brotnar sundur.

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹¹Ljónið ferst, af því að það vantar bráð, og hvolpar ljónynjunnar tvístrast.

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹²En til mín laumaðist orð, og eyra mitt nam óminn af því _

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹³í heilabrotunum, sem nætursýnirnar valda, þá er þungur svefnhöfgi er fallinn yfir mennina.

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁴Ótti kom yfir mig og hræðsla, svo að öll bein mín nötruðu.

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁵Og vindgustur straukst fram hjá andliti mínu, hárin risu á líkama mínum.

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁶Þarna stóð það _ útlitið þekkti ég ekki _, einhver mynd fyrir augum mínum, ég heyrði ymjandi rödd:

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁷,,Er maðurinn réttlátur fyrir Guði, nokkur mannkind hrein fyrir skapara sínum?

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁸Sjá, þjónum sínum treystir hann ekki, og hjá englum sínum finnur hann galla,

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

¹⁹hvað þá hjá þeim, sem búa í leirhúsum, þeim sem eiga rót sína að rekja til moldarinnar, sem marðir eru sundur sem mölur væri.

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²⁰Milli morguns og kvelds eru þeir molaðir sundur, án þess að menn gefi því gaum, tortímast þeir gjörsamlega.Tjaldstaginu er kippt upp, þeir deyja, og það í vanhyggju sinni.``

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

²¹Tjaldstaginu er kippt upp, þeir deyja, og það í vanhyggju sinni.``