¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

¹Getur þú veitt krókódílinn á öngul, getur þú heft tungu hans með snæri?

²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

²Dregur þú seftaug gegnum nasir hans og rekur þú krók gegnum kjálka honum?

³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

³Ætli hann beri fram fyrir þig margar auðmjúkar bænir eða mæli til þín blíðum orðum?

⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

⁴Mun hann gjöra við þig sáttmála, svo að þú takir hann að ævinlegum þræli?

⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?

⁵Munt þú leika þér að honum eins og litlum fugli og getur þú bundið hann fastan fyrir smámeyjar þínar?

⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁶Manga fiskveiðafélagar um hann, skipta þeir honum meðal kaupmanna?

⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

⁷Getur þú fyllt húð hans broddum og haus hans skutlum?

⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].

⁸Legg hönd þína á hann _ hugsaðu þér, hvílík viðureign! Þú gjörir það ekki aftur.

⁹Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

⁹Já, von mannsins bregst, hann fellur þegar flatur fyrir sjóninni einni saman.

¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹⁰Enginn er svo fífldjarfur, að hann þori að egna hann, _ og hver er þá sá, er þori að ganga fram fyrir mitt auglit?

¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.

¹¹Hver hefir að fyrra bragði gefið mér, svo að ég ætti að endurgjalda? Allt sem undir himninum er, það er mitt!

¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

¹²Ég vil ekki þegja um limu hans, né um styrkleik og fegurð vaxtar hans.

¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

¹³Hver hefir flett upp skjaldkápu hans að framan, hver fer inn undir tvöfaldan tanngarð hans?

¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¹⁴Hver hefir opnað hliðin að gini hans? Ógn er kringum tennur hans.

¹⁵[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;

¹⁵Tignarprýði eru skjaldaraðirnar, lokaðar með traustu innsigli.

¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

¹⁶Hver skjöldurinn liggur fast að öðrum, ekkert loft kemst á milli þeirra.

¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

¹⁷Þeir eru fastir hver við annan, eru svo samfelldir, að þeir verða eigi skildir sundur.

¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

¹⁸Þegar hann hnerrar, standa ljósgeislar úr nösum hans, og augu hans eru sem brágeislar morgunroðans.

¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

¹⁹Úr gini hans standa blys, eldneistar ganga fram úr honum.

²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.

²⁰Úr nösum hans stendur eimur, eins og upp úr sjóðandi potti, sem kynt er undir með sefgrasi.

²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

²¹Andi hans kveikir í kolum, og logi stendur úr gini hans.

²²На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

²²Kraftur situr á hálsi hans, og angist stökkur á undan honum.

²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

²³Vöðvar holds hans loða fastir við, eru steyptir á hann og hreyfast ekki.

²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

²⁴Hjarta hans er hart sem steinn, já, hart sem neðri kvarnarsteinn.

²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

²⁵Þegar hann stökkur upp, skelfast kapparnir, þeir verða ringlaðir af hræðslu.

²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

²⁶Ráðist einhver að honum með sverði, þá vinnur það eigi á, eigi heldur lensa, skotspjót eða ör.

²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

²⁷Hann metur járnið sem strá, eirinn sem maðksmoginn við.

²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

²⁸Eigi rekur örin hann á flótta, slöngusteinarnir verða hálmur fyrir honum.

²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

²⁹Kylfur metur hann sem hálmstrá, og að hvin spjótsins hlær hann.

³⁰[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;

³⁰Neðan á honum eru oddhvöss brot, hann markar för í aurinn sem för eftir þreskisleða.

³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

³¹Hann lætur vella í djúpinu sem í potti, gjörir hafið eins og smyrslaketil.

³²Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].

³²Aftur undan honum er ljósrák, ætla mætti, að sjórinn væri silfurhærur.

³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

³³Enginn er hans maki á jörðu, hans sem skapaður er til þess að kunna ekki að hræðast.Hann lítur niður á allt hátt, hann er konungur yfir öllum drembnum dýrum.

³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

³⁴Hann lítur niður á allt hátt, hann er konungur yfir öllum drembnum dýrum.