¹А Иов в отговор рече: -

¹Þá svaraði Job og sagði:

²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!

²Ó að gremja mín væri vegin og ógæfa mín lögð á vogarskálar!

³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

³Hún er þyngri en sandur hafsins, fyrir því hefi ég eigi taumhald á tungu minni.

⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

⁴Því að örvar hins Almáttka sitja fastar í mér, og andi minn drekkur í sig eitur þeirra. Ógnir Guðs steðja að mér.

⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

⁵Rymur skógarasninn yfir grængresinu, eða öskrar nautið yfir fóðri sínu?

⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁶Verður hið bragðlausa etið saltlaust, eða er gott bragð að hvítunni í egginu?

⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

⁷Matur minn fær mér ógleði, mig velgir við að snerta hann.

⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

⁸Ó að ósk mín uppfylltist, og Guð léti von mína rætast!

⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

⁹Ég vildi að Guði þóknaðist að merja mig sundur, rétta út höndina og skera lífsþráð minn sundur!

¹⁰Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

¹⁰Þá væri það þó enn huggun mín _ og ég skyldi hoppa af gleði í vægðarlausri kvölinni _ að ég hefi aldrei afneitað orðum hins Heilaga.

¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¹¹Hver er kraftur minn, að ég skyldi þreyja, og hver verða endalok mín, að ég skyldi vera þolinmóður?

¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¹²Er þá kraftur minn kletta kraftur, eða er líkami minn af eiri?

¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¹³Er ég ekki með öllu hjálparvana og öll frelsun frá mér hrakin?

¹⁴На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁴Hrelldur maður á heimting á meðaumkun hjá vini sínum, enda þótt hann hætti að óttast hinn Almáttka.

¹⁵Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁵Bræður mínir brugðust eins og lækur, eins og farvegur lækja, sem flóa yfir,

¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁶sem gruggugir eru af ís og snjórinn hverfur ofan í.

¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁷Jafnskjótt og þeir bakast af sólinni, þorna þeir upp, þegar hitnar, hverfa þeir burt af stað sínum.

¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁸Kaupmannalestirnar beygja af leið sinni, halda upp í eyðimörkina og farast.

¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

¹⁹Kaupmannalestir frá Tema skyggndust eftir þeim, ferðamannahópar frá Saba reiddu sig á þá.

²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²⁰Þeir urðu sér til skammar fyrir vonina, þeir komu þangað og urðu sneyptir.

²¹Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²¹Þannig eruð þér nú orðnir fyrir mér, þér sáuð skelfing og skelfdust.

²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²²Hefi ég sagt: ,,Færið mér eitthvað og borgið af eigum yðar fyrir mig,

²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²³frelsið mig úr höndum óvinarins og leysið mig undan valdi kúgarans``?

²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁴Fræðið mig, og ég skal þegja, og sýnið mér, í hverju mér hefir á orðið.

²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁵Hversu áhrifamikil eru einlægninnar orð, en hvað sanna átölur yðar?

²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁶Hafið þér í hyggju að ásaka orð? Ummæli örvilnaðs manns hverfa út í vindinn.

²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.

²⁷Þér munduð jafnvel hluta um föðurleysingjann og selja vin yðar.

²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа

²⁸Og nú _ ó að yður mætti þóknast að líta á mig, ég mun vissulega ekki ljúga upp í opið geðið á yður.

²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

²⁹Snúið við, fremjið eigi ranglæti, já, snúið við, enn þá hefi ég rétt fyrir mér.Er ranglæti á minni tungu, eða ætli gómur minn greini ekki hvað illt er?

³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

³⁰Er ranglæti á minni tungu, eða ætli gómur minn greini ekki hvað illt er?