¹Внимавайте да не вършите [делата на] правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

¹Varist að iðka réttlæti yðar fyrir mönnum, þeim til sýnis, annars eigið þér engin laun hjá föður yðar á himnum.

²И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

²Þegar þú gefur ölmusu, skaltu ekki láta þeyta lúður fyrir þér, eins og hræsnarar gjöra í samkunduhúsum og á strætum til þess að hljóta lof af mönnum. Sannlega segi ég yður, þeir hafa tekið út laun sín.

³А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

³En þegar þú gefur ölmusu, viti vinstri hönd þín ekki, hvað sú hægri gjörir,

⁴за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁴svo að ölmusa þín sé í leynum, og faðir þinn, sem sér í leynum, mun umbuna þér.

⁵И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

⁵Og þegar þér biðjist fyrir, þá verið ekki eins og hræsnararnir. Þeir vilja helst standa og biðjast fyrir í samkundum og á gatnamótum, til þess að menn sjái þá. Sannlega segi ég yður, þeir hafa tekið út laun sín.

⁶А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁶En nær þú biðst fyrir, skaltu ganga inn í herbergi þitt, loka dyrunum og biðja föður þinn, sem er í leynum. Faðir þinn, sem sér í leynum, mun umbuna þér.

⁷А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

⁷Þegar þér biðjist fyrir, skuluð þér ekki fara með fánýta mælgi að hætti heiðingja. Þeir hyggja, að þeir verði bænheyrðir fyrir mælgi sína.

⁸И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

⁸Líkist þeim ekki. Faðir yðar veit, hvers þér þurfið, áður en þér biðjið hann.

⁹А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

⁹En þannig skuluð þér biðja: Faðir vor, þú sem ert á himnum. Helgist þitt nafn,

¹⁰да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

¹⁰til komi þitt ríki, verði þinn vilji, svo á jörðu sem á himni.

¹¹Дай ни днес ежедневния хляб;

¹¹Gef oss í dag vort daglegt brauð.

¹²и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

¹²Fyrirgef oss vorar skuldir, svo sem vér og fyrirgefum vorum skuldunautum.

¹³и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

¹³Og eigi leið þú oss í freistni, heldur frelsa oss frá illu. [Því að þitt er ríkið, mátturinn og dýrðin að eilífu, amen.]

¹⁴Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

¹⁴Ef þér fyrirgefið mönnum misgjörðir þeirra, þá mun og faðir yðar himneskur fyrirgefa yður.

¹⁵Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

¹⁵En ef þér fyrirgefið ekki öðrum, mun faðir yðar ekki heldur fyrirgefa misgjörðir yðar.

¹⁶А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили[ вече] своята награда.

¹⁶Þegar þér fastið, þá verið ekki daprir í bragði, eins og hræsnarar. Þeir afmynda andlit sín, svo að engum dyljist, að þeir fasta. Sannlega segi ég yður, þeir hafa tekið út laun sín.

¹⁷А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

¹⁷En nær þú fastar, þá smyr höfuð þitt og þvo andlit þitt,

¹⁸за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

¹⁸svo að menn verði ekki varir við, að þú fastar, heldur faðir þinn, sem er í leynum. Og faðir þinn, sem sér í leynum, mun umbuna þér.

¹⁹Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

¹⁹Safnið yður ekki fjársjóðum á jörðu, þar sem mölur og ryð eyðir og þjófar brjótast inn og stela.

²⁰Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²⁰Safnið yður heldur fjársjóðum á himni, þar sem hvorki eyðir mölur né ryð og þjófar brjótast ekki inn og stela.

²¹защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²¹Því hvar sem fjársjóður þinn er, þar mun og hjarta þitt vera.

²²Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²²Augað er lampi líkamans. Sé auga þitt heilt, mun allur líkami þinn bjartur.

²³но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²³En sé auga þitt spillt, verður allur líkami þinn dimmur. Ef nú ljósið í þér er myrkur, hvílíkt verður þá myrkrið.

²⁴Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

²⁴Enginn getur þjónað tveimur herrum. Annaðhvort hatar hann annan og elskar hinn eða þýðist annan og afrækir hinn. Þér getið ekki þjónað Guði og mammón.

²⁵Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁵Því segi ég yður: Verið ekki áhyggjufullir um líf yðar, hvað þér eigið að eta eða drekka, né heldur um líkama yðar, hverju þér eigið að klæðast. Er lífið ekki meira en fæðan og líkaminn meira en klæðin?

²⁶Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират[: и пак] небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁶Lítið til fugla himinsins. Hvorki sá þeir né uppskera né safna í hlöður og faðir yðar himneskur fæðir þá. Eruð þér ekki miklu fremri þeim?

²⁷И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁷Og hver yðar getur með áhyggjum aukið einni spönn við aldur sinn?

²⁸И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

²⁸Og hví eruð þér áhyggjufullir um klæði? Hyggið að liljum vallarins, hversu þær vaxa. Hvorki vinna þær né spinna.

²⁹но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

²⁹En ég segi yður: Jafnvel Salómon í allri sinni dýrð var ekki svo búinn sem ein þeirra.

³⁰Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не [ще ли] много повече [да облича] вас маловерци?

³⁰Fyrst Guð skrýðir svo gras vallarins, sem í dag stendur, en á morgun verður í ofn kastað, skyldi hann þá ekki miklu fremur klæða yður, þér trúlitlir!

³¹И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

³¹Segið því ekki áhyggjufullir: ,Hvað eigum vér að eta? Hvað eigum vér að drekka? Hverju eigum vér að klæðast?`

³²(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

³²Allt þetta stunda heiðingjarnir, og yðar himneski faðir veit, að þér þarfnist alls þessa.

³³Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³³En leitið fyrst ríkis hans og réttlætis, þá mun allt þetta veitast yður að auki.Hafið því ekki áhyggjur af morgundeginum. Morgundagurinn mun hafa sínar áhyggjur. Hverjum degi nægir sín þjáning.

³⁴Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

³⁴Hafið því ekki áhyggjur af morgundeginum. Morgundagurinn mun hafa sínar áhyggjur. Hverjum degi nægir sín þjáning.