¹Не съдете, за да не бъдете съдени.

¹Dæmið ekki, svo að þér verðið ekki dæmdir.

²Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

²Því að með þeim dómi, sem þér dæmið, munuð þér dæmdir, og með þeim mæli, sem þér mælið, mun yður mælt verða.

³И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

³Hví sér þú flísina í auga bróður þíns, en tekur ekki eftir bjálkanum í auga þínu?

⁴Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

⁴Eða hvernig fær þú sagt við bróður þinn: ,Lát mig draga flísina úr auga þér?` Og þó er bjálki í auga sjálfs þín.

⁵Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

⁵Hræsnari, drag fyrst bjálkann úr auga þér, og þá sérðu glöggt til að draga flísina úr auga bróður þíns.

⁶Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

⁶Gefið ekki hundum það sem heilagt er, og kastið eigi perlum yðar fyrir svín. Þau mundu troða þær undir fótum, og þeir snúa sér við og rífa yður í sig.

⁷Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

⁷Biðjið, og yður mun gefast, leitið, og þér munuð finna, knýið á, og fyrir yður mun upp lokið verða.

⁸защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

⁸Því að hver sá öðlast, sem biður, sá finnur, sem leitar, og fyrir þeim, sem á knýr, mun upp lokið verða.

⁹Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

⁹Eða hver er sá maður meðal yðar, sem gefur syni sínum stein, er hann biður um brauð?

¹⁰или, ако поиска риба, да му даде змия?

¹⁰Eða höggorm, þegar hann biður um fisk?

¹¹И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

¹¹Fyrst þér, sem eruð vondir, hafið vit á að gefa börnum yðar góðar gjafir, hve miklu fremur mun þá faðir yðar á himnum gefa þeim góðar gjafir, sem biðja hann?

¹²И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е[ същината на] закона и пророците.

¹²Allt sem þér viljið, að aðrir menn gjöri yður, það skuluð þér og þeim gjöra. Þetta er lögmálið og spámennirnir.

¹³Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

¹³Gangið inn um þrönga hliðið. Því að vítt er hliðið og vegurinn breiður, sem liggur til glötunar, og margir þeir, sem þar fara inn.

¹⁴Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

¹⁴Hve þröngt er það hlið og mjór sá vegur, er liggur til lífsins, og fáir þeir, sem finna hann.

¹⁵Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

¹⁵Varist falsspámenn. Þeir koma til yðar í sauðaklæðum, en innra eru þeir gráðugir vargar.

¹⁶От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

¹⁶Af ávöxtum þeirra skuluð þér þekkja þá. Hvort lesa menn vínber af þyrnum eða fíkjur af þistlum?

¹⁷Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

¹⁷Þannig ber sérhvert gott tré góða ávöxtu, en slæmt tré vonda.

¹⁸Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

¹⁸Gott tré getur ekki borið vonda ávöxtu, ekki heldur slæmt tré góða ávöxtu.

¹⁹Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

¹⁹Hvert það tré, sem ber ekki góðan ávöxt, verður upp höggvið og í eld kastað.

²⁰И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

²⁰Af ávöxtum þeirra skuluð þér því þekkja þá.

²¹Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

²¹Ekki mun hver sá, sem við mig segir: ,Herra, herra,` ganga inn í himnaríki, heldur sá einn, er gjörir vilja föður míns, sem er á himnum.

²²В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

²²Margir munu segja við mig á þeim degi: ,Herra, herra, höfum vér ekki kennt í þínu nafni, rekið út illa anda í þínu nafni og gjört í þínu nafni mörg kraftaverk?`

²³Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

²³Þá mun ég votta þetta: ,Aldrei þekkti ég yður. Farið frá mér, illgjörðamenn.`

²⁴И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

²⁴Hver sem heyrir þessi orð mín og breytir eftir þeim, sá er líkur hyggnum manni, er byggði hús sitt á bjargi.

²⁵и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

²⁵Nú skall á steypiregn, vatnið flæddi, stormar blésu og buldu á því húsi, en það féll eigi, því það var grundvallað á bjargi.

²⁶И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

²⁶En hver sem heyrir þessi orð mín og breytir ekki eftir þeim, sá er líkur heimskum manni, er byggði hús sitt á sandi.

²⁷и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

²⁷Steypiregn skall á, vatnið flæddi, stormar blésu og buldu á því húsi. Það féll, og fall þess var mikið.``

²⁸И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

²⁸Þegar Jesús hafði lokið þessari ræðu, undraðist mannfjöldinn mjög kenningu hans,því að hann kenndi þeim eins og sá, er vald hefur, og ekki eins og fræðimenn þeirra.

²⁹защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

²⁹því að hann kenndi þeim eins og sá, er vald hefur, og ekki eins og fræðimenn þeirra.