1(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
1Til söngstjórans. Davíðssálmur. Þú Guð lofsöngs míns, ver eigi hljóður,
2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
2því að óguðlegan og svikulan munn opna þeir í gegn mér, tala við mig með ljúgandi tungu.
3Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
3Með hatursorðum umkringja þeir mig og áreita mig að ástæðulausu.
4За [отплата на] любовта ми те ми станаха противници; Но аз [все съм] на молитва.
4Þeir launa mér elsku mína með ofsókn, en ég gjöri ekki annað en biðja.
5И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
5Þeir launa mér gott með illu og elsku mína með hatri.
6[Господи], постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
6Set óguðlegan yfir mótstöðumann minn, og ákærandinn standi honum til hægri handar.
7Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
7Hann gangi sekur frá dómi og bæn hans verði til syndar.
8Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
8Dagar hans verði fáir, og annar hljóti embætti hans.
9Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
9Börn hans verði föðurlaus og kona hans ekkja.
10Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят [хляб].
10Börn hans fari á flæking og vergang, þau verði rekin burt úr rústum sínum.
11Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
11Okrarinn leggi snöru fyrir allar eigur hans, og útlendir fjandmenn ræni afla hans.
12Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
12Enginn sýni honum líkn, og enginn aumkist yfir föðurlausu börnin hans.
13Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
13Niðjar hans verði afmáðir, nafn hans útskafið í fyrsta ættlið.
14Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
14Misgjörðar feðra hans verði minnst af Drottni og synd móður hans eigi afmáð,
15Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
15séu þær ætíð fyrir sjónum Drottins og hann afmái minningu þeirra af jörðunni
16Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да [ги] умъртви.
16sakir þess, að hann mundi eigi eftir að sýna elsku, heldur ofsótti hinn hrjáða og snauða og hinn ráðþrota til þess að drepa hann.
17Да! той обичаше да проклина, и [проклетията] го стигна; Не му беше драго да благославя, и [благословението] се отдалечи от него.
17Hann elskaði bölvunina, hún bitni þá á honum, hann smáði blessunina, hún sé þá fjarri honum.
18Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
18Hann íklæddist bölvuninni sem kufli, hún læsti sig þá inn í innyfli hans sem vatn og í bein hans sem olía,
19Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
19hún verði honum sem klæði, er hann sveipar um sig, og sem belti, er hann sífellt gyrðist.
20Това [нека бъде] въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
20Þetta séu laun andstæðinga minna frá Drottni og þeirra, er tala illt í gegn mér.
21А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
21En þú, Drottinn Guð, breyt við mig eftir gæsku miskunnar þinnar, frelsa mig sakir nafns þíns,
22Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
22því að ég er hrjáður og snauður, hjartað berst ákaft í brjósti mér.
23Преминал съм като уклонила се сянка [по слънчев часовник;] Изхвърлен съм като скакалец.
23Ég hverf sem hallur skuggi, ég er hristur út eins og jarðvargar.
24Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
24Kné mín skjögra af föstu, og hold mitt tærist af viðsmjörsskorti.
25И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
25Ég er orðinn þeim að spotti, þegar þeir sjá mig, hrista þeir höfuðið.
26Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
26Veit mér lið, Drottinn, Guð minn, hjálpa mér eftir miskunn þinni,
27За да познаят, че това е Твоята ръка, [Че] Ти си сторил това, Господи.
27að þeir megi komast að raun um, að það var þín hönd, að það varst þú, Drottinn, sem gjörðir það.
28Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
28Bölvi þeir, þú munt blessa, verði þeir til skammar, er rísa gegn mér, en þjónn þinn gleðjist.
29Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
29Andstæðingar mínir íklæðist svívirðing, sveipi um sig skömminni eins og skikkju.
30И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
30Ég vil lofa Drottin mikillega með munni mínum, meðal fjölmennis vil ég vegsama hann,því að hann stendur hinum snauða til hægri handar til þess að hjálpa honum gegn þeim er sakfella hann.
31Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
31því að hann stendur hinum snauða til hægri handar til þess að hjálpa honum gegn þeim er sakfella hann.