1(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
1Þegar Drottinn sneri við hag Síonar, þá var sem oss dreymdi.
2Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
2Þá fylltist munnur vor hlátri, og tungur vorar fögnuði. Þá sögðu menn meðal þjóðanna: ,,Mikla hluti hefir Drottinn gjört við þá.``
3Господ извърши велики неща за нас, [От които] се изпълниха с радост.
3Drottinn hefir gjört mikla hluti við oss, vér vorum glaðir.
4Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните [страни].
4Snú við hag vorum, Drottinn, eins og þú gjörir við lækina í Suðurlandinu.
5Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
5Þeir sem sá með tárum, munu uppskera með gleðisöng.Grátandi fara menn og bera sæðið til sáningar, með gleðisöng koma þeir aftur og bera kornbindin heim.
6Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
6Grátandi fara menn og bera sæðið til sáningar, með gleðisöng koma þeir aftur og bera kornbindin heim.