1(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си [ме].
1Til söngstjórans. Davíðssálmur. Drottinn, þú rannsakar og þekkir mig.
2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
2Hvort sem ég sit eða stend, þá veist þú það, þú skynjar hugrenningar mínar álengdar.
3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
3Hvort sem ég geng eða ligg, þá athugar þú það, og alla vegu mína gjörþekkir þú.
4Защото [докато] думата не е [още] на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
4Því að eigi er það orð á tungu minni, að þú, Drottinn, þekkir það eigi til fulls.
5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
5Þú umlykur mig á bak og brjóst, og hönd þína hefir þú lagt á mig.
6[Това] знание е пречудно за мене; Високо е; не мога [да го стигна].
6Þekking þín er undursamlegri en svo, að ég fái skilið, of háleit, ég er henni eigi vaxinn.
7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
7Hvert get ég farið frá anda þínum og hvert flúið frá augliti þínu?
8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
8Þótt ég stigi upp í himininn, þá ertu þar, þótt ég gjörði undirheima að hvílu minni, sjá, þú ert þar.
9[Ако] взема крилата на зората [И] се заселя в най-далечните краища на морето,
9Þótt ég lyfti mér á vængi morgunroðans og settist við hið ysta haf,
10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
10einnig þar mundi hönd þín leiða mig og hægri hönd þín halda mér.
11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще [стане на] нощ,
11Og þótt ég segði: ,,Myrkrið hylji mig og ljósið í kringum mig verði nótt,``
12То и самата тъмнина не укрива [нищо] от Тебе, А нощта свети като деня; [За Тебе] тъмнината и светлината са безразлични.
12þá myndi þó myrkrið eigi verða þér of myrkt og nóttin lýsa eins og dagur, myrkur og ljós eru jöfn fyrir þér.
13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
13Því að þú hefir myndað nýru mín, ofið mig í móðurlífi.
14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае [това].
14Ég lofa þig fyrir það, að ég er undursamlega skapaður, undursamleg eru verk þín, það veit ég næsta vel.
15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната [ми] форма.
15Beinin í mér voru þér eigi hulin, þegar ég var gjörður í leyni, myndaður í djúpum jarðar.
16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките [ми] определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
16Augu þín sáu mig, er ég enn var ómyndað efni, ævidagar voru ákveðnir og allir skráðir í bók þína, áður en nokkur þeirra var til orðinn.
17И колко скъпоценни за мене са [тия] Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
17En hversu torskildar eru mér hugsanir þínar, ó Guð, hversu stórkostlegar eru þær allar samanlagðar.
18[Ако бих поискал] да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
18Ef ég vildi telja þær, væru þær fleiri en sandkornin, ég mundi vakna og vera enn með hugann hjá þér.
19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
19Ó að þú, Guð, vildir fella níðingana. Morðingjar! Víkið frá mér.
20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат [против Тебе] заради суета.
20Þeir þrjóskast gegn þér með svikum og leggja nafn þitt við hégóma.
21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
21Ætti ég eigi, Drottinn, að hata þá, er hata þig, og hafa viðbjóð á þeim, er rísa gegn þér?
22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
22Ég hata þá fullu hatri, þeir eru orðnir óvinir mínir.
23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
23Prófa mig, Guð, og þekktu hjarta mitt, rannsaka mig og þekktu hugsanir mínar,og sjá þú, hvort ég geng á glötunarvegi, og leið mig hinn eilífa veg.
24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
24og sjá þú, hvort ég geng á glötunarvegi, og leið mig hinn eilífa veg.