1(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
1Til söngstjórans. Lag: Hind morgunroðans. Davíðssálmur.
2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
2Guð minn, Guð minn, hví hefir þú yfirgefið mig? Ég hrópa, en hjálp mín er fjarlæg.
3Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
3,,Guð minn!`` hrópa ég um daga, en þú svarar ekki, og um nætur, en ég finn enga fró.
4На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
4Og samt ert þú Hinn heilagi, sá er ríkir uppi yfir lofsöngvum Ísraels.
5Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
5Þér treystu feður vorir, þeir treystu þér, og þú hjálpaðir þeim,
6А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
6til þín hrópuðu þeir, og þeim var bjargað, þér treystu þeir og urðu ekki til skammar.
7Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]
7En ég er maðkur og eigi maður, til spotts fyrir menn og fyrirlitinn af lýðnum.
8Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
8Allir þeir er sjá mig gjöra gys að mér, bregða grönum og hrista höfuðið.
9Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,
9,,Hann fól málefni sitt Drottni. Hann hjálpi honum! hann frelsi hann, því að hann hefir þóknun á honum!``
10На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
10Já, þú leiddir mig fram af móðurlífi, lést mig liggja öruggan við brjóst móður minnar.
11Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
11Til þín var mér varpað frá móðurskauti, frá móðurlífi ert þú Guð minn.
12Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
12Ver eigi fjarri mér, því að neyðin er nærri, og enginn hjálpar.
13Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.
13Sterk naut umkringja mig, Basans uxar slá hring um mig.
14Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
14Þeir glenna upp ginið í móti mér sem bráðsólgið, öskrandi ljón.
15Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
15Mér er hellt út sem vatni, og öll bein mín eru gliðnuð sundur; hjarta mitt er sem vax, bráðnað sundur í brjósti mér;
16Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
16gómur minn er þurr sem brenndur leir, og tungan loðir föst í munni mér. Og í duft dauðans leggur þú mig.
17Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
17Því að hundar umkringja mig, hópur illvirkja slær hring um mig, hendur mínar og fætur hafa þeir gegnumstungið.
18Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
18Ég get talið öll mín bein _ þeir horfa á og hafa mig að augnagamni,
19Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
19þeir skipta með sér klæðum mínum og kasta hlut um kyrtil minn.
20Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.
20En þú, ó Drottinn, ver eigi fjarri! þú styrkur minn, skunda mér til hjálpar,
21Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
21frelsa líf mitt undan sverðinu og sál mína undan hundunum.
22Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
22Frelsa mig úr gini ljónsins, frá hornum vísundarins. Þú hefir bænheyrt mig!
23Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
23Ég vil kunngjöra bræðrum mínum nafn þitt, í söfnuðinum vil ég lofa þig!
24Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
24Þér sem óttist Drottin, lofið hann! Tignið hann, allir niðjar Jakobs! Dýrkið hann, allir niðjar Ísraels!
25От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
25Því að hann hefir eigi fyrirlitið né virt að vettugi neyð hins hrjáða og eigi hulið auglit sitt fyrir honum, heldur heyrt, er hann hrópaði til hans.
26Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
26Frá þér kemur lofsöngur minn í stórum söfnuði, heit mín vil ég efna frammi fyrir þeim er óttast hann.
27Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
27Snauðir munu eta og verða mettir, þeir er leita Drottins munu lofa hann. Hjörtu yðar lifni við að eilífu.
28Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
28Endimörk jarðar munu minnast þess og hverfa aftur til Drottins og allar ættir þjóðanna falla fram fyrir augliti hans.
29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
29Því að ríkið heyrir Drottni, og hann er drottnari yfir þjóðunum.
30Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.
30Já, fyrir honum munu öll stórmenni jarðar falla fram, fyrir honum munu beygja sig allir þeir er hníga í duftið. En ég vil lifa honum,niðjar mínir munu þjóna honum. Komandi kynslóðum mun sagt verða frá Drottni, [ (Psalms 22:32) og lýð sem enn er ófæddur mun boðað réttlæti hans, að hann hefir framkvæmt það. ]
31Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].
31niðjar mínir munu þjóna honum. Komandi kynslóðum mun sagt verða frá Drottni, [ (Psalms 22:32) og lýð sem enn er ófæddur mun boðað réttlæti hans, að hann hefir framkvæmt það. ]