¹(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

¹Til söngstjórans, eftir Jedútún. Davíðssálmur.

²Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

²Ég sagði: ,,Ég vil gefa gætur að vegum mínum, að ég drýgi eigi synd með tungunni, ég vil leggja haft á munn minn, meðan hinn illgjarni er í nánd við mig.``

³Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. [Тогава] проговорих с езика си, [казвайки:]

³Ég var hljóður og þagði, en kvöl mín ýfðist.

⁴Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

⁴Hjartað brann í brjósti mér, við andvörp mín logaði eldurinn upp, ég sagði:

⁵Ето, направил си дните [като] педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

⁵,,Lát mig, Drottinn, sjá afdrif mín og hvað mér er útmælt af dögum, lát mig sjá, hversu skammær ég er.

⁶Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа [съкровища], но не знае кой ще ги прибере.

⁶Sjá, örfáar þverhendur hefir þú gjört daga mína, og ævi mín er sem ekkert fyrir þér. Andgustur einn eru allir menn. [Sela]

⁷И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

⁷Sem tómur skuggi gengur maðurinn um, gjörir háreysti um hégómann einan, hann safnar í hrúgur, en veit eigi hver þær hlýtur.``

⁸Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

⁸Hvers vona ég þá, Drottinn? Von mín er öll á þér.

⁹Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори [това].

⁹Frelsa mig frá öllum syndum mínum, lát mig eigi verða heimskingjum að spotti.

¹⁰Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¹⁰Ég þegi, ég opna eigi munninn, því að þú hefir talað.

¹¹Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието [му, ]Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е [само] лъх; (Села).

¹¹Lát plágu þína víkja frá mér, ég verð að engu fyrir krafti handar þinnar.

¹²Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе [И] пришелец, както всичките мои бащи.

¹²Þá er þú beitir hirtingu við manninn fyrir misgjörð hans, lætur þú yndisleik hans eyðast, sem mölur væri. Andgustur einn eru allir menn. [Sela]Heyr bæn mína, Drottinn, og hlýð á kvein mitt, ver eigi hljóður við tárum mínum, því að ég er aðkomandi hjá þér, útlendingur eins og allir feður mínir. [ (Psalms 39:14) Lít af mér, svo að hýrna megi yfir mér, áður en ég fer burt og er eigi til framar. ]

¹³Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

¹³Heyr bæn mína, Drottinn, og hlýð á kvein mitt, ver eigi hljóður við tárum mínum, því að ég er aðkomandi hjá þér, útlendingur eins og allir feður mínir. [ (Psalms 39:14) Lít af mér, svo að hýrna megi yfir mér, áður en ég fer burt og er eigi til framar. ]