¹(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

¹Til söngstjórans. Kóraítamaskíl.

²Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

²Eins og hindin, sem þráir vatnslindir, þráir sál mín þig, ó Guð.

³Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

³Sál mína þyrstir eftir Guði, hinum lifanda Guði. Hvenær mun ég fá að koma og birtast fyrir augliti Guðs?

⁴Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

⁴Tár mín urðu fæða mín dag og nótt, af því menn segja við mig allan daginn: ,,Hvar er Guð þinn?``

⁵Защо си отпаднала душе моя? И [защо] се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя [За] помощта от лицето Му.

⁵Um það vil ég hugsa og úthella sál minni, sem í mér er, hversu ég gekk fram í mannþrönginni, leiddi þá til Guðs húss með fagnaðarópi og lofsöng, með hátíðaglaumi.

⁶Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на [планините] Ермон, от гората Мисар.

⁶Hví ert þú beygð, sál mín, og ólgar í mér? Vona á Guð, því að enn mun ég fá að lofa hann, hjálpræði auglitis míns og Guð minn.

⁷Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁷Guð minn, sál mín er beygð í mér, fyrir því vil ég minnast þín frá Jórdan- og Hermonlandi, frá litla fjallinu.

⁸[Но пак] денем Господ ще заръча за [мене] милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

⁸Eitt flóðið kallar á annað, þegar fossar þínir duna, allir boðar þínir og bylgjur ganga yfir mig.

⁹Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

⁹Um daga býður Drottinn út náð sinni, og um nætur syng ég honum ljóð, bæn til Guðs lífs míns.

¹⁰Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

¹⁰Ég mæli til Guðs: ,,Þú bjarg mitt, hví hefir þú gleymt mér? hví verð ég að ganga harmandi, kúgaður af óvinum?``Háð fjandmanna minna er sem rotnun í beinum mínum, er þeir segja við mig allan daginn: ,,Hvar er Guð þinn?`` [ (Psalms 42:12) Hví ert þú beygð, sál mín, og ólgar í mér? Vona á Guð, því að enn mun ég fá að lofa hann, hjálpræði auglitis míns og Guð minn. ]

¹¹Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: [Той е] помощ на лицето ми и Бог мой.

¹¹Háð fjandmanna minna er sem rotnun í beinum mínum, er þeir segja við mig allan daginn: ,,Hvar er Guð þinn?`` [ (Psalms 42:12) Hví ert þú beygð, sál mín, og ólgar í mér? Vona á Guð, því að enn mun ég fá að lofa hann, hjálpræði auglitis míns og Guð minn. ]