¹(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

¹Asafs-maskíl. Hlýð þú, lýður minn, á kenning mína, hneigið eyrun að orðum munns míns.

²Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

²Ég vil opna munn minn með orðskviði, mæla fram gátur frá fornum tíðum.

³Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

³Það sem vér höfum heyrt og skilið og feður vorir sögðu oss,

⁴Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁴það viljum vér eigi dylja fyrir niðjum þeirra, er vér segjum seinni kynslóð frá lofstír Drottins og mætti hans og dásemdarverkum og þeim undrum er hann gjörði.

⁵Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁵Hann setti reglu í Jakob og skipaði lögmál í Ísrael, sem hann bauð feðrum vorum að kunngjöra sonum þeirra,

⁶За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

⁶til þess að seinni kynslóð mætti skilja það og synir þeir er fæðast mundu, mættu ganga fram og segja sonum sínum frá því,

⁷За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁷og setja traust sitt á Guð og eigi gleyma stórvirkjum Guðs, heldur varðveita boðorð hans,

⁸И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁸og eigi verða sem feður þeirra, þrjósk og ódæl kynslóð, kynslóð með óstöðugu hjarta og anda sem var Guði ótrúr.

⁹Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

⁹Niðjar Efraíms, herbúnir bogmenn, sneru við á orustudeginum.

¹⁰Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹⁰Þeir héldu eigi sáttmála Guðs og færðust undan að fylgja lögmáli hans.

¹¹А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹¹Þeir gleymdu stórvirkjum hans og dásemdum hans, er hann hafði látið þá horfa á.

¹²Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹²Í augsýn feðra þeirra hafði hann framið furðuverk í Egyptalandi og Sóanhéraði.

¹³Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹³Hann klauf hafið og lét þá fara yfir og lét vatnið standa sem vegg.

¹⁴Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁴Hann leiddi þá með skýinu um daga og alla nóttina með eldskini.

¹⁵Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

¹⁵Hann klauf björg í eyðimörkinni og gaf þeim gnóttir að drekka eins og úr stórvötnum,

¹⁶И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁶hann lét læki spretta upp úr klettinum og vatnið streyma niður sem fljót.

¹⁷Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁷Þó héldu þeir áfram að syndga í gegn honum, að rísa í gegn Hinum hæsta í eyðimörkinni.

¹⁸Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁸Þeir freistuðu Guðs í hjörtum sínum, er þeir kröfðust matar þess er þeir girntust

¹⁹И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

¹⁹og töluðu gegn Guði og sögðu: ,,Skyldi Guð geta búið borð í eyðimörkinni?

²⁰Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²⁰Víst sló hann á klettinn, svo að vatnið vall upp og lækir streymdu, en skyldi hann líka geta gefið brauð eða veitt lýð sínum kjöt?``

²¹Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²¹Fyrir því reiddist Drottinn, er hann heyrði þetta, eldur bálaði upp gegn Jakob og reiði steig upp gegn Ísrael,

²²Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

²²af því að þeir trúðu eigi á Guð né treystu hjálp hans.

²³При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²³Og hann bauð skýjunum að ofan og opnaði hurðir himinsins,

²⁴Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁴lét manna rigna yfir þá til matar og gaf þeim himnakorn;

²⁵Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁵englabrauð fengu menn að eta, fæði sendi hann þeim til saðningar.

²⁶Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁶Hann lét austanvindinn taka sig upp í himninum og leiddi sunnanvindinn að með mætti sínum.

²⁷Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

²⁷Hann lét kjöti rigna yfir þá sem dufti og vængjuðum fuglum sem sjávarsandi,

²⁸И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁸og hann lét þá falla niður í búðir sínar, umhverfis bústað sinn.

²⁹И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

²⁹Átu þeir og urðu vel saddir, og græðgi þeirra sefaði hann.

³⁰А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³⁰En meðan þeir voru eigi horfnir frá græðgi sinni, meðan fæðan enn var í munni þeirra,

³¹Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³¹þá steig reiði Guðs upp í gegn þeim. Hann deyddi hina gildustu meðal þeirra og lagði að velli æskumenn Ísraels.

³²При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³²Þrátt fyrir allt þetta héldu þeir áfram að syndga og trúðu eigi á dásemdarverk hans.

³³Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³³Þá lét hann daga þeirra hverfa í hégóma og ár þeirra enda í skelfingu.

³⁴Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁴Þegar hann deyddi þá, leituðu þeir hans, sneru sér og spurðu eftir Guði

³⁵И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁵og minntust þess, að Guð var klettur þeirra og Guð hinn hæsti frelsari þeirra.

³⁶Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁶Þeir beittu við hann fagurgala með munni sínum og lugu að honum með tungum sínum.

³⁷Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁷En hjarta þeirra var eigi stöðugt gagnvart honum, og þeir voru eigi trúir sáttmála hans.

³⁸Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁸En hann er miskunnsamur, hann fyrirgefur misgjörðir og tortímir eigi, hann stillir reiði sína hvað eftir annað og hleypir eigi fram allri bræði sinni.

³⁹И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

³⁹Hann minntist þess, að þeir voru hold, andgustur, sem líður burt og snýr eigi aftur.

⁴⁰Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴⁰Hversu oft þrjóskuðust þeir við hann í eyðimörkinni, hryggðu hann á öræfunum.

⁴¹Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴¹Og aftur freistuðu þeir Guðs og móðguðu Hinn heilaga í Ísrael.

⁴²Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴²Þeir minntust eigi handar hans, eður dags þess, er hann frelsaði þá frá fjandmönnum þeirra,

⁴³Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴³hann sem gjörði tákn sín í Egyptalandi og undur sín í Sóanhéraði.

⁴⁴И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁴Hann breytti ám þeirra í blóð og lækjum þeirra, svo að þeir fengu eigi drukkið.

⁴⁵[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁵Hann sendi flugur meðal þeirra, er bitu þá, og froska, er eyddu þeim.

⁴⁶И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁶Hann gaf engisprettunum afurðir þeirra og jarðvörgunum uppskeru þeirra.

⁴⁷[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁷Hann eyddi vínvið þeirra með haglhríð og mórberjatré þeirra með frosti.

⁴⁸И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁸Hann ofurseldi haglhríðinni fénað þeirra og eldingunni hjarðir þeirra.

⁴⁹[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁴⁹Hann sendi heiftarreiði sína í gegn þeim, æði, bræði og nauðir, sveitir af sendiboðum ógæfunnar.

⁵⁰Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵⁰Hann ruddi braut reiði sinni, þyrmdi eigi sálum þeirra við dauðanum og ofurseldi drepsóttinni líf þeirra.

⁵¹[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

⁵¹Hann laust alla frumburði í Egyptalandi, frumgróða styrkleikans í tjöldum Kams.

⁵²А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵²Hann lét lýð sinn leggja af stað sem sauði og leiddi þá eins og hjörð í eyðimörkinni.

⁵³И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;

⁵³Hann leiddi þá öruggt, svo að þeir óttuðust eigi, en óvini þeirra huldi hafið.

⁵⁴[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁴Hann fór með þá til síns helga héraðs, til fjalllendis þess, er hægri hönd hans hafði aflað.

⁵⁵И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁵Hann stökkti þjóðum undan þeim, skipti þeim niður eins og erfðahlut og lét kynkvíslir Ísraels setjast að í tjöldum þeirra.

⁵⁶Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

⁵⁶En þeir freistuðu í þrjósku sinni Guðs hins hæsta og gættu eigi vitnisburða hans.

⁵⁷Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁷Þeir viku af leið, rufu trúnað sinn, eins og feður þeirra, brugðust eins og svikull bogi.

⁵⁸Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁸Þeir egndu hann til reiði með fórnarhæðum sínum, vöktu vandlæti hans með skurðgoðum sínum.

⁵⁹Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁵⁹Guð heyrði það og reiddist og fékk mikla óbeit á Ísrael.

⁶⁰Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶⁰Hann hafnaði bústaðnum í Síló, tjaldi því, er hann hafði reist meðal mannanna,

⁶¹И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶¹hann ofurseldi hernáminu vegsemd sína og fjandmannshendi prýði sína.

⁶²Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶²Hann seldi lýð sinn undir sverðseggjar og reiddist arfleifð sinni.

⁶³Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶³Æskumönnum hans eyddi eldurinn og meyjar hans misstu brúðsöngs síns.

⁶⁴Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁴Prestar hans féllu fyrir sverðseggjum, og ekkjur hans fengu engan líksöng flutt.

⁶⁵Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

⁶⁵Þá vaknaði Drottinn eins og af svefni, eins og hetja, sem hefir látið sigrast af víni.

⁶⁶И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁶Hann barði fjandmenn sína á bakhlutina, lét þá sæta eilífri háðung.

⁶⁷При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁷Samt hafnaði hann tjaldi Jósefs og útvaldi eigi kynkvísl Efraíms,

⁶⁸Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁸heldur útvaldi hann Júda kynkvísl, Síonfjall, sem hann elskar.

⁶⁹Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁶⁹Hann reisti helgidóm sinn sem himinhæðir, grundvallaði hann að eilífu eins og jörðina.

⁷⁰Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷⁰Hann útvaldi þjón sinn Davíð og tók hann frá fjárbyrgjunum.

⁷¹Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷¹Hann sótti hann frá lambánum til þess að vera hirðir fyrir Jakob, lýð sinn, og fyrir Ísrael, arfleifð sína.Og Davíð var hirðir fyrir þá af heilum hug og leiddi þá með hygginni hendi.

⁷²Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

⁷²Og Davíð var hirðir fyrir þá af heilum hug og leiddi þá með hygginni hendi.