1(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
1Til söngstjórans. Fyrir Jedútún. Asafs-sálmur.
2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
2Ég kalla til Guðs og hrópa, kalla til Guðs, að hann megi heyra til mín.
3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
3Þegar ég er í nauðum, leita ég Drottins, rétti út hendur mínar um nætur og þreytist ekki, sál mín er óhuggandi.
4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
4Ég minnist Guðs og kveina, ég styn, og andi minn örmagnast. [Sela]
5Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
5Þú heldur uppi augnalokum mínum, mér er órótt og ég má eigi mæla.
6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва:]
6Ég íhuga fyrri daga, ár þau sem löngu eru liðin,
7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
7ég minnist strengjaleiks míns um nætur, ég hugleiði í hjarta mínu, og andi minn rannsakar.
8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
8Mun Drottinn þá útskúfa um eilífð og aldrei framar vera náðugur?
9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
9Er miskunn hans lokið um eilífð, fyrirheit hans þrotin um aldir alda?
10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.
10Hefir Guð gleymt að sýna líkn, byrgt miskunn sína með reiði? [Sela]
11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,
11Þá sagði ég: ,,Þetta er kvöl mín, að hægri hönd Hins hæsta hefir brugðist.``
12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
12Ég víðfrægi stórvirki Drottins, ég vil minnast furðuverka þinna frá fyrri tíðum,
13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?
13ég íhuga allar athafnir þínar, athuga stórvirki þín.
14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
14Guð, helgur er vegur þinn, hver er svo mikill Guð sem Drottinn?
15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
15Þú ert Guð, sá er furðuverk gjörir, þú hefir kunngjört mátt þinn meðal þjóðanna.
16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
16Með máttugum armlegg frelsaðir þú lýð þinn, sonu Jakobs og Jósefs. [Sela]
17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
17Vötnin sáu þig, ó Guð, vötnin sáu þig og skelfdust, og undirdjúpin skulfu.
18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
18Vatnið streymdi úr skýjunum, þrumuraust drundi úr skýþykkninu, og örvar þínar flugu.
19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
19Reiðarþrumur þínar kváðu við, leiftur lýstu um jarðríki, jörðin skalf og nötraði.Leið þín lá gegnum hafið, stígar þínir gegnum mikil vötn, og spor þín urðu eigi rakin. [ (Psalms 77:21) Þú leiddir lýð þinn eins og hjörð fyrir Móse og Aron. ]
20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
20Leið þín lá gegnum hafið, stígar þínir gegnum mikil vötn, og spor þín urðu eigi rakin. [ (Psalms 77:21) Þú leiddir lýð þinn eins og hjörð fyrir Móse og Aron. ]