¹Соломоновата песен на песните.

¹Ljóðaljóðin, eftir Salómon.

²Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

²Hann kyssi mig kossi munns síns, því að ást þín er betri en vín.

³Твоите масла са благоуханни; Името ти е [ароматно като] излеяно масло; Затова те обичат девиците.

³Yndislegur ilmur er af smyrslum þínum, nafn þitt eins og úthellt olía, þess vegna elska meyjarnar þig.

⁴Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще [се] {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

⁴Drag mig á eftir þér! Við skulum flýta okkur! Konungurinn leiði mig í herbergi sín! Fögnum og gleðjumst yfir þér, vegsömum ást þína meir en vín _ með réttu elska þær þig!

⁵Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

⁵Svört er ég, og þó yndisleg, þér Jerúsalemdætur, sem tjöld Kedars, sem tjalddúkar Salómons.

⁶Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

⁶Takið ekki til þess, að ég er svartleit, því að sólin hefir brennt mig. Synir móður minnar reiddust mér, þeir settu mig til að gæta víngarða _ míns eigin víngarðs hefi ég eigi gætt.

⁷Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш [стадото си], где [го] успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

⁷Seg mér, þú sem sál mín elskar, hvar heldur þú hjörð þinni til haga, hvar bælir þú um hádegið? Því að hví skal ég vera eins og villuráfandi hjá hjörðum félaga þinna?

⁸Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

⁸Ef þú veist það eigi, þú hin fegursta meðal kvenna, þá far þú og rek för hjarðarinnar og hald kiðum þínum til haga hjá kofum hirðanna.

⁹Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

⁹Við hryssurnar fyrir vagni Faraós líki ég þér, vina mín.

¹⁰Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

¹⁰Yndislegar eru kinnar þínar fléttum prýddar, háls þinn undir perluböndum.

¹¹Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

¹¹Gullfestar viljum vér gjöra þér, settar silfurhnöppum.

¹²Докато царят [седи] на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

¹²Meðan konungurinn hvíldi á legubekk sínum, lagði ilminn af nardussmyrslum mínum.

¹³Възлюбеният ми е за мене [като] китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

¹³Unnusti minn er sem myrrubelgur, sem hvílist milli brjósta mér.

¹⁴Възлюбленият ми е за мене [като] кипрова китка В лозята на Енгади.

¹⁴Kypur-ber er unnusti minn mér, úr víngörðunum í Engedí.

¹⁵Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти [са като] на гълъбите.

¹⁵Hversu fögur ertu, vina mín, hversu fögur ertu! Augu þín eru dúfuaugu.

¹⁶Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

¹⁶Hversu fagur ertu, unnusti minn, já indæll. Já, iðgræn er hvíla okkar.Bjálkarnir í húsi okkar eru sedrusviðir, þiljur okkar kýprestré.

¹⁷Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

¹⁷Bjálkarnir í húsi okkar eru sedrusviðir, þiljur okkar kýprestré.