¹Аз съм роза Саронова И долински крем.

¹Ég er narsissa á Saronvöllum, lilja í dölunum.

²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

²Eins og lilja meðal þyrna, svo er vina mín meðal meyjanna.

³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

³Eins og apaldur meðal skógartrjánna, svo er unnusti minn meðal sveinanna. Í skugga hans þrái ég að sitja, og ávextir hans eru mér gómsætir.

⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁴Hann leiddi mig í vínhúsið og merki hans yfir mér var elska.

⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁵Endurnærið mig með rúsínukökum, hressið mig á eplum, því að ég er sjúk af ást.

⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁶Vinstri hönd hans sé undir höfði mér, en hin hægri umfaðmi mig!

⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

⁷Ég særi yður, Jerúsalemdætur, við skógargeiturnar, eða við hindirnar í haganum: Vekið ekki, vekið ekki elskuna, fyrr en hún sjálf vill.

⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁸Heyr, það er unnusti minn! Sjá, þar kemur hann, stökkvandi yfir fjöllin, hlaupandi yfir hæðirnar.

⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

⁹Unnusti minn er líkur skógargeit eða hindarkálfi. Hann stendur þegar bak við húsvegginn, horfir inn um gluggann, gægist inn um grindurnar.

¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹⁰Unnusti minn tekur til máls og segir við mig: ,,Stattu upp, vina mín, fríða mín, æ kom þú!

¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹¹Því sjá, veturinn er liðinn, rigningarnar um garð gengnar, _ á enda.

¹²Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹²Blómin eru farin að sjást á jörðinni, tíminn til að sniðla vínviðinn er kominn, og kurr turtildúfunnar heyrist í landi voru.

¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹³Ávextir fíkjutrésins eru þegar farnir að þroskast, og ilminn leggur af blómstrandi vínviðnum. Stattu upp, vina mín, fríða mín, æ kom þú!

¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁴Dúfan mín í klettaskorunum, í fylgsni fjallhnúksins, lát mig sjá auglit þitt, lát mig heyra rödd þína! Því að rödd þín er sæt og auglit þitt yndislegt.

¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁵Náið fyrir oss refunum, yrðlingunum, sem skemma víngarðana, því að víngarðar vorir standa í blóma.``

¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.

¹⁶Unnusti minn er minn, og ég er hans, hans, sem heldur hjörð sinni til haga meðal liljanna.Þangað til dagurinn verður svalur og skuggarnir flýja, snú þú aftur, unnusti minn, og líkst þú skógargeitinni eða hindarkálfi á anganfjöllum.

¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

¹⁷Þangað til dagurinn verður svalur og skuggarnir flýja, snú þú aftur, unnusti minn, og líkst þú skógargeitinni eða hindarkálfi á anganfjöllum.