¹Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

¹Hversu fagrir eru fætur þínir í ilskónum, þú höfðingjadóttir! Ávali mjaðma þinna er eins og hálsmen, handaverk listasmiðs,

²Пъпът ти е [като] обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е [като] житен копен ограден с кремове;

²skaut þitt kringlótt skál, er eigi má skorta vínblönduna, kviður þinn hveitibingur, kringsettur liljum,

³Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

³brjóst þín eins og tveir rádýrskálfar, skóggeitar-tvíburar.

⁴Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са [като] водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

⁴Háls þinn er eins og fílabeinsturn, augu þín sem tjarnir hjá Hesbon, við hlið Batrabbím, nef þitt eins og Líbanonsturninn, sem veit að Damaskus.

⁵Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците [им].

⁵Höfuðið á þér er eins og Karmel og höfuðhár þitt sem purpuri, konungurinn er fjötraður af lokkunum.

⁶Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията [си!]

⁶Hversu fögur ertu og hversu yndisleg ertu, ástin mín, í yndisnautnunum.

⁷Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

⁷Vöxtur þinn líkist pálmavið og brjóst þín vínberjum.

⁸Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

⁸Ég hugsa: Ég verð að fara upp í pálmann, grípa í greinar hans. Ó, að brjóst þín mættu líkjast berjum vínviðarins og ilmurinn úr nefi þínu eplum,

⁹И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

⁹og gómur þinn góðu víni, sem unnusta mínum rennur liðugt niður, líðandi yfir varir og tennur.

¹⁰Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

¹⁰Ég heyri unnusta mínum, og til mín er löngun hans.

¹¹Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

¹¹Kom, unnusti minn, við skulum fara út á víðan vang, hafast við meðal kypurblómanna.

¹²Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

¹²Við skulum fara snemma upp í víngarðana, sjá, hvort vínviðurinn er farinn að bruma, hvort blómin eru farin að ljúkast upp, hvort granateplatrén eru farin að blómgast. Þar vil ég gefa þér ást mína.Ástareplin anga og yfir dyrum okkar eru alls konar dýrir ávextir, nýir og gamlir, unnusti minn, ég hefi geymt þér þá.

¹³Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

¹³Ástareplin anga og yfir dyrum okkar eru alls konar dýrir ávextir, nýir og gamlir, unnusti minn, ég hefi geymt þér þá.