¹Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

¹¶ He teka ranei kua takoto he pakanga mo te tangata i runga i te whenua, he rite ano ona ra ki nga ra o te kaimahi?

²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

²E rite ana ki te pononga, e matenui nei ki te atarangi, ki te kaimahi, e tumanako nei ki te utu mo tana mahi;

³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

³Koia toku rite, ka whiwhi nei ki nga marama horihori, a he mauiui nga po kua whakaritea moku.

⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

⁴Ka takoto ahau, ka mea ahau, A hea ahau ara ai? he roa ia te po; heoi ka tahurihuri kau ahau a ao noa.

⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

⁵Ko te kakahu mo oku kikokiko he kutukutu, he pokuru oneone; ka kukuti toku kiri, a ka ngatata ano.

⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

⁶Ko oku ra hohoro atu i te rakau a te kaiwhatu; pau ake, te ai he tumanakohanga atu.

⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁷¶ Kia mahara he hau oku ra; heoi ano kitenga o toku kanohi i te pai.

⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

⁸Ko te kanohi o te tangata e kite ana i ahau, heoi ano tona tirohanga mai ki ahau: kei runga i ahau ou kanohi, heoi kahore iho ahau.

⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. [И така в цялата книга на Иов.]} няма да възлезе пак;

⁹Memeha atu te kapua, ngaro atu: he pera ano te tangata e haere ana ki te urupa; e kore e hoki ake.

¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

¹⁰E kore ia e hoki mai ano ki tona whare, e kore ano tona wahi e mahara ki a ia i muri.

¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

¹¹Na e kore e kaiponuhia e ahau toku mangai; ka korero ahau i toku wairua e mamae nei; ka tangi i te kawa i toku ngakau.

¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¹²He moana ranei ahau, he tohora, i mea ai koe i te kaitirotiro moku/

¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹³Ki te mea ahau, kei toku moenga ahau te marie ai, ma toku takotoranga e whakamama taku tangi;

¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

¹⁴Na ka whakahaehaetia ahau e koe ki nga moe, ka whakawehia ahau ki nga mea e whakakitea mai.

¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

¹⁵A ki ta toku wairua he pai te tarona; pai ake te mate i enei wheua oku.

¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁶E whakarihariha ana ahau ki toku ora; kahore oku hiahia kia ora tonu ahau: waiho noa iho ahau, he mea teka noa hoki oku ra.

¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¹⁷¶ He aha te tangata, i whakanuia ai e koe? i anga ai tou ngakau ki a ia?

¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

¹⁸I titiro ai koe i a ia i tenei ata, i tenei ata, i honohono ai tau whakamatautau i a ia?

¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

¹⁹Kia pehea ake te roa ou kahore nei e tahuri atu i ahau, oku kahore nei e waiho noa iho e koe, kia horomia ai toku huware?

²⁰Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

²⁰Mehemea kua hara ahau, kia aha atu ahau ki a koe, e te kaitiaki o nga tangata? he aha ahau i waiho ai e koe hei patunga mau i taimaha iho ai ahau ki ahau ano.

²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

²¹He aha koe te whakarere noa ai i toku he, te whakapahemo ai i toku kino? Akuanei hoki ahau moe ai ki te puehu, a ka ata rapu koe i ahau, otiia kahore noa iho ahau.