¹(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

¹¶ He inoi na te ngakau mamae, i a ia e pehia ana, a maringi a wai ana tana tangi ki te aroaro o Ihowa. Whakarongo ki taku inoi, e Ihowa, kia puta atu taku tangi ki a koe.

²Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато [Те] призова, послушай ме незабавно.

²Kaua e huna tou mata ki ahau i te ra e pouri ai ahau; whakatitahatia mai tou taringa ki ahau: hohoro te whakahoki kupu mai ki ahau i te ra e karanga ai ahau.

³Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

³Ka memeha hoki oku ra ano he paoa: ka kaia oku wheua ano he motumotu.

⁴Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

⁴Kua pakia toku ngakau, kua memenge, ano he tarutaru; i wareware ai ahau ki te kai i taku taro.

⁵Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

⁵Piri tonu oku iwi ki toku kiri i toku reo aue.

⁶Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

⁶He rite ahau ki te matuku i te koraha, ki te koukou i te wahi mokemoke.

⁷Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

⁷Mataara tonu ahau; toku rite kei te pihoihoi mokemoke i runga i te tuanui.

⁸Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

⁸E tawai ana oku hoariri ki ahau i te ra roa; ko te hunga e porangirangi ana mai ki ahau, ko ahau ta ratou oati.

⁹Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

⁹Kainga ana e ahau te pungarehu ano he taro: whakananua iho toku wai inu ki te roimata.

¹⁰Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

¹⁰I tou riri hoki, i tou weriweri; nau hoki ahau i hapai ake, a taia atu ano ahau e koe.

¹¹Дните ми са като уклонила се сянка [по слънчев часовник], И аз изсъхвам като трева.

¹¹He rite oku ra ki te atarangi e whakawairua kau ana: a kua memenge ahau ano he tarutaru.

¹²Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

¹²¶ Ko koe ia, e Ihowa, ka mau tonu ake ake, ka maharatia ano koe e nga whakatupuranga katoa.

¹³Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

¹³Tera koe e whakatika, e aroha ki a Hiona; kua taka mai hoki te wa, ae ra, te tino wa, hei atawhainga i a ia.

¹⁴Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

¹⁴E manakohia ana hoki e au pononga ona kohatu, e awangawanga ana ki tona puehu.

¹⁵И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

¹⁵Penei ka wehingia te ingoa o Ihowa e nga tauiwi, tou kororia hoki e nga kingi katoa o te whenua.

¹⁶Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

¹⁶Na Ihowa hoki i hanga a Hiona, kua kitea ia i tona kororia.

¹⁷Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

¹⁷Kua tahuri ia ki te inoi a te rawakore: kihai i whakahawea ki ta ratou inoi.

¹⁸Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

¹⁸Ka tuhituhia tenei mo to muri whakatupuranga: a ka whakamoemiti ki a Ihowa te iwi meake hanga.

¹⁹Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

¹⁹Mona i titiro iho i te tiketike o tona wahi tapu: i titiro iho a Ihowa i te rangi ki te whenua;

²⁰За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

²⁰Ki te whakarongo ki te aue a te herehere, ki te wewete i te hunga kua motuhia mo te mate;

²¹За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

²¹Kia whakapuakina ai te ingo o Ihowa i Hiona, me te whakamoemiti ki a ia i Hiruharama;

²²Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

²²I te huihuinga o nga iwi, o nga kingitanga, ki te mahi ki a Ihowa.

²³Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

²³¶ Whakangoikoretia iho e ia toku kaha i te ara: kua torutoru i a ia oku ra.

²⁴Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

²⁴I mea ahau, E toku Atua, kaua ahau e tangohia i waenganui o oku ra: kei nga whakatupuranga katoa ou tau.

²⁵Отдавна Ти, [Господи], си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

²⁵Nonamata te whenua i whakaturia ai e koe, a he mahi nga rangi na ou ringa.

²⁶Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

²⁶Ko era e hemo atu, ko koe ia e mau tonu: ae ra, ka tawhitotia katoatia me he weweru; ka whakaputaia ketia ratou e koe ano he kakahu, a ka whakaputaia ketia.

²⁷Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

²⁷Ko koe ia, ko koe tonu, kahore hoki he mutunga o ou tau.

²⁸Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

²⁸Ka whai nohoanga nga tama a au pononga, ka pumau o ratou uri ki tou aroaro.