1(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
1¶ Ki te tino kaiwhakatangi. He himene ma nga tama a Koraha. Whakarongo ki tenei, e nga iwi katoa: tahuri mai o koutou taringa, e nga tangata katoa o te ao.
2И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
2E nga tangata iti, koutou ko nga tangata rahi, e te tangata taonga korua ko te rawakore.
3Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];
3Ka whakapuakina he matauranga e toku mangai: a he ata ngarahu te whakaaro o toku ngakau.
4Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
4Ka titaha toku taringa ki te kupu whakarite; ka puaki taku pepeha i runga i te hapa.
5Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
5Kia wehi ahau ki te aha i nga ra o te kino, ina karapotia ahau e te kino kei oku rekereke?
6От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
6¶ Ko te hunga e whakawhirinaki ana ki o ratou taonga, e whakamanamana ana ki te nui o o ratou rawa;
7Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
7E kore tetahi o ratou e ahei te hoko i tona teina, te hoatu ranei i tetahi utu mona ki te Atua;
8(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),
8He nui hoki te utu mo to ratou wairua, a me whakarere atu ake ake;
9Та да живее вечно И да не види изтление.
9Kia ora tonu ai ia ake ake: kia kaua e kite i te pirau.
10Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
10E kite ana hoki ia e matemate ana nga tangata whakaaro nui, e ngaro ngatahi ana te poauau me te whakaarokore, a mahue iho o ratou taonga ki etahi atu.
11Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
11Ki to ratou whakaaro puku, tera e pumau tonu o ratou whare me o ratou nohoanga, ki nga whakatupuranga katoa: huaina iho o ratou whenua ki o ratou ingoa.
12Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
12Heoi kahore te tangata e noho tonu i roto i te honore: ko tona rite kei nga kararehe ka moti nei.
13Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
13Ko to ratou ara tenei, ara ko to ratou poauau: heoi e whakapai ana to ratou uri ki a ratou korero. (Hera.
14Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
14Kei te hipi te rite: ko te wahi mo ratou ko te reinga; ko te mate hei hepara mo ratou, hei rangatira ano te hunga tika mo ratou i te ata; ko to ratou ataahua ma te reinga e whakamoti, kia kore ai he whare mona.
15Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
15¶ Ma te Atua ia toku wairua e hoko mai i te reinga: ko ia hoki hei tukunga atu moku. (Hera.
16Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
16Kaua e wehi ua whai taonga te tangata, ina nui haere te kororia o tona whare;
17Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,
17Kahore hoki ana mea e mau atu ai ia ina mate; e kore tona kororia e tuku iho i muri i a ia.
18Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,
18Whakapai noa ia i tona wairua i a ia e ora ana; a ka whakamoemititia koe ua pai au mahi ki a koe ano.
19Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.
19Ka haere ia ki te whakatupuranga o ona tupuna: e kore rawa ratou e kite i te marama.
20Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
20Ko te tangata e whakahonoretia ana, a kahore e whai whakaaro, kei nga kararehe ka moti nei tona rite.