¹А някои слязоха от Юдея и учеха братята [казвайки]: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

¹Uni manush avilo andai Judea ande Antioch te phenen le phralenge, te na avena shinde sar o zakono le Mosesosko manglia, won nashtin avena skepime.

²И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, [братята] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

²O Pavlo ai o Barnabas phenenas lenge te nas nai vorta, ai divininas pa kodia buchi, antunchi mangle o Pavlo ai o Barnabas ai aver manush te zhan ande Jerusalem, saxke te den duma pe kadia buchi le kolavre apostlonsa ai le mai phurensa.

³Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

³E khangeri tradia le pala kodia diela, nakhle andai Phoenicia ai andai Samaria, ai mothonas sar kodola kai Nas Zhiduvuria, dinesaspe ka Del, ai kana ashunde le kolaver phral kodia diela raduisaile sas.

⁴А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁴Kana aresle ande Jerusalem, e khangeri akhardia le peste, ai le apostluria ai le mai phure, ai phende lenge so godi O Del kerdia sas lensa.

⁵Но, [рекоха те], някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват [езичниците], и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁵Numa uni andal Farizeanuria kai vi won dine sas pe ka Del, wushtilo opre ai phende, trobul te shinen kodolen kai Nas Zhiduvuria ai kai dinepe ka Del, ai te lenpe pala zakono le Mosesosko.

⁶Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁶Le apostluria le Devleske ai le mai phure chidepe andek than te len sama pa kodia diela.

⁷И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁷Kerdilia ek baro bunto, numa o Petri wushtilo opre, ai phendia lenge, "Murhe phral, zhanen ke de dumult O Del alosardia mashkar tumende, saxke anda murho mui le Nas Zhiduvuria trobul te ashunen E Vorba le Devleski, ai te pachanpe.

⁸И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁸Ai O Del, kai zhanel le ile, sikadia lenge o chachimos kana dia vi len O Swunto Duxo sar amen;

⁹и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

⁹Le Devleske iek fialo sam, vi won ai vi ame, vi lengo ilo vuzhardia le pachamasa.

¹⁰Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹⁰Akana sostar zumaven le Devles, te thon ek pharimos pe le disiplon, kai chi amare dada ai chi ame nashti rhevdisardiam.

¹¹Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹¹Numa pala lashimos le Devlesko o Jesus Kristo avasa skepime, sam sa sar lende.

¹²Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹²Sa o narodo ande khangeri chi mai phendia kanch, ai ashunenas ka Pavlo ai ka Barnabas, sar mothonas pa le mirakluria ai le semnuria kai kerdia sas O Del lensa mashkar le Nas Zhiduvuria.

¹³И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹³Kana aterdile te divinin, o Iakov phendia, "Murhe phral, ashunen mande."

¹⁴Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁴O Simon phendia sar O Del mai anglal dikhlia pe thema, ai te alol mashkar lende narodos kai ingeren la lesko anav.

¹⁵С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁵Ai kodola sa kerdion le vorbi kai le profeturia phende sas kai sas ramome,

¹⁶"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁶ai pala kodia avava palpale, ai vazdava palpale o kher le Davidosko, kai sas perado; vazdava opre so sas tele, ai vortova.

¹⁷За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁷Saxke, so ashelia andal manush te roden le Devles, ai sa le thema kai murho anav si luvudime, phenel O Del. Wo kerel sa kadala dieli.

¹⁸Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁸Mothol O Del kai dia te zhanen kadale buchi de anda gor la lumiake.

¹⁹Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

¹⁹Amos 9:11-12. Anda kodia, me mangav te na keren bunto mashkar le manush kai chi zhanen le Devles ai kai denpe le Devleske.

²⁰но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв.

²⁰Numa te ramon lenge, te arakhenpe te na xan mas bi vuzho kai sas dino ando anav le ikonengo, ai te arakhenpe katar le biznibraznia, ai te na xan mas zhigeniengo kai sas tasade, ai te na pen rat.

²¹Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

²¹Ke demult le mai phure manush mothon o zakono le Mosesosko ande swako foro, ai jinen o zakono andel khangeria swako Savato.

²²Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²²Ai pelia drago le apostlonge ai le mai phurenge ai sa le khangeriake, te alon mashkar lende, ai te traden ande Antioch le Paulosa ai o Barnabas; o Judas kai akharenas les Barsabas, ai o Silas, manush kai jinenas pe leste le phral.

²³И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²³Ai dine le lila kai mothol, "Le apostluria ai le mai phure ai tumare phral traden but bax, sastimos kal phral kai chi zhanen le Devles kai traiin ande Antioch, ande Syria, ai ande Cilicia.

²⁴Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁴Ashundiam, ke uni manush kai gele tumende amendar, ai kai ame chi tradiam le, dziliarde tume, phenenas, trobul te aven shinde ai garaven o zakono; ame chi phendiam lenge te phenen kadala vorbi.

²⁵то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁵Anda kodia ame diam andek than, ai mangliam te alosaras lashe manush, ai te tradas le tumenge, kodolensa kai si amenge drago o Barnabas ai o Paul.

²⁶човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁶Kadala manush dine pengo traio pala anav amaro Devlesko Jesus Kristo.

²⁷И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁷Ame tradiam tumenge o Judas ai o Silas, kai phenena tumenge te traiin sar ame ramosardiam.

²⁸Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁸Ke O Swunto Duxo, ai ame mangliam te na thas pe tumende mai but pharimos de ferdi so trobul tumen te keren.

²⁹да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

²⁹Te na xan anda mas kai sas dino angla ikoni, ai rat zhigeniengo kai sas tasade, arakhen tume katar e biznibraznia, ai traiina mishto, te na kerena kadala dieli. Ashen Devlesa."

³⁰И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието.

³⁰Kana won geletar kotsar katar kodia khangeri, gele ando Antioch; ai dine o lil ka narodo kai pachalaspe ando Del ando Antioch.

³¹И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше].

³¹Kana jinde o lil, le phral raduisaile ke anelas lenge lashimos ai zor.

³²А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³²O Judas ai o Silas, kai vi won sas profeturia, sicharenas le, ai denas le zor kana divininas lensa.

³³И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³³Pala xantsi vriama, mekle le phral te zhantar karing kodola kai trade sas le.

³⁴[Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁴Numa o Silas gindilas kai mai mishto te beshela.

³⁵А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁵Vi o Pavlo ai o Barnabas beshle ando Antioch, sicharenas ai mothonas e lashi Vorba le Devleski le kolavren phralensa.

³⁶А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁶Neskolki dies nakhle, porme o Pavlo phendia le Barnabasoske, "Aven, dikhas le phralen ande sa le foruria kai phendiam E Vorba le Devleski, te dikhas sar si kodala phral."

³⁷И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁷O Barnabas manglia te ingerel pesa vi le Iovanos, kai akharenas le Mark.

³⁸а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁸Numa o Pavlo miazolas leske kai nai mishto te len pesa kodoles kai mekliasas le andai Pamphilia, ai kai chi avilo te zhutil le ande penge buchi.

³⁹И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

³⁹Xolaile, ai meklepe o Pavlo, ai o Barnabas lia pesa le Markos ai line o paraxodo, ai gele andek izula kai bushol Cyprus;

⁴⁰а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴⁰O Pavlo alosardia o Silas, lia les pesa, ai geletar, kai trade le le phral ando lashimos de Devlesko.

⁴¹И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

⁴¹Ai gele ande Syria ai ande Cilicia, te den zor le khangeria.