¹После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

¹Porme o Pavlo gelo ande Derbe ai ande Lystra, ai kotse sas ek disiplo kai busholas Timothy, wo sas o shav ieka zhuvliako kai sas Zhiduvaika, ai pachalaspe ando Del, ai lesko dat sas Greko.

²Тоя [ученик] имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

²Le phral andai Lystra ai andai Iconium mothonas pa leste ke lasho manush sas.

³Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

³O Pavlo manglia te ingerel les pesa, ai shindia les palal Zhiduvuria ke kadia sas lenge zakono, ke but Zhiduvuria sas kotsar, ai savorhe zhanenas ke lesko dat Greko sas.

⁴И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁴Kana nakhenas pal foruria, mothonas le phralenge te keren so mangen le apostluria le Devleske ai le mai phure kai si ande Jerusalem.

⁵Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

⁵Le khangeria zuravolas lengo pachamos, ai butionas swako dies.

⁶И [апостолите] преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

⁶O Swunto Duxo chi meklia le te mothon E Vorba le Devleski ande Asia, ai nakhle ande Phrygia ai anda them kai busho Galatia.

⁷и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

⁷Kana aresle ande Mysia, mangle te zhan ande Bithynia, numa O Swunto Duxo le Kristosko chi manglia.

⁸И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

⁸Nakhle anda Mysia ai aresle ando Troas.

⁹И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

⁹Ande kodia riat o Pavlo dikhlia ek vizion, ek manush andai Macedonia sikadilo lesko, ai rhugisailo leste, ai phendia, aidi amende ande Macedonia, ai zhutisar ame.

¹⁰И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

¹⁰Kana o Pavlo dikhlia kodia vizion, mangliam strazo te zhas ande Macedonia, ke haliardiam ke O Del mangelas te phenas kotse E Vorba le Devleski.

¹¹И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

¹¹Kana geliamtar ando Troas, liam o paraxodo ai geliam strazo ande Samothracia, ai pe terharin aresliam ande Neopolis.

¹²и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и [римска] колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

¹²Kotsar geliam ande Philippi, kodo si o pervo foro kai si andai Macedonia, kai avile sas le Romanuria: beshliam xantsi dies ande kodo foro.

¹³А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните [там] жени.

¹³Kana dia o Savato anklistiam avri anda foro karing o pai, ke rodasas ek than te sai rhugisavas; beshliam tele, ai diam duma le zhuvliansa kai sas chidine kotse.

¹⁴И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави [платове], слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

¹⁴Ek anda lende busholas Lydia, bichinelas brazba poxtan ando foro kai bushol Thyatira. Woi sas ek zhuvli kai pachalaspe ando Del, ai ashunelas: O Del phuterdia lako ilo te sai ashunel so motholas o Paul.

¹⁵И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

¹⁵Kana boldiape peska familiasa, manglia amendar vari so, ai phendia, te haliarena tume ke vorta sim karing O Del, aven ande murho kher, ai beshen mande. Ai astarelas zor pe amende te beshas.

¹⁶И [един ден], като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁶Sar zhasas pe kodo than te rhugisavas, ek shei kai sas o beng ande late avili amende, ai woi sai motholas so si te avel, ai nirilas but love peske barenge ke drabarel ai phenel so si te avel.

¹⁷Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁷Ai liape pala Pavlo ai pala amende, motholas, kakala manush si le slugi le Devleske kai si opre, ai won mothon tumenge o drom le skepimasko.

¹⁸Това тя правеше много дни [наред]. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁸Ai woi phendia kadia but dies, chi haliarelas les. O Pavlo nashti mai rhevdilas, boldinisailo karing late, ai phendia le bengeske, "Ando anav le Jesus Kristosko ankli avri anda late." Ai strazo anklisto avri.

¹⁹А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

¹⁹Le gazda kodola slugaki, kana dikhle ke anklisto o bi vuzho anda late, line le Pavlos ai o Silas, ai angerde le mashkar o foro anglal bare.

²⁰И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

²⁰Angerde le angla bare ketani ai phenen, "Kakala manush, buntuin amaro foro;

²¹като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

²¹ai sicharen le zakonuria kai amenge nai slobodo te las, ai chi te keras kodo zakono. Ame sam Romanuria."

²²На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

²²Vi o narodo xolailo pe lende, le bare ketani phende te shinen le tsalia pa Pavlo, ai pa Silas, ai dine ordina te maren len le bichosa.

²³И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

²³Kana marde le but, thode le ande temnitsa, ai phende kodoleske kai lelas sama katar e temnitsa te arakhel le zurales.

²⁴който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁴Sar phende leske kodia, kodo manush thodia le ande temnitsa ta ando gor po zido, ai thodia lenge punrhe ande bare khash.

²⁵Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁵Kal desh u dui e riat o Pavlo ai o Silas rhuginaspe ai jilabenas te bariaren le Devlesko anav. Le kolaver manush kai sas ande temnitsa ashunenas lende.

²⁶внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

²⁶Numa strazo zurales mishtisaile e phuv, kadia de zurales kai le ziduria le temnitsake pele tele strazo, ai sa le wudara phuterdile, ai le lantsuria sa le manushenge kai sas ande temnitsa phuterdile.

²⁷И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

²⁷O manush kai lelas sama katar e temnitsa wushtisailo, ai kana dikhlia le wudara la temnitsaki sar phuterdili, ankaladia peske sabia, ai mangelas te mudarelpe, ke gindilas ke sa le manush kai sas ande temnitsa geletar.

²⁸Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁸Numa o Pavlo tsipisardia zurales, phenelas, "Na ker tuke baio, ke savorhe katse sam."

²⁹Тогава [началникът] поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

²⁹Strazo kodo manush lia pesa vediara, ai strazo dia ande temnitsa, ai shudiape kal punrhe le Pavloske ai o Silas izdraimasa.

³⁰и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

³⁰Ankaladia le avri ai phendia, "Manusha, so trobul te kerav te avav skepime."

³¹А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³¹O Pavlo ai o Silas phende, "Pachas tu ando Del o Jesus Kristo, ai avesas skepime, tu ai chi familia."

³²И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³²Ai dine duma leske pai Vorba le Devleski, ai vi kodolenge kai sas ando lesko kher.

³³И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³³Kodo manush kai lelas sama katar e temnitsa lia le pesa strazo kodia e riat, ai xaliadia lenge dukha, ai won bolde les, ai vi kodolen kai sas leske.

³⁴И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁴Kana angerdia le peste khere, ai dia le te xan, ai raduime sas wo ai sa peski familia, ke pachaiesaspe ando Del.

³⁵А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

³⁵Kana phuterdilo o dies, le ketani Romanuria trade te mothon le manusheske kai lelas sama katar e temnitsa, phenenas, "Mekes kodole manushen avri.

³⁶И началникът съобщи думите на Павла, [казвайки]: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

³⁶Ai kado manush kai arakhelas e temnitsa phendia le Pavloske, ke mangle lestar te mekel le te zhantar: phendia lenge, "Anklen avri ai zhantar, O Del tumensa."

³⁷Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁷Numa o Pavlo phendia lenge, "Mardia ame angla narodo ai bi te keren kris pe amende, ame kai sam chache Romanuria, ai thodia ame ande temnitsa, ai akana meken ame te zhastar chordanes? Nichi, Mek te aven won te meken ame.

³⁸И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁸Le zhandari gele te mothon kado divano kal ketani, ai le ketani daraile kana ashunde ke kodola manush Romanuria sas.

³⁹и дойдоха та ги помолиха [да бъдат снизходителни] и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

³⁹Gele lende, ai mangle lendar te iertin le, ai mekle le, ai phende lenge te zhantar anda kado foro.

⁴⁰А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

⁴⁰Kana ankliste avri andai temnitsa, gele ando kher la Lydiako: ai kana dikhle kodole phralen, mai dine le xantsi zor katar O Del, ai geletar.