¹И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

¹O Pavlo ai o Silas nakhle pai Amphipolis, ai pai Apollonia, ai aresle ande Thessalonica, kai le Zhiduvuria sas le synagogue kotse.

²И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи [наред] разискваше с тях от писанията,

²Sar kerelas wo butivar, o Pavlo, dia andre ande synagogue, trin Savatone gelo ai divinilas lensa pa zakonuria le Devlesko.

³та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, [каза той], аз ви проповядвам е Христос.

³Motholas lenge ai sikavelas lenge, ke O Kristo trobulas te chinuil, ai te zhuvindil mashkar le mule; ai kado Jesus, kai mothav tumenge pa leste, wo si O Kristo.

⁴И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

⁴Uni anda lende pachaie, ai raduimesas le Pavlosa ai o Silas, ai but andal Grekuria rhuginaspe ka Del, ai vi but zhuvlia kai sas gojaver.

⁵Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха [Павла и Сила], за да ги изведат пред народа.

⁵Le zhiduvuria kai chi pachanaspe ando Del nas lenge mishto, ai line pesa uni manushen kai nas lashe, kai kerenas baio mashkar o narodo, ai kerde bunto ando foro, ai gele ka kher ieke manushesko kai busholas Jason, ai rodenas kotse o Pavlo ai o Silas te anen le ka narodo.

⁶Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

⁶Numa chi arakhle le, line kodole manushes kai busholas Jason, ai mai avre phralen kai zhandari kodole foroske ai tsipinas, "Kadala manush sa rimosarde e lumia, avile vi katse.

⁷и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

⁷Ai o Jason meklia le te aven leste, ai sa kado narodo chi keren o zakono amare amperatosko, o Caesar, phenenas, ke si aver amperato kai bushol Jesus."

⁸И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

⁸Kodola vorbi xoliarde le narodos, ai le zhandari kai sas ando foro.

⁹Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

⁹O Jason ai le kolaver kai sas lesa, pochinde love kai zhandari ai o zhandari meklia le pala kodia.

¹⁰А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

¹⁰Strazo le phral kodia riat phende le Pavloske ai o Silas te zhantar ande Berea, ai kana aresle kotse dine ande khangeri le Zhidovonge.

¹¹И [беряните] бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията [да видят] дали това е вярно.

¹¹Kodola Zhiduvuria mai lashe sas de sar le Zhiduvuria kai sas ande Thessalonica, ashunde E Vorba le Devleski dragosa, ai swako dies lenas sama ande Vorba le Devleski, te si vorta so mothonas lenge.

¹²И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

¹²But anda lende pachaiepe, ai vi but zhuvlia kai sas Grekaiki, kai sas andai vitsa le barvalenge, ai but manush.

¹³Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

¹³Numa kana le Zhiduvuria andai Thessalonica ashunde ke o Pavlo motholas pai Vorba le Devleski ande Berea, gele kotse te rimon le narodos.

¹⁴Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

¹⁴Strazo kodo phral kotsar phende le Pauloske te zhaltar karing o pai, numa o Silas ai o Timothy beshlo ande Berea.

¹⁵А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха [от него] заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

¹⁵Kodola kai angerenas le Paulos, gele lesa zhi ande Athens, porme mekle les, ai geletar palpale, ai o Pavlo phendia lenge te phenel le Silasoske ai o Timothy te aven leste mai sigo.

¹⁶А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

¹⁶O Pavlo azhukerelas le ande Athens, numa haliarelas ande peste ke lesko duxo nas leske mishto, ke dikhlia le manush rhuginaspe kal ikoni ande sa kodo foro.

¹⁷И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се [случеше] да се среща.

¹⁷Divinilas ande khangeri le Zhidovonsa, ai vi kodolensa kai nas Zhiduvuria ai kai rhuginaspe ka Del. Ai vi kodolensa ando foro mashkaral po bazari swako dies kai arakhelas.

¹⁸Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

¹⁸Uni andal dokxtoria le Epicureononge ai le Stoiconge marenas mui le Paulosa, uni mothonas, "So si kado divano?" Uni kai ashunenas ke mothol pa Jesus ai pa zhuvindimos, mothonas, "Wo mothol pa aver dela."

¹⁹Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

¹⁹Antunchi line les, ai angerde les ka Areopagus, phenenas, "Mangas te zhanas so si kado nevo zakono kai tu sichares?

²⁰Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

²⁰Ke tu keres ame te ashunas dieli kai si shode. Ame mangliamas te zhanas so si kodola dieli."

²¹(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

²¹Sa le manush kai beshenas ande Athens ai le streia kai beshenas ande Athens, nakhavenas penge vriama te mothon vai te ashunen nevimos.

²²И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²²Antunchi o Pavlo beshlo ande punrhende po plai bushol 'Mars', ai phendia lenge, "Tume kai san andai Athens, me dikhav ke tume san manush kai roden le zakonuria le devlenge ande soste godi.

²³Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

²³Chaches nakhlem angla tumaro foro, ai dikhlem savendar dieli si tume te keren tumare khangeria, ai vi arakhlem ek than kai si ramome pe leste, "Kai ek del kai chi zhanas." Tume rhuginpe ka leste bi te zhanen les. Pa kodo si kai mothav tumenge.

²⁴Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

²⁴O Del kai kerdia e lumia ai so godi si, wo si o baro po cheri ai pe phuv, chi beshel andel tampluria (khangeria) kai kerde le manush andel vas.

²⁵нито Му са [потребни] служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

²⁵Nai podaime le manushenge vastensa, sar te trobulsardino les vari so, wo kai del savorhen o traio, ai barval, ai vi la kolaver dieli.

²⁶направил е от една [кръв] всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като [им] е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁶Kerdia sa le manushen te aven anda iek rat, ai te beshen pe sa e lumia, ai thodia e vriama mai anglal, ai le thana vorta kai trobulas te beshen.

²⁷за да търсят Бога, та дано биха Го [поне] напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

²⁷Wo manglia le manush te roden le Devles, ai te thon zor te arakhen les le rodemasa, marka ke nai dur amendar.

²⁸защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

²⁸Ke ande leste si ame o traio, ai sai mishtisavas, ai sam so sam, ai vi tumare gramnoturia phende, "Ke leske shave sam."

²⁹И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

²⁹Te sam andal shave le Devleske, nashti pachas ke O Del si sar o sumnkai, vai sar o rup, vai sar o bax, kai sas ramome katar e buchi ai katar le mashinki le manusheske.

³⁰Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

³⁰O Del chi mai lel sama palpale kana sas le vriama kai le manush chi zhanenas kanch, akana mothol sa le manushenge kai godi si te keinpe anda penge bezexa.

³¹тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

³¹Ke thodia ek dies, kai kerela kris pe lumia le chachimasa ieke manushesa kai wo alosardia; dia te zhanen savorhe kana andai kodole manushes, katar e martia ka traio.

³²А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

³²Kana ashunde pa zhuvindimos mashkar le mule, uni asanas, ai uni mothonas, pe kadia buchi pa zhuvindimos desa amensa duma aver data.

³³И така Павел си излезе измежду тях.

³³Porme o Pavlo gelotar mashkar lende.

³⁴А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

³⁴Numa uni linepe pala leste, ai pachaiepe, mashkar lende sas ek manush kai busholas Dionysius, ai wo sas anda kodo narodo kai chidelaspe te keren kris. E zhuvli kai busholas Damaris pachaiape ai mai aver lensa.