¹А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, [гдето] намери някои ученици.

¹Zhi kai o Apollos sas ande Corinth, o Pavlo kana nakhlo anda sa le gava kai si ande Asia, areslo ando Ephesus, ai kotse arakhlia uni disiplon.

²И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му [отговориха]: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

²Ai phendia lenge, "Lian anda tumende O Swunto Duxo kana pachan tume?" Won phende leske, "Ame chi ashundiam ke si ek Swunto Duxo."

³И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

³Ai phendia lenge, "Anda savo bolimos tume sanas bolde?" Ai won phende leske, "Ando bolimos le Iovanosko."

⁴А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

⁴Antunchi o Pavlo phendia, "O Iovano boldia kodolen kai mangenas te parhuven pengo traio, ai motholas le Zhidovonge te pachanpe ande kodo kai avela pala leste, kodo si O Kristo.

⁵И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁵Pe kodola vorbi, bolde sas ando anav le Devlesko O Jesus.

⁶И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха [други] езици и пророкуваха.

⁶Kana o Pavlo thodia le vas pe lende, O Swunto Duxo avilo pe lende, ai denas duma andal kolaver shiba, ai mothonas so si te avel.

⁷И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁷Won sas sa andek than desh u dui manush.

⁸И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше [с людете] и [ги] увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

⁸Porme o Pavlo gelo ande synagogue, ai kotse dia duma bi darako trin shon, ai delas duma pal dieli le rhaioske kai si le Devlesko.

⁹А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

⁹Numa uni lengo ilo zuralo sas, ai chi pachanaspe, ai mothonas chorhe dieli pa drom le Devlesko angla narodo. Antunchi o Pavlo gelotar lendar, ai lia le manushen kai pachanaspe ando Del pesa; ai sicharelas len pa Del swako dies andek shkola ieke manusheske kai busholas Tirannas.

¹⁰И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

¹⁰Kodia buchi gelia dui bersh, ai sa kodola kai beshenas ande Asia, Zhiduvuria ai Grekuria ashunde E Vorba le Devleski.

¹¹При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

¹¹Ai O Del kerelas bare mirakluria le Pavlosa.

¹²дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

¹²Kadia kai thonas pe naswale gada vai dikhlorhe kai azbade sas le Pavlos, ai le naswale sastionas, ai le manush kai sas o beng lende zhalastar.

¹³А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

¹³Sas uni Zhiduvuria kai zhanas andek than ando foro forestar te gonin le bengen andal naswale, zumavenas ando anav le Devlesko Jesus te keren le te anklen avri, phende le bengenge, "Dav tume ordina ando anav le Jesusosko, anklen avri, kado Jesus kai o Pavlo mothol pe leste."

¹⁴И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

¹⁴Ieke bare rasha kai sas Zhidovo, busholas Sceva, sas les efta shave, kodola shave kerenas kadia.

¹⁵Но [еднаж] злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

¹⁵Numa o beng mothol lenge, "Zhanav kon si O Jesus, ai zhanav kon si o Pavlo, numa tume kon san?"

¹⁶И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

¹⁶Ai kado manush kai sas o beng ande leste xoko pe lende, ai sas les putiera pe lende, ai mardia le. Kadia de zurales kai nashle anda kodo kher sa nange ai dukhade.

¹⁷И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

¹⁷Kodola diela zhanenas sa le Zhiduvuria sa le Grekuria kai beshenas ando Ephesus, ai daraile savorhe, ai o anav le Devlesko Jesus sas bariardia.

¹⁸И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

¹⁸But shave le Devleske avenas te mothonas angla narodo so kerde.

¹⁹Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

¹⁹But anda kodola kai kerenas drabarimos, andine penge klishki, ai phabarenas le angla sa o narodo. Ai line sama le love kai monas kadala klishki, ai arakhle ke sas pe panvardesh mi teliara rupune.

²⁰Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

²⁰Ai E Vorba le Devleski zhalas katar godi ande putiera ai ande zor.

²¹И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²¹Akana kai kodola dieli nakhle, o Pavlo manglia te zhal ande Jerusalem. Ai manglia te nakhel pai Macedonia ai pai Greece, "Ai kana avava kotse," phendia, "Trobul te dikhav Rome."

²²И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за [още известно] време в Азия.

²²Tradia antunchi ande Macedonia dui anda peske zhutitoria, o Timote ai o Erastus; ai wo mai beshlo xantsi vriama ande Asia.

²³А по онова време се подигна голямо размирие относно [Господния път].

²³Ande kodia vriama kerdilia but bunto pala zakono le Devlesko.

²⁴Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни [храмчета на] Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

²⁴Iek manush kai sas zhintari, wo busholas Demetrius, wo kerelas ikoni rupeske pala Diana, ai le manush kai kerenas leski buchi nirinas but love.

²⁵като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

²⁵Ai chidia sa kodolen kai kerenas kodalatar buchi, ai phendia lenge, "Manushale, te sam barvale, barvale sam pala e buchi kai si ame.

²⁶И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

²⁶Ai dikhen ai ashunen, ke na ferdi ando Ephesus, numa pashte ande sa Asia, kado kai bushol Pavlo phendia le manushenge ai sikadia lenge ke le dela kai si kerde andal vas le manushenge nai dela.

²⁷И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

²⁷Kadia diela chi rimol ferdi amari buchi, numa vi e bari del Diana te xasarel sa pesko barimos ande tampla, ai antunchi chi mai avela la lako barimos, ai kadia ikona kai rhuginpe late o narodo kai si ande Asia ai sa le lumia!"

²⁸Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

²⁸Kana ashunde kodola vorbi, savorhe xolaile, ai tsipinas. Phenenas, "Bari si e ikona Diana le Ephesusonge."

²⁹И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

²⁹Sa o foro buntisailosas, ai line pesa o Gaius ai o Aristarchus, dui andal Macedonia, kai sas le vortacha le Pauloske kai zhanas lesa, ai gele savorhe andek bari soba.

³⁰А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

³⁰O Pavlo mangelas vi wo te zhal angla narodo, numa le shave le Devleske chi mekenas les.

³¹така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

³¹Uni andel bare kai poronchinas pe uni gava ande Asia, kai sas leske vortacha, trade leske lil te mangenpe lestar te na zhal ande kodo kher.

³²И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³²Uni mothonas kadia, uni aver fialo ke buntuimos kerdiliasas; ai but anda narodo chi zhanenas sostar chidinisaile sas andek than.

³³А някои от народа изкараха Александра [да говори], понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³³Uni manush anda narodo line o Alexander ai thode les angla narodo. O Alexander antunchi kerdia iek semno anda vas ai manglia te del duma te chacharel le angla narodo.

³⁴Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

³⁴Numa kana haliarde ke Zhidovo sas, tsipisarde savorhe andek than sa kodola vorbi pashte dui chasuria, "Bari si e ikona Diana le Ephesusonge".

³⁵Тогава [градският] писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера [идол?]

³⁵Ai kana o baro manush le forosko ashadia le narodos te na mai buntuilpe, phendia, "Ephesusanuria, sa e lumia zhanel ke o foro kai si ando Ephesus, lel sama katar o tampla kai si e ikona Diana ai lako patreto kai hulisto anda cheri (Jupiter).

³⁶И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁶Khonik nashti mothol ke chi zhanel, anda kodia trobul te na mai buntuin tume, ai te na keren kanch mai anglal sar te gindin tume.

³⁷Защото сте довели [тук] тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁷Tume andian kadale manushen katse, won chi chorde andal tampluria, ai chi marde mui katar amari ikona.

³⁸Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁸Te si o Demetrius, ai leske manush te thonpe vari kashte dosh, si diesa krisake, ai si zhandari, ai kotse trobul te zhan te mothon pe kaste thon dosh.

³⁹Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

³⁹Ai te mai si tumen vari so kai miazol tumenge ke nai mishto, lasharasa kodia diela ande kris.

⁴⁰Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина [за него;] и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

⁴⁰Ke sai dosharen ame ke buntuisailiam anda so kerdilia adies. Ke kanchi nai ame te sikavas ke vorta keras kai chidinisailiam.

⁴¹И като рече това, разпусна събранието.

⁴¹Kana getosardia pesko divano, phendia le narodoske te zhantar khere.