¹След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

¹Kana o bunto terdilo, o Pavlo chidia andek than le shave le Devleske ai kana mai dia les zor katar E Vorba le Devleski, lia pesko dies lasho lendar, ai gelotar ande Macedonia.

²И като мина през ония места та увеща [учениците] с много думи, дойде в Гърция.

²Nakhlo anda kodola gava ai zuralelas anda pachamos le shave le Devleske pal divanuria pa Del kai motholas lenge. Porme gelo ande Gretsia,

³И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

³ai kotse beshlo trin shon. Lelas o paraxodo te zhaltar ande Syria, numa kana ashundia ke le Zhiduvuria divininas pa leste te zumaven te rimon lesko drom; manglia te zhaltar, numa te nakhel pai Macedonia.

⁴И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁴Sopater, o shav le Pirrhusosko, andai Berea gelo lesa; ai vi o Aristarcheus ai o Secundus andai Thessalonica: ai o Gaius andai Derbe; o Timote ai o Tychicus ai o Trophimus andai Asia.

⁵А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁵Sa kadala geletar anglal ai azhukerenas ame ando Troas.

⁶и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁶Ame liam o paraxodo andai Philippi kana getosaile E Patradi, ai panzh dies pala kodia aresliam lende ando Troas, ai kotse beshliam iek kurko.

⁷И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁷Savatone le disipluria chidinesas andek than te xas e mol ai o manrho. O Pavlo kai trobulas te zhaltar pe terharin, divinilas pa Del le phralensa kai sas kotse, ai dia lensa duma zhi kal desh u dui e riat.

⁸И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁸But vediara sas ande soba kai sas opre, ai kai sas chidine.

⁹И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

⁹Sas iek terno manush kai busholas Eutychus, kai beshelas pe feliastra; ai lia les e lindri zurales ande kodia kai ashunelas o divano kai motholas o Pavlo, ai ande kodia lindri pelo de katar e trito feliastra zhi tele pe phuv. Numa kana gele te vazden les, wo mulo sas.

¹⁰Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹⁰Numa o Pavlo hulisto tele, bandilo karing leste, ai lia les ande peske vas, ai phendia, "Na daran ke chi mulo!"

¹¹След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна.

¹¹Kana anklisto opre palpale, o Pavlo phaglia o manrho ai xalia, ai mai dia duma but pa Del zhi ando dies, porme gelotar.

¹²А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹²O terno manush kai mulo sas pale zhuvindisailo ai traiilas, ai savorhe raduimesas.

¹³А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹³Ame geliamtar mai anglal po paraxodo kai ingerelas ame ando Assos, ai kotse trobulas te las le Pavlos amensa. Wo phendia sas te keras kadia, ke wo mangelas telal te zhal.

¹⁴И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁴Kana areslo amen ando Assos, liam les amensa po paraxodo, ai aresliam ando Mitylene.

¹⁵И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁵Porme geliamtar kotsar, ai aresliam pe terharin ando Chios. Ai pe terharin aresliam ando Samos ai beshliam ando Trogillium; ai pala kodo dies aresliam ando Miletus.

¹⁶Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁶O Pavlo mangelas te nakhel anglai Ephesus, numa bi te aterdiol saxke te na xasarel vriama ande Asia. Grebilaspe te aresel te dashtilas ande Jerusalem, kodo dies kai sas e Pentecost.

¹⁷А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

¹⁷Numa o Pavlo tradia vari kas anda Miletus ando Ephesus, te akharel le mai phuren kai si ande khangeri.

¹⁸И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

¹⁸Ai kana avile leste, wo phenel lenge, "Tume zhanen sar kerdem tumensa, de sar o pervo dies kai areslem ande Asia.

¹⁹в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

¹⁹Kerava buchi le Devleski bi te kerav barimata, univar rovavas, ai le zumaimos, ai univar trutno sas mange ke le Zhiduvuria rodenas te rimon mange.

²⁰как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

²⁰Zhanen ke chi garadem kanch anda so trobulas te zhanen, ai ke chi daravas te mothav tumenge pa Del, ai te sicharav tume angla narodo, ai andal kher khereske.

²¹като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²¹Mothavas le Zhidovonge ai le Grekonge, te keinpe anda penge bezexa karing O Del, ai te pachanpe ando amaro Del O Jesus Kristo.

²²И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²²Ai akana, eta, le Swuntone Duxosa kai si ande mande, zhav ande Jerusalem, ai chi zhanav so avel mansa.

²³освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

²³Numa ferdi foro forostar, O Swunto Duxo mothol mange mai anglal ke e temnitsa ai chino azhukerel ma.

²⁴Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁴Numa me chi lav sama katar murho traio, ke sar te avilino bari diela, numa ferdi te kerav so si ma te kerav raduimasa, ai e buchi kai dia ma O Del O Jesus te kerav, te mothav e lashi viasta anda lashimos le Devleski.

²⁵И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми.

²⁵Ai akana, zhanav ke chi mai dikhena murho mui, tume savorhe, tume kai sas mansa kana demas duma pa rhaio le Devlesko.

²⁶Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁶Anda kodia mothav tumenge adies, ke te xasavola iek anda sa le manush nai murhe dosh.

²⁷защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

²⁷Ke mothodem tumenge, sa o zakono le Devlesko, ai chi garadem kanchi.

²⁸Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

²⁸Tume arakhen tume, ai arakhen le kolavren kai O Swunto Duxo thodia tumen te len sama. Len sama katar e khangeri le Devleski, kai wo chindia la pesko ratesa.

²⁹Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

²⁹Zhanav ke thola pe mashkar tumende manush sar le ruv, kai roden te rimon kana zhavatar, ai rodena te rimon savorhen.

³⁰и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

³⁰Ai vazdelape mashkar tumende manush kai sicharen o xoxaimos ai te tsirden le shave le Devleske karing peske.

³¹Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас].

³¹Arakhen tume! Ai seren tume, ke trin bersh chi aterdilem, vi adiese, vi e riate te sicharav tume, ai te zuravol tumaro pachamos karing O Del, le asuensa sicharavas sakones anda tumende.

³²И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени.

³²"Ai akana, mekav tumen le Devlesa, ai kai leski lashi Vorba. Kodo kai si les e putiera te del tume zor, ai te del tume le mishtimata kai garavel sar iek barvalimos sa kodolenge kai si leske.

³³Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

³³Chi manglem chi le love, chi o sumnakai, ai kankaske tsalia.

³⁴Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене.

³⁴Tume zhanen ke kerdem buchi murhe vastensa, saxke te avel ma so trobul ma ai vi kodolen kai sas mansa.

³⁵Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

³⁵Sikadem tumenge ande soste godi ke trobul te kerelpe buchi, saxke te zhutisaras le chorhen, ai das ame goji kal vorbi kai amaro Del. O Jesus phendia, "Ke mai drago te des de sar te avel tut dino."

³⁶Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁶Kana getosardia pesko divano, thodiape ande changende o Pavlo, ai rhugisailo lensa.

³⁷И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

³⁷Savorhe rovenas, ai line le Pavlos korhatar te chumidin les mai anglal sar te zhaltar.

³⁸наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³⁸Ai mai but nekezhime sas ke o Pavlo phendia sas ke chi mai dikhena les. Ai savorhe gele lesa zhi ka paraxodo.