¹Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

¹Kana mekliam le, geliamtar po paraxodo ai geliam strazo ando Cos; ai pe terharin aresliam kai izula Rhodes, ai kotsar geliamtar ando Patara.

²И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

²Ai arakhliam iek paraxodo kai nakhelas pai Phoenicia, liam les, ai geliamtar.

³И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

³Kana dikhliam e izula Cyprus, chi aterdiliam, mekliam la pe stingo, ai geliam mai angle karing e Syria, ai aterdiliam ande Tyre: Ke o paraxodo trobulas te huliarel tele o tovorho kai sas les.

⁴И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

⁴Ai kotse arakhliam manush kai pachanaspe ando Del, beshliam lensa iek kurko. Ai O Swunto Duxo phendia kodola phral te mothon le Pavloske te na zhal ando Jerusalem.

⁵И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

⁵Ai kana nakhlo kurko, mangliamas te zhastar mai angle. Ai savorhe avile amensa, zhi avri anda foro penge rhomniansa penge shavensa. Thodiam ame anda changende pe chishai pasha pai te rhugisavas.

⁶И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁶Porme kana liam amenge dies lasho iek kavrestar, anklistiam po paraxodo, ai won geletar khere.

⁷И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

⁷Kana getosardiam te zhas po paraxodo, geliam anda Tyre ando Ptolemais,ai kotse geliam te dikhas le shave le Devleske, amare phral, ai beshliam lensa iek dies.

⁸А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината [дякони] и останахме у него.

⁸Pe terharin geliamtar, ai aresliam ando Caesarea. Kana aviliam ando kher le Filiposko, wo sas manush kai divinilas pa Del, iek andal efta manush kai alosardiamas ando Jerusalem, beshliam leste.

⁹А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

⁹Sas les shtar sheia, kai nas ansurime. Won denas duma pa E Vorba le Devleski.

¹⁰И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

¹⁰Beshliam kotse neskolki dies, iek profeto kai busholas Agabus avilo andai Judea.

¹¹И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹¹Ai avilo te dikhel ame, ai lia e prashtia le Pavloski, ai phanglia peske punrhe ai peske vas, ai phendia, "Eta, so phendia O Swunto Duxo, kodo manush kai si leski kadia prashtia le Zhiduvuria phandenas les sakadia ando Jerusalem, ai dena les ka le Nai Zhiduvuria."

¹²И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

¹²Kana ashundiam kodia, ame ai kodola kai samas lende ando kher, mangliam ame katar o Pavlo te na zhal ande Jerusalem.

¹³Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

¹³O Pavlo phendia, "So keren, kai roven ai dukhaven murho ilo? Vi mekava te phanden ma, ai vi te mudaren ma ando Jerusalem pala o anav le Devlesko, Jesus Kristo."

¹⁴И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

¹⁴O Pavlo chi mekelaspe pala lende, ai won chi mai phende leske kanch, phenenas, "E voia le Devleski te kerdiol."

¹⁵И след тия дни приготвихме се [за път] и възлязохме в Ерусалим.

¹⁵Xantsi dies pala kodia lashardiliam, ai geliamtar ando Jerusalem.

¹⁶С нас дойдоха и [някои] от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

¹⁶Uni andal shave le Devleske anda Caesarea avile amensa, ai angerdia lensa iek manush kai busholas Mnason andai Cyprus, wo diasas pe ka Del de dumult ai leste trobulas te beshas.

¹⁷И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

¹⁷Kana aresliam ande Jerusalem, le shave le Devleske kai sas kotse raduime sas kana dikhle ame.

¹⁸И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

¹⁸Pe terharin o Pavlo gelo amensa ka iek phral kai busholas Iakov, ai sa le mai phure chidepe kotse.

¹⁹И като ги поздрави, разказа [им] едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

¹⁹Kana dia o vas savorhensa, o Pavlo phendia lenge so godi O Del kerdia mashkar le Nai Zhiduvuria, la buchasa kai dia les O Del.

²⁰А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

²⁰Kana ashunde leste, bariarenas o anav le Devlesko, phende leske, "Dikhes, amaro phral, sode mi Zhiduvuria pachaiepe ai si le o zakono ande lengo ilo."

²¹А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия [закон], като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат [старите] обреди.

²¹Ai won ashunde pa tute, ke tu sichares sa le Zhidovon kai traiin mashkar le Nai Zhiduvuria, te na lenpe pala zakono le Mosesosko, ai ke mothos lenge te na shinen penge glaten ai te na lenpe pala zakono o Zhidovisko.

²²И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

²²So te keras? Kodola manush si te chidenpe andek than, ke si te zhangliolpe ke avilian.

²³Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

²³Anda kodia ker so si te mothas tuke. Si mashkar amende shtar manush kai shinade te rhuginpe ai te lenpe pala zakono le Devlesko.

²⁴вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и [така] всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

²⁴Anger le tusa, ai zha lensa kai khangeri kai vuzharen, ai pochin anda lende, te rhanden penge bal: ai kadia savorhe zhanena ke nas kanchi chacho pa so phendesas pa tute, numa ke vi tu les tu pala zakono le Mosesosko.

²⁵А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от [ядене] идоложертвено, кръв, удавено, [тоже] и от блудство.

²⁵Numa kodola kai Nai Zhiduvuria kai pachanpe, tradiam lenge ek lil, ai phendiam lenge, te na xan anda mas kai sas dino anglal ikoni, ai chi rat, chi zhigeniengo kai sas tasade, ai te arakhenpe katar e biznibraznia."

²⁶Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, [определени] за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

²⁶O Pavlo lia kodole manushen, vuzhardiape, ai pe terharin gelo ande tamplo lensa, te mothol savo dies o vuzhimos kerdiolape, ai te den iek zhigania sako anda peste.

²⁷И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

²⁷Ai kana o kurko pashte getolaspe, le Zhiduvuria andai Asia avile, ai dikhle le Pavlos ande tampla, buntuisarde sa le narodos, ai line les, tsipinas,

²⁸О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа [ни], против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

²⁸"Tume kai san anda Isarel, zhutin! Kodo si o manush kai del duma bi malades pal Zhiduvuria ai amaro zakono le Mosesosko, ai pa kadia tampla, ai akana angerdias le Grekuria ande Swunto than, Ai kadia tampla mai nai vuzhi."

²⁹(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

²⁹Won mothonas kadia, ke mai anglal o Trophimus andai Ephesus sas lesa ando foro. Ai won gindinas ke o Pavlo angerdiasas les ande tampla.

³⁰И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³⁰Sa o foro buntuisailo, ai o narodo pa sako rik avelas, line o Pavlos, ai line les avri andai tampla, ai phandade strazo le wudara.

³¹И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

³¹Mangenas te mudaren le Pavlos, numa e viasta avili zhi ka baro le ketanengo kai sas andal Romanuria, ke sa e Jerusalem buntuilaspe.

³²и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

³²Strazo lia pesa ketanen ai mai baren, ai gele lende, kana dikhle le bares le ketanengo ai le ketanen, chi mai marenas le Pavlos.

³³Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

³³Antunchi o baro le ketanengo pashilo pasha Pavlo, lia les, ai phendia te phanden les duie lantsonsa. Ai porme phushlia kon si wo ai so kerdia?

³⁴А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността [на работата] поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁴Numa anda narodo uni tsipinas iek diela, uni mothonas aver diela, ai nashtilas te lel o gor kanikastar ke pra but bunto sas, ai phendia leske ketana te angeren o Pavlos ando baro kher le ketanengo.

³⁵А когато стигна до стъпалата, войниците го [дигнаха и] носеха поради насилието на навалицата,

³⁵Kana aresle kal skeri, le ketani line le Pavlos andel vas ke de but narodo kai sas.

³⁶защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го [от света!]

³⁶Ke savorhe lenaspe pala leste ai tsipinas te mudaren les.

³⁷И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

³⁷Strazo kana zhanas ando baro kher le ketanengo o Pavlo phendia le bareske, "Sai mothav vari so tuke?" ai o baro phushel les, "Zhanes te des duma Grechisko?"

³⁸Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁸"Apo tu chi san o Egypsiano, kai mai buntisailo sas, ai kai angerdia pesa ande pusta shtare mien choren?"

³⁹А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

³⁹O Pavlo phendia, "Zhidovo sim, me sim o Pavlo anda e Tarsus, kai si ande e Cilicia, me kerdilem andek baro foro. Mek ma, mangav ma tutar te dav duma le narodosa."

⁴⁰И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

⁴⁰O baro le ketanengo meklia les te del duma, o Pavlo ande punrhende sas pel skeri, ai kerelas anda vas le narodoske. Ai kerdilia iek baro chixo (ma nai bunto), ai o Pavlo dia duma lenge ande shib le Zhidovisko ai phenelas,