¹Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

¹"Manushale, Murhe phral, ai tume kai san dada, ashunen akana so si ma te mothav tumenge ke chi sim doshalo!"

²(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

²Kana ashunde kodala manush ke delas duma o Pavlo ande shib le Zhidovisko, mai but chixo sas; ai o Pavlo phendia,

³Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

³"Me sim zhidovo, me kerdilem ande Tarsus o foro kai si ande Cilicia, numa barilem ande kado foro ai beshavas pashol punrhe ieke manusheske kai busholas Gamaliel. Wo sicharelas ma vorta te zhanav o zakono amare dadengo, ai kodo manush radimasa kerelas buchi le Devleski, sar keren tume savorhe adies.

⁴и гонех до смърт, [последователите на] тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

⁴Me chinuisardem zhi kai martia sa kodolen kai lenaspe pala drom le Jesusosko, aterdiardem murshen ai zhuvlian ai thodem le ande temnitsa.

⁵както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята [евреи] в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

⁵O baro rashai ai le mai phure kai sas ande tampla sai mothon tumenge ke o chachimos phenav. Won dine ma lila le phralenge le Zhidovonge kai si ando Damascus, ai gelem kotse te aterdiarav kodolen kai pachanaspe ando Del ai te anav le ando Jerusalem te chinuiv le."

⁶И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

⁶"Po drom kai zhavas ai sar pashuavas pasha Damascus, strazo karing le desh u dui chasuria iek bari vediara avili anda cheri, ai strefialas kruglom mandar.

⁷И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

⁷Pelem pe phuv, ai iek glaso ashundem kai motholas mange, "Saul, Saul! Sostar chinuis ma?"

⁸А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁸Ai me dem atweto, "Kon san tu Devla?" Ai wo phendia mange, "Me sim O Jesus andai Nazareth, kai tu chinuis."

⁹А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

⁹Kodola kai sas mansa dikhle e vediara, numa chi ashunenas o glaso kodolesko kai delas duma,

¹⁰И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

¹⁰Antunchi phendem, "So te kerav, Devla?" Ai O Del mothol mange, "Wushti opre, zha ando Damascus; ai kotse mothonas tuke so godi trobul te keres."

¹¹И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и [така] влязох в Дамаск.

¹¹Chi mai dikhavas kanch palai razha kodola vediaraki, kodola kai sas mansa line ma vastestar ai aresliam ando Damascus.

¹²И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

¹²Kotse sas iek manush kai busholas Ananias, wo lelaspe pala zakono le Mosesosko, ai sa le Zhiduvuria anda Damascus lazhanas lestar, ai chetainas les.

¹³дойде при мене, и като застана [и се наведе] над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си [и погледнах] на него.

¹³Avilo mande, ai phendia mange, "Saul, Murho phral, te aven che iakha phuterde, ai strazo murhe iakha phuterdile ai dikhavas."

¹⁴А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

¹⁴Ai phendia, "O Del amare dadengo alosardia tu, te zhanes so mangel, ai te dikhes kodoles kai si chacho, ai te ashunes o glaso anda lesko mui.

¹⁵защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

¹⁵Ke tu avesa lesko marturo mashkar sa le manush andal dieli kai dikhlian ai ashundian.

¹⁶И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

¹⁶Ai akana, na mai azhuker, wushti opre, ai aves boldo, ai te aves xalado anda che bezexa kana akhares po anav le Devlesko."

¹⁷И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

¹⁷"Kana gelem palpale ande Jerusalem, ai rhugivas ma ande tampla, dikhlem iak vizion,

¹⁸и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

¹⁸ai dikhlem le Devles kai motholas mange, "Grebisavo, ankli avri andai Jerusalem, ke o narodo chi pachana pe so phenesa pa mande."

¹⁹И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

¹⁹Ai me phendem, "Devla, won zhanen ke me savas ande temnitsi ai keravas tumaren le sastrensa ande swako synagogue kodolen kai pachanaspe ande tute.

²⁰и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

²⁰Ai kana shorde o rat le Stephenosko, me simas kotse, ai phenavas ke vorta kerenas kodole kai mudarenas les, ai ankerdem lenge tsalia zhi kai mudaren les."

²¹Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

²¹Porme O Del mothol mange, "Zha, tradava tu dur karing le thema."

²²До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

²²O narodo ashunelas leste zhi kai phendia kadala vorbi, ai porme tsipinnas, ai phende, "Len pai lumia kasavestar manush, intaino traiil."

²³И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

²³Ai tsipinas, ai shudelas penge tsalia ai shudenas phulberia opre.

²⁴хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

²⁴O baro le ketanengo phendia te ingeren le Pavlos andre ando baro kher, ai te maren les le bichosa saxke te del duma, ai te zhanen sostar o narodo tsipilas pe leste.

²⁵И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁵Numa kana phangle les te maren les le bichosa, o Pavlo phendia la ketanaki kai sas pasha leste, "Si tumenge slobodo te maren le bichosa ieke chacho Romanos, kai nas inker dino ande kris?"

²⁶Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

²⁶Kana ashundia kodola vorbi wo gelo karing o mai baro ketana te mothol leske, "So si te keres akana? Kado manush Romano lo!"

²⁷Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

²⁷Antunchi o baro ketana gelo karing o Pavlo, ai phushlia les, "Phen mange te san chacho Romano?" O Pavlo dia atweto, "E".

²⁸Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил [в него].

²⁸Ai o baro ketana phendia, "Pochindem bare love te kerdiuav chacho Romano." Ai o Pavlo phendia leske, "Me kadia kerdilem."

²⁹Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

²⁹Strazo, kodola kai lenas te maren les ai te keren les te del duma durile lestar, ai vi o baro ketana darailo kana dikhlia ke o Pavlo sas ek chacho Romano, ke wo phanglia le Pavlos le lantsonsa.

³⁰На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

³⁰Pe terharin mangelas te zhanel chaches anda soste le Zhiduvuria dosharenas les, o baro ketana phuterdia leske lantsuria, ai dia ordina ke le bare rashan, ai le kolavren, le mai phure te chidenpe andek than. Porme lia le Pavlos, ai thodia les mashkar lende.