¹И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

¹Ai o Pavlo dikhlia pe lende, ai phendia, "Manushale! Murhe phral! Chachimasa ai ilesa kerdem o zakono le Devlesko zhi adies."

²А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

²O baro rashai kai busholas Ananias dia ordina kodolen kai sas pasha leste te den les iek pa mui.

³Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

³Antunchi o Pavlo phendia leske, "O Del marela tu, tu baro zido parniardo! Tu beshes tele katse te des ma pe kris pala zakono, numa tu chi keres sar si o zakono ke des ordina te maren ma?"

⁴А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁴Kodola kai sas pasha leste, mothonas, mardian mui katar o baro rashai le Devlesko!"

⁵И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

⁵Ai o Pavlo phendia, "Chi zhanavas, murhe phral ke wo si o baro rashai. Ke E Vorba le Devleski mothol, "Na de duma bi malades pa baro kai poronchil pe cho narodo."

⁶А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и [учението] за възкресението на мъртвите.

⁶Numa kana o Pavlo zhanelas ke uni anda narodo kai sas kotse sas andal Saduseanuria, ai kolaver rik sas andal Farizeanuria, anda kodia o Pavlo tsipilas angla lende, "Manushale, Murhe phral, Farisi sim, shav le Farizeanosko; ai ke pachav ma ke le mule sai zhuvindin, anda kodia den me pe kris!"

⁷И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁷Kana ashunde so phendia o Pavlo, kerdilia iek bunto mashkar le Farizeanuria ai le Saduseanuria, ai ande kodo kher kai beshenas hulazhile.

⁸Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁸Ke le Saduseanuria mothonas ke le mule nashti mai zhuvindin, ai ke nai angeluria, ai chi duxuria, numa le Farizeanuria pachanaspe ande kodola dieli.

⁹И [така] възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво [да направим], ако му е говорил дух или ангел?

⁹Baro bunto kerdilia, ai uni anda kodola manush kai sicharenas o zakono, kai won sas pe rig le Farizeanonge wushtile opre, ai tsipinas zurales, phenenas, "Ame chi arakhas chi iek bi lashimos ande kado manush! Amborim ek duxo vai ek angelo dia lesa duma!"

¹⁰И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

¹⁰Kadia de zurales buntuisaile, ai o baro le ketanengo darailo ke mudaren le Pavlos, anda kodia dia ordina peske ketanen te zhan mashkar o narodo, ai te len le Pavlos mashkar lende, ai te anen les kotse kai sas le ketani.

¹¹И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

¹¹Pe terharin e riat O Del sikadilo le Pavloske, ai phendia leske, "Na dara, ke sar dian duma pa mande ande Jerusalem, trobul te mothos pa mande vi ande Rome."

¹²И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

¹²Kana phuterdilo o dies, le Zhiduvuria denas pe duma, ai phende ke lenpe armaiansa, te na xan kanch ai te na pen zhi kai mudaren le Pavlos.

¹³Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹³Kodola kai linepe te keren kodia diela sas mai but sar shtarvardesh zhene.

¹⁴Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

¹⁴Gele kal bare le rashange ai kal mai phure, ai phendia lenge, "Ame liam ame armaiansa pe amende, te na xas zhi kai mudaras le Paulos.

¹⁵Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁵Akana tume ai le mai bare mangen ka baro le ketanengo te anel le Pavlos tumenge terhara, ai mothon ke mangen te dikhen mai mishto so kerdia, ai ame, mai anglal ke sar te pashol tumende, mudaras les."

¹⁶Но Павловият сестрин син, като [ги] завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

¹⁶Kana o shav le Pavloski phei ashundia so mangenas te keren, gelo kal ketani, dia andre ando kher ai phendia le Pavloske.

¹⁷Тогава Павел повика един от стотниците и [му] рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

¹⁷O Pavlo akhardia iekes andal ketani, ai phendia, "Anger kakale terne manushes ka baro le ketanengo; ke si les vari so te mothol leske."

¹⁸И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁸Le ketana lia kodole terne manushes pesa, ai angerdia les ka baro le ketanengo, ai phendia, "O Pavlo kai si phandado, akhardia ma, ai manglia mandar te anav tuke kadale terne manushes, ke si les vari so te mothol tuke."

¹⁹А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита [го] на саме: Какво има да ми обадиш?

¹⁹O baro lia le terne manushes vastestar, ai gelo lesa mai dur, ai phushlia lestar, "So si tu te mothos mange?"

²⁰А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

²⁰Ai wo phendia, "Le Zhiduvuria mangen tutar te anes le Pavlos anglal bare terhara, ai mothon ke le bare mangen te dikhen mai mishto so kerdia ai te phushen vari so lestar.

²¹Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, [задължавайки се] да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат [само] да им се обещаеш.

²¹Numa tu na pachas so mothon, ke mai but sar shtarvardesh mashkar lende, keren narozhno te len les ai dinepe armaia pe pende te na xan kanch ai te na pen zhi kai mudaren les. Won azhukeren akana, ai azhukeren pala tute so keresa.

²²И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

²²O baro le ketanengo phendia le terne manusheske te zhaltar. Numa mai anglal phendia leske te na mothol kanikaske o divano kai phendia leske.

²³Тогава повика двама от стотниците та [им] рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²³Porme akhardia duien andal ketani, ai phendia lenge, "Chiden kal inia e riate dui shela ketani, shovardesh ketani pel gras, ai dui shela ketani kai meken le fleshensa te zhan zhi ando Caesarea.

²⁴Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

²⁴Ai lasharen grasten te ingeren le Pavlos, ai arakhen les pa drom te aresel ka governori, o Felix.

²⁵Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁵Ai ramosardia iek lil leste. Ai mothol "Me o Claudius Lysias, tradav tuke lasho dies, tu o lasho governori o Felix.

²⁶От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

²⁷Le Zhiduvuria line kadale manushes, ai mangenas te mudaren les, numa me avilem ketanensa, ai lem les ke ashundem ke wo Romano sas.

²⁷Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

²⁸Ai mangavas te zhanav sostar thon dosh pe leste, angerdem les angla lengo baro.

²⁸И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁹Ai dikhlem ke thonas dosh pe leste pa uni vorbi kai motholas pa lengo zakono, numa chi mudardia kanikas te mudaren les vai te phandaven les.

²⁹и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

³⁰Phende mange ke le Zhiduvuria rodenas te len les, ai strazo me tradem les tuke, ai phenava kodolenge kai thon dosh pe leste te aven tute. Ash Devlesa."

³⁰И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

³¹Le ketani, palai ordina kai sas dini lende, line le Pavlos, ai angerde les e riate zhi ande Antipatris.

³¹И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³²Pe terharin mekle le ketanen kai sas pel gras te ingeren les, ai won geletar palpale khere.

³²И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³³Kana aresle ando Caesarea, le ketani pel gras dine o lil ka governori kotse, ai dine les le Pavlos.

³³А [конниците], като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

³⁴Ai kana o governori kotsar jindia o lil, phushlia anda savi rik o Pavlo sas. Ai phende leske, ke sas andai Cilicia.

³⁴А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁵"Ashunava tute," phendia leske, "Kana kodola kai thon dosh pe tute avena. Ai dia ordina te garaven les kotse kai o amperato Herod kerelas peske krisa.

³⁵Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.