¹А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

¹Trin dies nakhle, ai o Festus areslo ande kado them, gelo andai Caesarea ande Jerusalem.

²Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

²Kotse o baro rashai ai o baro anda le Zhiduvuria phende leske le dosha kai si le po Pavlo. Mangle les katar o Festus.

³и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

³Te kerel lenge iek mishtimos, te anen le Pavlos ande Jerusalem, ke won dine sas pe duma so te keren le Pavlosa ke mangenas te mudaren les pa drom kana avela.

⁴Фест обаче отговори, че Павел [вече] се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне [за там;]

⁴Numa o Festus phendia, "Ke o Pavlo arakhado sas ande Caesarea, ai ke sigo vriama vi wo trobul te zhaltar palpale.

⁵затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

⁵Ai mothol le mai bare mashkar tumende te aven mansa, ai te avela ka kado manush si doshalo ande vari soste, mek dosharen les."

⁶И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

⁶O Festus beshlo lensa desh dies , porme gelotar palpale ande Caesarea. Pe terharin gelo ando kher kai keren le krisa, ai dia ordina te anen le Pavlos.

⁷И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

⁷Kana avilo, le Zhiduvuria kai avile sas andai Jerusalem kruglom lestar sas, ai mothonas pe leste but ai bare dosha, kai won nashtinas te sikaven ke sas pe leste.

⁸но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

⁸O Pavlo chacharelaspe ai motholas, "Chi kerdem chi iek dosh, chi karing o zakono le Zhidovongo, chi karing e tamplo, ai chi karing o Caesar."

⁹Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

⁹O Festus kai mangelas te avel drago le Zhidovonge, manglia katar o Pavlo, "Manges te zhas ande Jerusalem, ai te aves kotse, dino ande kris angla mande pa kadala dieli kai dosharen tu?"

¹⁰А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

¹⁰Antunchi o Pavlo phendia, "Anglai kris le Caesaroske sim, ai katse trobul te avav lino pe kris. Chi kerdem chi iek baio karing le Zhiduvuria, ai vi tu zhanes mishto.

¹¹Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е [истинно], никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

¹¹Te sim doshalo, ai kerdem iek baio kai trobul te merav, me merava. Numa le dieli kai won dosharen ma nai chache, kanikaske nai slobodo te del ma kal Zhiduvuria, ai te mudaren ma, ke me akharav le Caesaros.

¹²Тогава Фест, след като поразиска [въпроса] със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

¹²Porme kana o Festus dia duma le mai barensa kai sas kotse, phendia, "Tu manges te akhares le Caesaros, Apo leste zhasa."

¹³А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

¹³Xantsi dies pala kodia o amperato Agrippa ai e Bernice aresle ando Caesarea te dikhen le Festus.

¹⁴И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

¹⁴Ai mangenas te beshen kotse meskolke dies, o Festus andia angla amperato e diela le Pavloski, ai mothol leske, "Si katse iek manush kai o Felix meklia ande temnitsa;

¹⁵За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини [ми] подадоха жалба и искаха да го осъдя.

¹⁵Ai pe kado manush, kana simas ande Jerusalem, le bare le rashange ai le mai phure le Zhidovonge vachisaile lestar, ai mangel te dosharen les.

¹⁶Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил [поставен] лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

¹⁶Ai me dem le atweto, ke nai o zakono le Romanongo te dosharen ieke manushes, mai anglal te dikhel kodolen kai thon dosh pe leste, ai te avel les e vriama te dikhel ai te chacharelpe andal dieli kai won mothon ke doäalolo.

¹⁷И тъй, когато дойдоха тук заедно [с мене], на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

¹⁷Kana avili katse mansa, chi xasardem vriama pe terharin, gelem kotse kai keren le krisa, ai dem ordina te anen kakale manushes.

¹⁸Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

¹⁸Kodola manush kai dosharenas les avile, numa chi dosharde les anda chi iek diela kai me gindivas.

¹⁹но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

¹⁹Xanaspe lesa anda pengo zakono, ai andak manush kai bushol Jesus, kai mulo; ai kai o Pavlo mothol ke zhuvindisailo.

²⁰И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

²⁰Me chi zhanavas sar te dikhav anda kodola dieli, anda kodia phushlem katar o Pavlo te mangelas te zhal ande Jerusalem, ai te avel dino pe kris kotse.

²¹Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази [за него], заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

²¹Numa o Pavlo manglia te avel leski diela dikhli katar o Caesar Augustus, ai me dem ordina te ankeren les ande temnitsa zhi kai tradav les ka Caesar.

²²Тогава Агрипа [рече] на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

²²O Agrippa phendia le Festusoske, "Manglemas i me te ashunas kodole manushes" O Festus phendia leske, "Terhara ashunesa les,"

²³На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

²³Pe terharin, o Agrippa ai e Bernice avile vuliarde ai penge slugensa, ai dine ande kado kher kai keren le krisa, le barensa kai poronchin pel ketani, ai le mai barensa kai sas ande kodo foro. Ai o Festus dia ordina te anen kotse le Pavlos.

²⁴Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

²⁴Porme o Festus phendia, "Tu amperato Agrippa, ai sa tume kai san katse amensa, dikhen kadale manushes, kai sa le Zhiduvuria mangle mandar, vai ande Jerusalem, vai katse, tsipimasa ke kado manush trobulas mudardo

²⁵Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

²⁵Me kikhlem ke chi kerdia kasavestar baio te mudaren les, ai wo o Pavlo manglia te dikhel le amperatos Augustus, me manglem te tradav les leste.

²⁶А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването [му] да имам какво да пиша.

²⁶Nai ma chi iek diela vorta te ramov ka Caesar pa e diela le Pavloski, anda kodia manglem te dikhen les, ai mai but tu Amperato Agrippa, saxke kana phushesa les tu, si ma vari so te ramov le amperatosko.

²⁷Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

²⁷Ke mange miazol ke nai vorta te trades ieke manushes kai si doshalo bi te sikaves anda soste si doshalo."