¹Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

¹O Agrippa mothol le Pavloske, "Slobodo tuke te des duma te chachares tu," ai o Pavlo vazdia o vas ai chacharelaspe: ai phendia,

²Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

²"Raduime sim Amperato Agrippa, ke si mange slobodo adies te chacharav ma angla tute anda sa le dieli kai le Zhiduvuria dosharen ma:

³а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

³Ke tu zhanes mishto lenge zakonuria, ai lenge divanuria, rhugiv ma tute te ashunes mande vriamasa.

⁴Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

⁴Murho traio de katar le vriama kai simas terno, sa le Zhiduvuria zhanen les. Ke datunchara me traiisardem ande Jerusalem mashkar murho narodo.

⁵Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях [като] фарисей.

⁵Won zhanen man de dumult, ai sai phenen te mangena, ke traiisardem sar lende ai lema pala zakono o mai baro kai si le Farizeanonge.

⁶И сега стоя пред съда [понеже имам] надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

⁶Ai akana den ma pe kris ke pachav ma ande so shinadia O Del amare dadenge.

⁷до [изпълнението на] което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат [на Бога] усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

⁷Le desh u dui vitsi amare narodoske pachanpe ke dikhena ke kerdiol so sas shinado, ande kodia keren buchi le Devleski raduimasa, vi adiese ai vi e riate. Anda kodia Amperatona Agrippa, pala kado pachamos sim dino ande kris katar le Zhiduvuria.

⁸Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

⁸Sostar tume, le Zhiduvuria gindin ke nashti O Del te del traio le mulen?

⁹И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

⁹"Me gindivas, ke trobulas vari so te rimov o anav kodoleske kai si O Jesus andai Nazareth,

¹⁰което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

¹⁰Kodia kerdem ando Jerusalem. Thodem andel temnitsa buten kai pachanaspe ando Del; ke sas ma dini e ordina katar le bare le rashange, ai kana mudarenas le, me mothavas ke mishto sas.

¹¹И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

¹¹Butivar chinuisardem le ande swako synagogue, ai pe zor thavas le te parhuven ai te na mai pachanpe ando Del. Kadia de xoliariko simas pe lende, ke zhavas te chinuiv le zhi andel kolaver foruria avrial.

¹²По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹²Anda kodia zhavas ando Damascus la putierasa ai buchi kai dinesas ma le bare le rashange.

¹³по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, [която] надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

¹³Desh u dui ka miazutso, Amperatona, dikhlem po drom kruglom mandar ai kruglom murhe vortacha, ek vediara kai hulelas anda cheri, ai o strefaimos sas mai baro de sar o strefaimos le khamesko.

¹⁴И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

¹⁴Savorhe peliam tele, ai ek glaso ashundem kai motholas mange ande shib le Zhidovisko, "Saul, Saul! Sostar chinuis man? Bi malades keres kai rhevdis sar iek gurumli, trutno tuke te de palpale katar le kanrhe."

¹⁵И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

¹⁵Ai me phendem, "Kon san tu Devla," ai o Del phendia,

¹⁶Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

¹⁶"Me sim O Jesus kai chinuis man, Numa wushti opre ai besh anda punrhende. Sikadilem tuke, te kerav anda tute ek sluga ai te aves murho marturo, ai te mothos le kolavrenge sar dikhlian ma adies, ai te mothos lenge so mai sikava tuke mai angle,

¹⁷като те избавям от [юдейския] народ и от езичниците, между които те пращам,

¹⁷Alosardem tu mashkar dado narodo, ai mashkar le Nai Zhiduvuria, ai karing lende si te tradav tu.

¹⁸да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете [си] и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

¹⁸Saxke te phutres lenge iakha, te nakhen anda tuniariko kai e vediara ai katar e putiera le bengeske ka Del, ai te avel len dino ando pachamos ande mande, o iertimos le bezexengo, ai te avel le iek than mashkar kodola kai si le Devleske."

¹⁹Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

¹⁹Kadia, O Amperato Agrippa, chi dem rigate pa so sas mange sikado ande viziona kai avelas mange anda cheri.

²⁰но проповядвах първо на [юдеите] в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а [после] и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²⁰Numa phendem mai anglal le narodoske kai si ando Damascus, ai ando Jerusalem, porme sa kodolenge kai si ande Judea, ai le nai Zhiduvuria, te parhuven pengo traio, ai te boldenpe karing O Del, ai te sikaven dieli kai sikaven o chachimos ke parhudile.

²¹По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²¹Eta, sostar le Zhiduvuria line ma ande tampla ai mangenas te mudaren ma.

²²Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

²²Numa nais le Devleske ke arakhlia ma, ta chi sim mulo adies, ai sim marturo mashkar le tsinorhe ai le bare. Mothav kanchi aver de ferdi so phende le profeturia ai o Moses ke kerdiola.

²³[сиреч], че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на [юдейския] народ и на езичниците.

²³Ke o Kristo chinuila, ai ke wo avela o pervo kai zhuvindila mashkar le mule, ai mothola pai vediara le narodoske, ai la lumiake.

²⁴Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁴Ai kadia o Pavlo divinilas te chacharelpe. Numa o Festus tsipisardia "Dzilo san, Pavlo, ke de but kai manglian te zhanes dzilailian!"

²⁵А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁵O Pavlo phendia, "Chi sim dzilo, Festus! Le vorbi kai mothav vorbi cchache si ai malade.

²⁶Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁶O amperato Agrippa zhanel pa kadala dieli, ai sai dav duma bi darako angla leste, ai zhanav ke zhanel sa kadala dieli ke kadala dieli chi kerdile chordanes andek koltso.

²⁷Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁷O amperato, Agrippa, "Pachas tu andel profeturia? Zhanav ke pachas tu!"

²⁸А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁸Ai o Agrippa phendia le Pavloske, "Akanash parhuves ma, ai keres te kerdiuav shav Devlesko?"

²⁹А Павел [рече]: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

²⁹Ai o Pavlo phendia, "Te avel akana vai mai angle sar mangela O Del, ai na ferdi tu , numa savorhe kodola kai ashunden mande adies, sai kerdion sar mande, numa chi avela len le lantsuria kai si pe mande!"

³⁰Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

³⁰O amperato Agrippa, o governori Festus, ai Bernice, ai sa kodola kai sas lensa wushtilo opre,

³¹И като се оттеглиха [настрана], говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

³¹ai durile xantsi, ai denas pe duma won de won, ai mothonas, "Kako manush chi kerdia kasavestar baio te mudaren les vai te thon le ande temnitsa."

³²А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

³²Ai o Agrippa phendia le Festusoske, "Kako manush sai mekenas les te na akhardino le amperatos Caesar."