¹И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

¹Kana manglia te zhas po paraxodo ande Italia, dine le Pavlos ai mai avre manushen kai sas phandade kai ek ketana kai busholas Julius, wo sas ketana Romanonge le amperatoske."

²И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

²Anklistiam pe ek paraxodo andai Adramyttium, kai trobulas te zhal karing Asia, ai geliamtar, ai sas amensa o Aristarchus. Wo sas Macedonia andai Thessalonica.

³На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

³Pe terharin aresliam ando Sidon. O Julius kai kerelas mishtimasa le Pavlo meklia les te zhal te dikhel peske vortakon, ai te lel lendar so trobul le.

⁴И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁴Kana geliamtar kotsar, nakhliam, pai izula kai bushol Cyprus, ke bare barvalia avenas pe amende.

⁵И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския [град] Мира.

⁵Kana nakhliam e maria kai nakhelas andai Cilicia ai andai Pamphylia, aresliam ando Myra, ek foro ande Lycia.

⁶Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁶Ai kotse e ketana arakhlia ek paraxodo kai sas andai Alexandria, ai kai zhalas ande Italia; kerdiam ame te anklas pe kodo paraxodo.

⁷И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу [нос] Салмон.

⁷But dies geliam po pai lokorhes, ai bute chinosa aresliam ando foro kai si ando Cnidus. Ai e barval chi mekel ame te zhas mai dur pe kodo drom, nakhliam pa Salmone ai arakhliam ame pashai izula kai bushol Crete.

⁸И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁸Zhasas angle chinosa pashai rig, ai aresliam ande ek than kai bushol Safe Harbos (Bopor), pasha foro kai sas ande Lasea.

⁹Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

⁹But vriama phasardiam, ai baio vunzhe sai kerdiolas te mai zhasa po paraxodo, kana si pozno ande bersh, ivend sas, anda kodia o Pavlo phendia lenge,

¹⁰Господа, виждам, че плуването ще бъде [придружено] с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹⁰"Dikhav manushale ke kado drom chi avela lasho, o paraxodo ai so si andre si te rimonpe, ai te phadion, ai vi ame sai meras."

¹¹Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹¹Numa o mai baro le Romanonge mai but pachalaspe so motholas o manush kai tradelas o paraxodo ai kodolesko mui kai sas lesko paraxodo de sar te pachal so phendia o Pavlo.

¹²И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват.

¹²Numa o than nas lasho te beshen kotse sa ivend, anda kodia mai but anda lende mangenas te zhantar kotsar, ai mangenas te zhan te dashtina ando Phoenix, ek porto kai sas ande Crete, kai sas karing o saut westo ai o nort westo ai kotse nakhasa o ivend.

¹³И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹³E tsinorhi barval avelas anda Sauto ai phurdelas, won gindisaile ke sai keren so mangenas; ai mangle te zhantar, numa zhanas le paraxodosa pashai phuv kai si e Crete.

¹⁴Но след малко, спусна се от [острова] бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁴Numa sigo ek barval zurali kai bushol Euroclydon (norteasto) avili andal plaia le izulaki.

¹⁵и когато корабът бе настигнат [от вятъра], и поради него не можеше да устои, оставихме се [на вълните] да ни носят.

¹⁵O paraxodo angerelas les e barval, ai nashtisarasas te zhas la barvaliasa, ai chi mai kerdiam khanchi. Mekliam te zhal o paraxodo kai mangel.

¹⁶И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁶Nakhliam pa sauto pa izula kai bushol Clauda. Kodia izula vorta anglal sas, ai xantsi barval sas, ai aresliam chinosa te las o tsinorho paracodo kai sas ame.

¹⁷и когато я издигнаха, употребяваха[ всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁷Ai thodiam les po baro, porme phangliam les shelensa pasha paraxodo, ke darasas ke del dap pashai phuv la Libyiake, line tele e tsera ai makle o paraxodo te zhal le barvaliansa.

¹⁸И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят [товара].

¹⁸E barval inker drichinilas ame zurales, pe terharin thodepe te shuden o torhaxo kai sas ando paraxodo ando pai.

¹⁹И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

¹⁹Ai o trito dies shude penge vastensa le dieli le paraxodoske ando pai.

²⁰И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²⁰But dies chi dichilia o kham ai chi dichilia le chererhaia, ai e barval sakadia de zurales phurdelas. Ai savorhe darasas ke meras.

²¹А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²¹Chi xaliamas de dumult, antunchi o Pavlo ande punrhende angla lende phendia lenge, "Manushale, trobulas te ashunen mande, ai te na zhantar andai Crete, saxke te na xasavas ai te na xasaras so sas amen.

²²Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но [само] корабът;

²²Numa akana na daran, ke chi iek anda tumende chi merela, ferdi o paraxodo xasavola.

²³защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²³Me sim le Devlesko, ai kerav leski buchi, e riat ek angelo sikadilo mange,

²⁴Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁴ai phendia mange, "Pavlo, Na dara kanch, ke tu trobul te nakhes angla Caesar, ai O Del dia tu kodolen kai si tusa po paraxodo."

²⁵Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁵"Anda kodia, manushale, Na daran, ke pachav ma ando Del, ke avela sar phendia mange.

²⁶Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

²⁶Numa si te aresas pek izula."

²⁷А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото [море], около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

²⁷Kana e desh u shtarto riat avili, e barval angerelas ame pe maria kai bushol Adria karing le desh u dui e rait, kodola kai tradenas o paraxodo haliarenas ke pashuavas pasha ek phuv.

²⁸И като измериха дълбочината, намериха, [че е] двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, [че е] петнадесет разтега.

²⁸Shude iek shelo ai kako shelo sas phanglo iek para sastri ai dine pe gor ke o pai trenda ai efta metura (120') de baro sas, mai angle mai shude o shelo ai arakhle besh tai oxto metura (90') de baro.

²⁹Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

²⁹Daranas ke o paraxodo malavel andel bax, anda kodia shude shtar shele kai sas sastria pare pe lende ando pai palal o paraxodo, ai azhukerde te phuterdiol o dies.

³⁰И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³⁰Numa le manush kai lenas sama katar o paraxodo mangenas te zhantar pa paraxodo; ai line o tsinorho paraxoditsi ai thode les pe maria, ai won mothonas ke bute shuden sastria pare ando pai te inkeren le paraxodos.

³¹Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

³¹O Pavlo phendia le ketanako kai poronchil pel ketani ai le ketanenge, "Kakala manush te zhanatar ai te na beshen anda paraxodo nashtin te aven skepime."

³²Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи [от морето].

³²Antunchi le ketani shinde le shele kai ankerenas le paraxoditses te perel ande maria.

³³А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³³Mai anglal sar te phuterdiol o dies, o Pavlo phendia savorhenge te len pesa xaben, phenelas, "Ke adies si o desh u shtarto dies ke sar azhukerdiam ai inkerdilian te na xan.

³⁴Затуй ви моля да похапнете, защото това ще [помогне] за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

³⁴Akana mothav tumenge te len xaben; ke trobul te xan te traiin: ai chi iek firo anda tumare bal chi xasavola."

³⁵И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

³⁵Kana getosardia te del duma, o Pavlo lia manrho, ai rhigisailo ka Del anda leste angla savorhende, ai phaglia les, ai thodiape te xal.

³⁶От това всички се ободриха, та ядоха и те.

³⁶Porme savorhe mishto sas, ai vi won xanas.

³⁷И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁷Samas dui shela ai eftavardesh tai shov zhene ande sa.

³⁸И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

³⁸Kana savorhe xale mishto, shude o jiv ande maria, saxke te vushurilpe o paraxodo.

³⁹И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с [песъчлив] бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

³⁹Kana phuterdilo o dies le manush kai arakhenas o paraxodo, chi prinzharde e phuv: numa dikhle le avelas pai vari katar kai delas ande maria, ai mangenas te terdion kotse te dashtina.

⁴⁰И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴⁰Phuterde le shele kai sas sastrensa ande maria, ai mai phuterde le shele le khashtenge kai sas te traden o paraxodo. Porme thode iek bari tsera anglal po paraxodo, saxke te spidel e barval o paraxodo, ai zhanas karing e phuv vai plazha.

⁴¹Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора [на вълните].

⁴¹Numa dine le paraxodosa andek phuv, kai sas kotse andek than kai avelas pai pa dui riga; ai kotse astardilo o paraxodo, e rik e anglui dia ande chishai ai nashtilas te mai mishtilpe, numa e rik e palui phadili katar o talazo.

⁴²И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴²Le ketani mangenas te mudaren kodolen kai sas phandade, ke dar sas lenge ke xoten ande maria ai zhantar naimasa.

⁴³Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴³Numa o baro ketano le Romanonge mangelas te skepil le Pavlos, chi meklia te mudaren kanikas; ai dia ordina kodolen kai zhanen te naion te xoten ando pai mai anglal savorhendar ai te zhan pe phuv.

⁴⁴и останалите [да се спасяват], кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

⁴⁴Ai le kolaver te lenpe pala lende, ai te inkerdion katar le palia (khash) vai katar le kotora le paraxodoske. Ai kadia savorhe aresle pe phuv, ai skepisaile savorhe.