¹И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

¹Kana skepisailiam, ashundiam ke kodia izula busholas Malta.

²А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

²O narodo kai sas pe kodia izula sas defial lashe amensa, breshind delas, ai defial shil sas, kerde ek bari iag, ai savorhe akhardia ame te beshas lensa.

³И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

³O Pavlo chidia but krenzhetsi te shudelpe iag, numa ek sap anklisto avri andal krenzhetsi ke pala tachimos, ai huluisailo pe lesko vas.

⁴А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁴Kana o narodo kodola izulako dikhle o sap kai sas huluime pel Pavlosko vas, denas pe duma won de won, ai mothonas, "Kako manush si kai mudarel, ke o chacho zakono le Devlesko chi mekel les te traiil, marka ke skepisailo andai maria."

⁵Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁵Numa o Pavlo shudia le sapes ande iag, ai nas vov si dukhado.

⁶А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁶Kado narodo azhukerelas te shuvliol, vai te merel strazo, numa azhukerde but te dikhen so kerdiol leske, ai dikhle ke chi kerdilia leske chi iek baio, ai parhude penge ginduria karing leste ai phende, "Kako manush si ek del!"

⁷А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁷Kotsar pashe sas ek phuv kai sas ieke manusheski, ai wo sas baro pe kodia izula kai busholas Publius, kodo manush akhardia ame peste lashimasa, ai meklia ame te beshas leste trin dies.

⁸И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁸O dat kodole manushesko ando than sas, ai baro zharo sas pe leste, ai leski ji sas defial naswali. O Pavlo gelo leste, thodia le vas pe leste, ai rhugisardia leske, ai sastiardia les.

⁹Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

⁹Pala kodia le kolaver naswale kai sas pe izula avile ka Pavlo ai vi won sastile.

¹⁰които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹⁰Ai lazhanas amendar, ai chetainas amen, ai kana avili e vriama te zhastar, dine ame so godi trobulas ame te zhas.

¹¹И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹¹Kana nakhle trin shon liam ek paraxodo kai si andai Alexander, kodo paraxodo busholas 'Le dui zhamea dela' (Castor ai Pollux), kai nakhlo sas o ivend ande izula.

¹²И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹²Aresliam andek foro kai bushol Syraceuse, ai kotse beshliam trin dies.

¹³И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹³Ai kotsar geliam kodole dromesa te aresas ando Rhegium. Pe terharin e barval kai avelas anda sauto phurdelas, ai ande dui dies aresliam ando Puteoli.

¹⁴гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁴Ande kodo foro arakhliam phralen, kai mangel amendar te beshas lensa iek kurko. Ai geliam ande Rome.

¹⁵отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁵Kana le phral kai sas ande Rome ashunde kai aviliamas won avile zhi ka bazari kai bushol Appius Forum ai le trin kafanavi te dikhen ame. O Pavlo kana dikhlia le, naisisardia le Devles, ai mishto sas leske.

¹⁶А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁶Kana aresliam ande Rome, o baro ketano angerdia le manush kai sas phandade ka o baro le Romanongo, numa meklia le Paulos te beshel korkorho ieka ketanasa te arakhel les.

¹⁷И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа [ни], или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁷Trin dies pala kodia o Pavlo akhardia peste le bare le Zhidovonge kai sas ande Rome. Kana chidinisaile, wo phendia lenge, "Manushale, Murhe phral! Ivia ke chi kerdem kanch amare narodoske, ai chi rimosardem o zakono amare dadengo, aterdiarde ma ande Jerusalem, ai dine ma kal Romanuria.

¹⁸които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо [достойно] за смърт.

¹⁸Numa le Romanuria phushle ma, ai mangenas te meken ma, ke chi arakhle kasavestar baio pe mande te mudaren ma.

¹⁹Но понеже юдеите се възпротивиха [на това], принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

¹⁹Numa savon mangenas te mudaren ma, le Zhiduvuria; ai antunchi musai sas mange te akharav le amperatos o Caesar, ai chi tradem chi iek chorhi viasta pa kodo narodo.

²⁰По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²⁰Eta, Sostar manglem te dikhav tumen, ai te dav tumensa duma; ke te si kako lantso pe mande ke pala kuko kai le Zhiduvuria pachanpe ande leste."

²¹А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²¹Ai won mothon leske, "Chi aviliam amende chi iek lil andai Judea pa tute, chi avilo chi iek phral te anel vai te mothol nasulimos pa tute.

²²Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²²Numa ame mangliamas te zhanas tutar, so gindis, ke ame zhanas ke kadia buchi kai tu keres, o narodo chi mangel."

²³И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²³Line penge iek dies te den duma le Pavlos, ai kodo dies avile mai but leste kotse kai beshelas o Pavlo. De diminiatsi zhi ande riat o Pavlo motholas lenge ai sicharelas le pa rhaio le Devlesko, ai mangelas te anel le te pachanpe ando Jesus, ai motholas lenge pa zakono le Mosesosko, ai pal klishki le profetonge.

²⁴И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁴Uni pachaiepe pa so motholas lenge, ai le kolaver chi mangenas te pachanpe.

²⁵И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁵Zhanastar, ai nashtinas te malaven pala iek kavreste, ai o Pavlo phendia lenge, "O Swunto Duxo vorta motholas kana divinilas tumare dadensa anda mui le profetosko o Isaiah!

²⁶"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁶Isaiah motholas, Zha karing kado narodo, ai mothol leske; "Ashunena mishto, numa chi haliaren; dikhena mishto, numa chi dikhena."

²⁷Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁷Ke e goji kadale narodosko chi mai haliarel, ai phandade penge khan, phandade penge iakha, saxke te na dikhen penge iakhensa. Ai te na ashunen penge khanensa, ai lenge goji chi haliarel kanch, ai te na boldenpe karing mande, ai te sastiarav le, mothol O Del.

²⁸Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁸"Me mangav tume te zhanen e viasta le skepimaski kai si katar O Del, sas tradini ka kodola kai Nai Zhiduvuria, ai won ashunen ka kodia viasta."

²⁹[И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

²⁹Kana o Pavlo phendia kodo divano le Zhiduvuria geletar, ai denas pe duma won de won.

³⁰А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³⁰Ai o Pavlo beshlo dui bersh antrego ando kher kai pochinelas swako shon, mekelas te aven leste sa kodola kai avenas te dikhen les.

³¹като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

³¹Motholas pa rhaio le Devlesko, ai sicharelas pa Del Jesus Kristo, sa peske ilesa, ai chi aterdiarelas les khonik te kerel peske buchi le Devleski.