¹Един [човек на име] Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

¹Ek manush kai busholas Lazarus naswalosas. Beshlo ande foro kai busholas Bethany leske pheiasa, e Maria ai e Martha.

²(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

²Kodia Maria sas kai thodia pel punrhe le Devleske e duxi, ai koslia leske punrhe peske balensa, ai lako phral o Lazarus naswalo sas.

³И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

³Le dui pheia trade ieke manushes te phenen ka Jesus, "Devla, kodo kai si tuke drago si naswalo."

⁴А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

⁴Kana O Jesus ashundia kodia, phendia, "Kodo naswalimos le Lazarusosko nai merimasko, numa te anel o luvudimos ka Del, ai vi O Shav le Devlesko avela luvudime."

⁵А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

⁵O Jesus drago sas leske e Martha, ai laki phei e Maria, ai o Lazarus.

⁶Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

⁶Kana O Jesus ashundia ke o Lazarus naswalo sas, mai beshlo dui dies ando than kai sas.

⁷А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

⁷Pala kodia phendia peske disiplonge, "Aven palpale ande Judea."

⁸Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

⁸Leske disipluria phende leske, "Gazda, de xantsi vriama palpale le Zhiduvuria mangenas te shuden bax pe tute; ai tu manges te zhas palpale kotse?"

⁹Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

⁹O Jesus phendia lenge, "Nai desh u dui chasuria ando iek dies? Te si vari kon kai phirel adiese, chi perel, ke dikhel e vediara la lumiaki.

¹⁰Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

¹⁰Numa te si vari kon kai phirela e riate, perel, ke nai les vediara ande leste.

¹¹Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

¹¹Pala kodola vorbi, phendia lenge, "O Lazarus, amaro vortako sovel; numa zhav te wushtiavav les."

¹²Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹²Antunchi leske disipluria phende, "Gazda, te sovela, sastiola."

¹³Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

¹³Numa O Jesus dia duma pa lesko merimos; numa won gindinas ke wo dia duma pa sovimos sar kana sovel.

¹⁴Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

¹⁴Antunchi O Jesus phendia lenge, "O Lazarus mulo.

¹⁵И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

¹⁵Ai pala tumende raduime sim ke chi simas lesa, ke kadia si te pachan tume; aven leste akana."

¹⁶Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

¹⁶O Thomas phendia, kai sas akhardo Didimus, phendia le avre disiplonge, "Aven vi ame te meras lesa!"

¹⁷И тъй, като дойде Исус, намери, че [Лазар] бил от четири дни в гроба.

¹⁷Kana O Jesus areslo, ashundia ke o Lazarus sas de shtar dies ando greposhevo.

¹⁸А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

¹⁸Ai sar o Bethany nai dur katar o Jerusalem, pashe trin kilmeturia vai dui maili.

¹⁹и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

¹⁹But Zhiduvuria avile te dikhen e Martha, ai Maria, ke nekezhime kai mulo lengo phral.

²⁰Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

²⁰Kana e Martha ashundia ke O Jesus avelas, geli karing leste, numa e Maria beshli tele ando kher.

²¹Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

²¹E Martha phendia ka Jesus, "Gazda, te avilianas katse, murho phral nas te avel mulo!

²²Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

²²Numa vi akana zhanav, ke so godi manges katar O Del, O Del del les tuke."

²³Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

²³O Jesus phendia lake, "Cho phral zhuvindila."

²⁴Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

²⁴E Martha phendia, "Zhanav ke wo zhuvindila kana savorhe wushtena paluno dies,"

²⁵Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

²⁵O Jesus phendia lake, "Me sim o zhuvindimos ai o traio: Kon pachalape ande mande, traiila, marka te merela;

²⁶и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

²⁶Ai kon godi traiil ai pachalape ande mande shoxar chi merela. Pachas tu kadia?" Woi phenel leske,

²⁷Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

²⁷"E, Gazda, pachav ma ke tu san O Kristo, O Shav le Devlesko, kai trobulas te avel ande lumia.

²⁸И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

²⁸Kana phendia kadia. Martha gelitar te akharel chorial peska pheia e Maria, phenelas, "O Gazda katse lo ai akharel tu."

²⁹И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

²⁹Kana e Maria ashundia kadala vorbi, strazo wushtili, ai geli karing leste.

³⁰Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

³⁰Ke O Jesus chi areslo sas ando gav inker, numa kotse sas kai e Martha arakhlia les.

³¹А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

³¹Le Zhiduvuria kai sas ando kher la Mariasa te pochin la, dikhle ke strazo wushtili ai geli avri, gele pala late, phenenas; "Woi zhal ka greposhevo te rovel."

³²И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

³²Kana e Maria aresli kai sas O Jesus. Ai dikhlia les, peli ka leske punrhe, ai phenel leske, "Gazda, te avilianas katse, murho phral nas te merel."

³³Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

³³O Jesus dikhlia ke rovel, woi ai vi le Zhiduvuria kai avile lasa, nekezhisailo ando pesko duxo, ai sas leske mila.

³⁴И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

³⁴Ai wo phushlia len, "Kai groposardian les?" Won phende leske, "Gazda, aidi ai dikh."

³⁵Исус се просълзи.

³⁵O Jesus ruiia.

³⁶Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

³⁶Pe kodia le Zhiduvuria phende, "Dikhen sar sas leske drago!"

³⁷А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

³⁷Ai uni anda lende phende, "Wo kai phuterdia le iakha le korheske, nashti kerdia vi kado manush te na merel?"

³⁸Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

³⁸Mai iek data O Jesus nekezhisailo ande peste, ai gelo ka greposhevo. Sas iek podruma, ai ek bax thodino anglal.

³⁹Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в [гроба].

³⁹O Jesus phendia lenge, "Len o bax!" E Martha, e phei le muleski, phendia leske, "Gazda, vunzhe khandel; ke de shtar dies katse lo!"

⁴⁰Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

⁴⁰O Jesus phendia lake, "Chi phendem tuke, ke te pachasa tu, dikhesa o barimos le Devlesko?"

⁴¹И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴¹Line o bax ai O Jesus vazdia le iakha opre, ai phendia, "Murho Dat, naisiv tuke ke kerdian so mangav.

⁴²Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴²Me zhanav ke tu ashunes ma sagda; numa dem duma pala o narodo katse, kaste te pachanpe ke tu tradian ma."

⁴³Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

⁴³Kana phendia kodia, tsipisardia ieke glaso zurales, "Lazarus, ankli avri!"

⁴⁴Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

⁴⁴Ai o mulo anklisto, le vas ai le punrhe phangle andel le derzi, ai lesko mui phanglo poxtan parno. O Jesus phendia lenge, "Phutren les, ai meken les te zhal."

⁴⁵Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори [Исус], повярваха в Него.

⁴⁵But andel le Zhiduvuria avile karing e Maria ai dikhle so kerdia O Jesus, ai pachaiepe ande leste.

⁴⁶А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

⁴⁶Numa uni anda lende gele kal le Farizeanonge, ai phende lenge so kerdia O Jesus.

⁴⁷Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

⁴⁷Antunchi le Farizeanuria ai le bare rasha chidinisaile andek than, ai phende, "So te keras." Ke kado manush kerel but mirakluria!

⁴⁸Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

⁴⁸Te mekasa les te kerel, savorhe pachanpe ande leste; ai le Romanuria avena ai pharhaven amari tampla ai amaro them!"

⁴⁹А един от тях [на име] Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

⁴⁹Iek anda lende, kai busholas Caiaphas, kai sas o baro rashai kodo bersh, phendia lenge, "Tume chi zhanen kanchi!

⁵⁰нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

⁵⁰Tume chi haliaren ke mai mishto tumenge te avel iek manush te merel pala sa o narodo, de sar pala sa o them te avela pharhado?"

⁵¹Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

⁵¹Wo chi phendia kodia anda peste; numa sar sas o baro rashai kodo bersh, profesisardia ke O Jesus trobul te merel pala o them le Zhidovongo.

⁵²и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

⁵²Ai na ferdi pala kado them, numa vi te chiden ande iek stato sa le shave le Devleske kai si pe swako rig.

⁵³И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

⁵³De katar kodo dies, phenenas mashkar pende sar te mudaren les.

⁵⁴Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

⁵⁴Sa anda kodia O Jesus chi mai phiravelas anglal le Zhiduvuria, numa gelotar karing iek rik kai si e pusta, ande ek gav kai busholas Ephraim, kai beshlo peske disiplonsa.

⁵⁵А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

⁵⁵Ai O Dies O Baro le Zhidovongo pashiol; ai but manush andai them avenas ando o Jerusalem mai anglal sar o dies o baro, te vuzharenpe anda penge bezexa.

⁵⁶И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

⁵⁶Won rodenas le Jesusos, kana chidenape ande tampla, ai phenenas iek kavreske, "So gindin? Chi avela po dies o baro?"

⁵⁷А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

⁵⁷Le bare rasha ai le Farizeanuria dine iek ordina, "Ke te si vari kon kai zhanena kai lo O Jesus, trobul te phenel les, ke trobul te astarel les."