¹След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; [и всякъде другаде в това евангелие.]}.

¹Pala kodia, O Jesus gelotar inchal o pai kai busholas Galilee (vai Tiberias).

²И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

²But narodo lelaspe pala leste, ke le manush dikhenas le mirakluria kai kerelas, ai sastiarelas le naswalen.

³И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

³O Jesus anklisto po plai ai beshlo tele kotse peske disiplonsa.

⁴А наближаваше юдейският празник пасхата.

⁴Ai O Dies O Baro le Zhidovongo pasholas.

⁵Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

⁵O Jesus vazdia le iakha, ai dikhlia ek baro narodo avel leste, wo phendia le Filiposke, "Kai sai chinasa dosta xabe te pravaras sa kadale narodos?"

⁶(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

⁶Wo phendia kadia te zumavel les, numa O Jesus zhanglia so kerelas.

⁷Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁷O Filip phendia leske, "Dui shela teliara rupunen chi avela ame dosta te chinas manrho te das xantsi kotororho swakones.

⁸Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

⁸Iek anda leske disipluria, o Andre, o phral le Simonosko Petri, phenel leske,

⁹Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

⁹"Si katse iek raklorho, kai si les panzh manrhe, ai dui tsinorhe mashe. Numa so si kadala pe kado but narodo?"

¹⁰Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹⁰O Jesus phendia lenge, "Antunchi keren te beshen savorhe tele. Kotse sas but char. Le manush beshle tele. Won sas pashte panzh mi mursh.

¹¹Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

¹¹O Jesus lia le manrhe, naisisardia le Devles, ai O Jesus dia le kal disipluria, ai leske disipluria dia le ka narodo kai beshelas tele, ai sakadia le masheske, ai sas le sode won mangle.

¹²И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

¹²Kana xale dosta savorhe, wo phenel peske disiplonge, "Chiden le kotora kai ashshile; te na xasavol kanchi."

¹³И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

¹³Le disipluria chide le desh u dui shkonitsi pherdesas le kotorensa kay ashshile katar le panzh manrhe kana savorhe xale.

¹⁴Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

¹⁴Le zhene kai dikhle o miraklo kai kerdia O Jesus, phende "Kado si o chacho profeto kai trobulas te avel ande lumia!"

¹⁵И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

¹⁵Ai O Jesus zhanelas ke si te aven te len les pe zor, te keren les amperato, gelotar po plai kokorho.

¹⁶А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

¹⁶Kana e riat avili, leske disipluria gele karing e maria.

¹⁷и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

¹⁷Ankliste ande ek chuno, ai thodepe te nakhen o pai palpale karing o Capernaum. Akana sas tumiariko, ai O Jesus inker chi avilo lende.

¹⁸и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁸Ai e maria buntuime sas ke barval phurdelas zurales.

¹⁹И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

¹⁹Kana kerdesas trin vai shtar maili vai pansh vai shov kilometre po pai ando chuno. Won dikhle O Jesus phirelas pe maria, ai pasholas lende ando chuno; ai won daraile.

²⁰Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

²⁰Numa O Jesus phendia lenge, "Me sim, na daran."

²¹Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

²¹Mangenas te len les ande pengo chuno; ai strazo o chuno areslo karing e phuv kai trobulas te zhan.

²²На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

²²Pe terharin, kana o narodo kai beshle pe kolaver rig la mariako, dikhle ke sas kotse ferdi iek chuno. Won zhangle ke O Jesus chi anklisto ando chuno peske disiplonsa, numa geletar korkorho.

²³(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

²³Numa aver chunuria avile andai Tiberias, areslesas pasha o than kai xalesas o manrho, kana O Jesus naisisardiasas le Devles.

²⁴и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

²⁴Kana o narodo dikhle ke O Jesus nas kotse, ai chi leske disipluria. Won ankliste ande lenge chunuria, ai gele ando Capernaum te roden les.

²⁵И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

²⁵Kana o narodo arakhle O Jesus pe kolaver rig la mariako, won phende leske, "Gazda, kana avilian tu katse?"

²⁶В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

²⁶O Jesus phendia lenge, "Chachimasa, chachimasa, phenav tumege: roden ma, ke xalian o manrho ai chaililian, ai na ke dikhlian le mirakluria.

²⁷Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

²⁷Na keren buchi le xabeneski kai rimolpe, numa keren buchi le xabeneski kai beshel but vriama ai kai kerel te avel o traio kai chi mai getolpe. Ai ke O Shav le Manushesko dela tumenge; ke O Del, O Dat, thodia pe leste o semno leska putierako."

²⁸Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

²⁸Antunchi won phende leske, "So trobul te keras, te keras e buchi maladi angla Del?"

²⁹Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

²⁹O Jesus phendia lenge, "Kadia si e buchi le Devleski, te pachan tume ande kodo kai wo tradia."

³⁰Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

³⁰Phen leske, "Che semno la putierako sikaves tu, kashte te dikhas, vai pachas ame ande tute? So keres tu?"

³¹Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

³¹Amare dada xale o manrho ande pusta; sar si ramome, wo dia le manrho anda cheri te xan."

³²На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

³²O Jesus phenel lenge, "Chachimasa, chachimasa, phenav tumenge, O Moses chi dia tume o manrho anda cheri; numa murho Dat del tumen o chacho manrho anda cheri.

³³Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света.

³³Ke o manrho kai del O Del, kodo si kai hulel anda rhaio, ai del traio la lumiako."

³⁴Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

³⁴Won phenen leske, "Gazda, de ame kodo manrho sagda."

³⁵Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

³⁵O Jesus phendia lenge, "Me sim o manrho le traiosko; kodo kai avela mande shoxar chi avela bokhalo; kodo kai pachal ande mande shoxar chi avela trushalo."

³⁶Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

³⁶Numa phendem tumenge, "Tume dikhlian ma numa chi pachan ma.

³⁷Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

³⁷So godi murho Dat del ma avela mande. Ai kodales kai avela mande shoxar chi dava avri.

³⁸защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

³⁸Ke hulistem anda rhaio, te kerav e voia kodoleski kai tradia ma, ai na murhi voia.

³⁹И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

³⁹Ai kadia si e voia le Dadeski kai tradia ma; te na xasarav chi iek anda kodola kai dia ma, numa te vushtiavav le savorhen ka traio ka mai paluno dies.

⁴⁰Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

⁴⁰Ai kadia si leski voia, ke kon godi dikhela le Shaves, ai pachalape ande leste, avela les o traio kai chi mai getolpe; ai vushtiavava le ka traio ka paluno dies.

⁴¹Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴¹Le Zhiduvuria line xoli po Jesus, ke phendia lenge, "Me sim o manrho kai hulisto anda rhaio."

⁴²И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴²Pate won phende, "Nai wo O Jesus, o shav le Josefesko, ai zhanas leske dades ai leska da? Sar sai mothol ke hulisto anda rhaio?"

⁴³Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴³O Jesus phendia lenge, "Na xoliavon mashkar tumende.

⁴⁴Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁴Khonik nashtil te avel mande, te na avela O Dat kai tradia ma te tsirdel les mande; ai vushtiavava les anda merimos ka traio le rhaiosko ka paluno dies.

⁴⁵Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁵Le profeturia ramosarde, "Savorhe avena sicharde katar O Del." Savo godi manush ashunela le Dades ai lelape pala lesko sicharimos avela mande.

⁴⁶Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁶Khonik chi dikhlia le Dades; kodo kai avilo katar O Del, si kodo kai dikhlia le Dades.

⁴⁷Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁷Chachimasa, chachimasa, phenav tumenge: kodo kai pachalpe ande mande avela les o traio kai chi mai getolpe.

⁴⁸Аз съм хлябът на живота.

⁴⁸Me sim o manrho le traiosko.

⁴⁹Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха.

⁴⁹Tumare dada xale o manrho ande pusta, numa mule.

⁵⁰Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵⁰Numa o manrho kai hulel anda rhaio kadia lo ke savo kai xala les chi merela.

⁵¹Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

⁵¹Me sim o manrho o zhuvindo kai hulisto anda rhaio. Te si vari kon kai xala anda kadia manrho, traiila sagda. Ai o manrho kai dava si murho stato, ai dava les te avel o traio la lumiako."

⁵²Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

⁵²Pe kadia le Zhiduvuria denas pe duma mashkar pende, phenenas, "Sar sai wo del amen pesko stato te xa?"

⁵³Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵³O Jesus phendia lenge, "Chachimasa, chachimasa, phenav tumenge, te na xana o stato katar O Shav le Manushesko, ai te na pena lesko rat, chi avela tumen o traio ande tumende.

⁵⁴Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁴Savo kai xala murho stato, ai pela murho rat avela les o traio le rhaiosko, ai vushtiavava les ka traio le rhaiosko o paluno dies.

⁵⁵Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁵Ke murho stato si chacho pravarimos, ai murho rat si chacho pimos.

⁵⁶Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

⁵⁶Savo kai xal murho stato ai pel murho rat traiil ande mande ai traiiv ande leste.

⁵⁷Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁷O Dat kai tradia ma zhuvindo lo, ai traiiv anda leste sakadia, kodo kai xal murho stato traiila anda mande.

⁵⁸Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

⁵⁸Kado si o manrho kai hulisto anda rhaio; nai sar tumare phurane dada kai xale o manrho ande pusta, ai mule. Kon xala kado manrho traiila sa data.

⁵⁹Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

⁵⁹O Jesus phendia kadala vorbi kana sicharelas ande synagogue ando Capernaum.

⁶⁰И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶⁰But anda peske disipluria, kana ashunde kadia, phende, "Kadala vorbi si trutno. Kon sai ashunel le?"

⁶¹Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶¹O Jesus haliardia ande peste ke leske disipluria denas pe duma mashkar pende pa kado divano, anda kodia phendia lenge, "Dukhavel tumen so ashundian?"

⁶²Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

⁶²So keren tume kana dikhena ke O Shav le Manushesko anklel kotse kai sas mai anglal?

⁶³Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶³Le Devlesko Duxo del o traio: o stato chi mol kanchi. Le vorbi kai phendem tumenge, won si duxo ai traio.

⁶⁴Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

⁶⁴Numa si mashkar tumende uni kai chi pachan." Ke O Jesus zhanglia de mai anglal kon si kodola kai chi pachanpe, ai kon si kodo kai purhila les.

⁶⁵И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

⁶⁵Wo phendia, "Sostar phendem tumenge, ke khonik nashtil te avel mande te na tsirdela les O Del mande."

⁶⁶Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

⁶⁶Ai de katar kodia vriama but anda leske disipluria geletar, ai chi mai zhanas lesa.

⁶⁷За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁷Ai O Jesus phendia le desh u dui disiplonge, "Ai tume, chi mangen vi tume te zhantar?"

⁶⁸Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

⁶⁸Ai O Simon Petri phendia leske, "Devla, kaste te zhasas ame? Si tu le vorbi kai den o traio le rhaiosko.

⁶⁹и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

⁶⁹Ai akana pachas ai zhanas kai tu san O Kristo, O Swunto Shav le Devlesko.

⁷⁰Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

⁷⁰O Jesus phendia lenge, "Pate chi alosardem tumen me, le desh u duien? Ai iek anda tumende si iek beng!"

⁷¹А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

⁷¹Wo delas duma pa Judas Iscariot o shav le Simonosko. Ke wo sas kai trobulas te purhil les, iek andal desh u dui.