¹А в първия ден на седмицата, сутринта рано, [жените] дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

¹Kana phuterdilo o dies po pervo dies le kurkoske, avile ka greposhevo te angeren le vuloia ai duxuria kai lasharde sas.

²И намериха камъка отвален от гроба.

²Numa dikhle e bax spidias palpale katar o greposhevo.

³И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

³Gele andre, numa chi arakhle o stato le Devlesko, Jesus.

⁴И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁴Sar chi zhanenas so kerdilia, dikhle dui manushen pasha lende kai sas vuriarde andel tsalia kai strefianas;

⁵И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а [мъжете] им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁵Daraile, shudepe tele le mosa pe phuv, le manush phende lenge, "Sostar roden mashkar le mule kodoles kai si zhuvindo?

⁶Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁶Nai katse, numa wushtilo! Seren tume sar delas duma tumensa kana sas tumensa inker ande Galilee, phenelas,

⁷като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁷"O Shav le Manushesko te avel dino andel vas le bezexalenge, ai avela karfosardo po trushul, ai te zhuvindila o trito dies."

⁸И спомниха си думите Му.

⁸Ai won dinepe goji leske vorbi,

⁹И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

⁹ai avile palpale khere katar o greposhevo, ai phende sa kodola dieli le desh u iek disiplonge, ai le kolavrenge.

¹⁰А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата [майка] и другите жени с тях, [които] казаха тия неща на апостолите.

¹⁰Kodia kai phendia kodola dieli le slugenge sas e Maria Magdalena, ai e Ioanna, ai e Maria e dei le Iakovoske, ai le kolaver zhuvlia kai sas lensa.

¹¹А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹¹Numa le disipluria gindinas ke so mothonas kodala zhuvlia nai chaches, ai chi pachaiele.

¹²А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните [сложени] отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹²Antunchi o Petri wushtilo opre ai nashlo ka greposhevo; bandilo tele, ai dikhlia ferdi le tsoluria, ai gelotar khere, ai chudisailo anda so kerdilia.

¹³И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

¹³Eta, sa kodo dies dui anda lende gele ande gav kai busholas Emmaus, kai sas desh u iek kilometeria vai efta maili anda Jerusalem,

¹⁴И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁴ai phenenas mashkar pende pa so godi kerdilia.

¹⁵И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁵Sar denas duma, O Jesus pashilo pasha lende, ai phirelas lensa.

¹⁶но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁶Numa lenge iakha nashti te dikhenas ke wo si.

¹⁷И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁷Ai phendia lenge, "Pa soste divinin ando tumaro phirimos nekazosa?"

¹⁸И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁸Iek anda lende, kai busholas Cleopas, phendia leske, "Tu san ek streino ando Jerusalem, ai chi zhanes so kerdilia kadala dies."

¹⁹И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

¹⁹Ai O Jesus phendia lenge, "So kerdilia?" Ai won phende leske, "Pa Jesus anda Nazareth, kai sas iek profeto, kai sas les bari putiera kana kerelas peske bucha, ai kana divinilas angla Del ai sa le manushenge;

²⁰и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²⁰Ai sar amare bare kai poronchin dine les te den les kris, te karfon les po trushul.

²¹А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²¹Ame gindisas ke wo sas kai sas te skepil o Israel; numa sa kadale dielensa, adies si o trito dies kai kadala dieli kerdile.

²²При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²²Ai uni zhuvlia ande amare chudisarde amen, chaches ke won gele diminiatsi ka greposhevo;

²³и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²³Numa chi arakhle lesko stato, avile te phenen amenge, ke angeluria sikadile lenge, ai phende lenge ke zhuvindolo.

²⁴И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁴Uni kai sas amensa gele ka greposhevo, ai arakhle le dieli sar phende sas kodola zhuvlia; numa chi dikhle le Jesusos."

²⁵И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁵Antunchi O Jesus phendia lenge, "Tume prosto manush. Ai kai o ilo lungo lo te pachal so godi phende le profeturia.

²⁶Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁶Pate chi trobulas O Kristo te chinuil kadia, ai te zhal ande pesko barimos?"

²⁷И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им [писаното] за Него във всичките писания.

²⁷Porme phendia lenge so sas phendo pa leste ande Vorba le Devleski, de katar o Moses zhi ka sa le profeturia.

²⁸И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁸Kana aresle pasha gav kai zhanas; O Jesus kerdia sar ke mangelas te zhal mai dur.

²⁹Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

²⁹Numa phende leske, "Besh amensa; ke perel e riat, ai o dies tsigniol." Ai gelo te beshel lensa.

³⁰И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³⁰Sar sas lensa kai skafidi, lia o manrho, ai kana rhugisailo, phaglia o manrho, ai dia le.

³¹И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³¹Antunchi lenge iakha phuterdile, ai prinzharde les; numa strazo bilailo.

³²И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³²Ai denaspe duma won de won, "Nas sar iek iag kai phabolas anda amaro ilo; kana delas duma amensa pa drom, ai kana phenelas amenge pai Vorba le Devleski?"

³³И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³³Wushtilo opre strazo, ai gele palpale ande Jerusalem, ai arakhle le kolaver desh u iek disipluria chidine andek than, ai le kolaver kai sas lensa.

³⁴които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁴Phenenas, "Chaches O Del zhuvindisailo, ai sikadilo le Simonoske."

³⁵Те пък разправиха [станалото] по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁵Ai phenenas so kerdilia lensa pa drom, ai sar prinzharde les kana phagelas o manrho.

³⁶И когато говореха за това, сам [Исус] застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁶Sar denas duma, O Jesus avilo mashkar lende, ai phendia lenge, "E pacha te avel tumensa,"

³⁷А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁷Won daraile ai pherde dar sas, won gindinas ke dikhle ieke duxos,

³⁸И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁸ai wo phendia lenge, "Sostar daran? Ai sostar kasavendar ginduria si tume ande tumaro ile?

³⁹Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

³⁹Dikhen murhe vas ai murhe punrhe, me sim, azban ma, ai dikhen! Ke o duxo nai les, chi morchi ai chi kokola, sar dikhen tume ke si man."

⁴⁰И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴⁰Sar phenelas kodo divano, sikadia lenge peske vas ai peske punrhe.

⁴¹Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴¹Ande pengo raduimos inker chi pachanas, ai chudinaspe, ai wo phendia lenge, "Si tume vari so te xav?"

⁴²И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴²Won dine les masho peko, ai avjin.

⁴³И взе та яде пред тях.

⁴³Lia ai xalia angla lende.

⁴⁴И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁴Ai phendia lenge, "Kadala dieli kai phenavas tumenge, kana simas inker tumensa kai trobulas te kerdiol, so godi si ramome pa mande anda zakono le Mosesosko, ai andel le profetonge, ai andel Psalms."

⁴⁵Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁵Antunchi phuterdia lengo ilo te sai haliaren E Vorba le Devleski.

⁴⁶И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁶Ai phendia lenge, "Kadia si ramome, ke O Kristo chinuila, ai zhuvindila andai martia o trito dies;

⁴⁷и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁷Ai ke o keimos ai o iertimos le bezexxengo avela phendo ande lesko anav sa le themenge, mai anglal ande Jerusalem.

⁴⁸Вие сте свидетели на това.

⁴⁸Tume san marturia pe kadala dieli.

⁴⁹И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁴⁹Ashun! Tradava pe tumende so murho Dat shinadia, numa tume beshen ando foro Jerusalem,zhi kai aven pherde putiera kai avel katar opral."

⁵⁰И ги заведе до [едно място] срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵⁰Angerdia le karing e Bethani; ai vazdia le vas, ai swuntsosardia le.

⁵¹И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵¹Ande kodia, kai swuntholas le, durilo lendar, ai gelotar ando rho.

⁵²И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵²Won rhugisaile leste, ai geletar palpale ande Jerusalem bare raduimasa;

⁵³и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].

⁵³Ai sagda sas ande tampla, bariarenas o anav le Devlesko ai swunthonas le Devles. Amen