¹И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

¹Jesus chidia andek than le desh u do disiplon ai dia le zor ai putiera pe sa le beng, ai e zor te sastiaren le naswalen.

²И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

²Tradia len te mothon e viasta le rhaioski le Devleski, ai te sastiaren le naswalen.

³И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

³Porme phendia lenge, "Na len kanchi tumensa kai zhan; chi rhai, chi gono, chi manrho, chi love, chi dui raxamia.

⁴И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте [на път].

⁴Andel khera kai zhana, beshen kotsar zhi kana zhanatar.

⁵И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

⁵Ai te na primila tumen o narodo, anklen avri anda kodo gav, ai kosen e pulberia pa tumare punrhe te sikaven lenge so si won."

⁶И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

⁶Geletar, ai gele gav gavestar, ai phende e lashi viasta, sastiarenas le naswalen.

⁷А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

⁷Herod, o Tetrach, ashundia so godi kerdiolas, ai ferdi delas pe goji, ke uni mothonas ke o Iovano zhuvindisailo andal mule;

⁸други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

⁸Uni mothonas ke o Elijah sikadilo; ai uni, ke iek phurano profeto zhuvindisailo.

⁹И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

⁹Ai o Herod phendia, "Phendem te shinen o shero le Iovanosko; numa savo si, kado kai ashunav ai mothol kasavendar dieli?" Ai mangelas te dikhel les.

¹⁰И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

¹⁰Le desh u dui disipluria kana avile palpale, phende ka Jesus so godi kerde. Lia le pesa, ai gelo karing o foro kai bushol Bethsaida.

¹¹А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

¹¹Kana o narodo ashundia, liape pala leste, O Jesus primilas le, ai phendia lenge pa rhaio le Devlesko, ai sastiarelas kodolen kai trobulas te aven saste.

¹²И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

¹²Kana perelas e riat, le desh u dui disipluria avile leste, ai phende leske, "Trade le narodos te zhan andel gava ai kruglom te soven av te arakhen xaben ke katse kai sam pusta si."

¹³Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

¹³Numa O Jesus phendia lenge, "Den le tume te xan." Numa won phende, "Ferdi panzh manrhe ai dui mashe. Zhasa ame te chinas xaben kadale narodoske?"

¹⁴(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

¹⁴Sas pashte panzh mi zhene kotse. O Jesus phendia peske disiplonge, "Keren le te beshen tele ai te thon andek than po panvardesh zhene."

¹⁵Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁵Ai kerde kadia, kerde le te beshen tele.

¹⁶А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

¹⁶O Jesus lia le panzh manrhe ai le dui mashe, ai vazdia le iakha karing o rhaio, ai naisisardias, porme phaglia ai dia le ka peske disiplonge te den ka narodo.

¹⁷И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

¹⁷Savorhe xale ai chailile; ai le disipluria chide le kotora kai ashshilia desh u dui shkonitsi pherde sas.

¹⁸И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

¹⁸Andek jes O Jesus rhugilas pe korkorho, peske disipluria avile leste, ai phushlia le, "So mothon o narodo, ke sim?"

¹⁹А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

¹⁹Won phende, "O Iovano o baptisto; uni mothon, o Elijah; uni phenen, iek phurano profeto kai zhuvindisailo.

²⁰Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

²⁰Phendia lenge, "Kon mothon ke sim?" O Petri dia atweto, "O Kristo le Devlesko."

²¹А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

²¹Ai O Jesus dia le trad te na mothon kanikaske.

²²Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²²Ai mai phendia, "Ke o Shav le manushesko chinuil but, wo avela shudino lendar, le phure, le bare le rashange, ai le Gramnoturia, Mudarena les ai o trito jes zhuvindila."

²³Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²³Porme phendia savorhenge, "Te mangela vari kon te lelpe pala mande, te bustrel pe pes, ai te lel swako jes pesko trushul ai te lelpe pala mande.

²⁴Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁴Ke kodo kai mangela te skepil pesko traio xasarela les; numa kodo kai xasarela pesko traio pala mande, skepila les.

²⁵Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁵Ai so nirila o manush te avel leske sa e lumia, ai te xasarela pe pes?

²⁶Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели.

²⁶Ke kon godi lazhala mandar ai katar murhe vorbi, o Shav le Manushesko avela lestar lazhal, kana avela anda pesko barimos, ai ande barimos le Dadesko, ai le Swuntsi angeluria.

²⁷А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

²⁷Phenav tumenge chachimasa, uni kai si katse, chi merena mai anglal sar te dikhen o rhaio le Devlesko."

²⁸И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

²⁸Oxto jes pala kodia kana phendia kadala vorbi, O Jesus lia pesa O Petri ai o Iovano ai o Iakov, ai anklisto po plai te rhuginpe.

²⁹И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво.

²⁹Sar O Jesus rhugilaspe, lesko mui pharhudilo, ai leske tsalia parnile zurales.

³⁰И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

³⁰Eta, dui manush denas duma lesa, kai sas o Moses, ai o Elijah,

³¹които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

³¹Kai dichonas ande barimos, ai denas duma pai leski martia ando Jerusalem kai trobul te kerdiol.

³²А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³²O Petri, ai kodola kai sas lesa sovenas, numa sar beshenas vushtiarde, dikhle o barimos le Jesusoske, ai le dui manush kai sas lesa.

³³И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

³³Sar le manush zhanastar katar O Jesus, o Petri phendia leske, "Gazda, mai mishto ke sam tusa. Keras trin tseri, tuke, iek le Mosesoske, iek o Elijahoske." Chi zhanelas so motholas.

³⁴И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

³⁴Sar divinilas kadia, ek nuvero vulisto pe lende; ai le disipluria daraile kana dikhle sar o nuvero vulisto pe lende.

³⁵И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

³⁵Ai anda nuvero avilo ek glaso, phenenas, "Kako si murho Shav kai si mange mai drago; ashunen leste."

³⁶И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

³⁶Kana ashundilo kodo glaso, O Jesus korkorho sas. Le disipluria chi mothonas kanch, ai ande kodia vriama chi phende kanikaske so dikhle.

³⁷И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

³⁷Pe terharin kana vuliste pai plaiin, but narodo avelas karing O Jesus.

³⁸И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

³⁸Ai mashkar o narodo ek manush tsipisardia, "Gazda, rhugiv ma tute, dikh pe murho shav, ke ferdi kado si ma!

³⁹И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

³⁹O beng lia kodo raklorho ai kerelas les te tsipil; ai drechinilas les zurales, ai zhala leske spuma anda mui. Chinuilas les ai chi mekelas les vushoro.

⁴⁰И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

⁴⁰Rhugisailem ka che disipluria te gonin le benges; ai nashtisarde."

⁴¹Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

⁴¹O Jesus phendia, "Tume kai chi pachan tume ai chorhe kai san! Sode virama trobul te beshav tumensa? Sode vriama rhevdiv tumen? An che shaves katse."

⁴²И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

⁴²Sar o shav pasholas karing O Jesus, o beng shudia les pe phuv, ai drechinisardia les zurales. Numa O Jesus gonisardia le benges, ai sastiardia le raklorhes, ai dia les palpale ka pesko dat.

⁴³И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

⁴³Ai savorhe chudisaile anda barimos le Devlesko. Ai sar savorhe dikhenas o lashimos kai kerelas O Jesus, phendia leske disiplonge.

⁴⁴Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

⁴⁴"Tumenge ashunen mishto so mothav; O Shav le Manushesko trobul te avel dino andal vas le manushenge."

⁴⁵Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

⁴⁵Numa won chi haliarde kadia vorba, ke garado sas lendar, saxke te na haliaren; ai daraile te phushen lestar pa kadia vorba.

⁴⁶И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

⁴⁶Le disipluria marenas mui mashkar pende, te zhanen savo sas mai baro anda lende.

⁴⁷А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

⁴⁷O Jesus zhanglia so gindinaspe, lia ieke raklorhes, ai thodia les pasha peste,

⁴⁸Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

⁴⁸Ai phendia lenge, "Kon godi primila ande murho anav kakala glata primil man, primil kodoles kai tradia ma. Ke kodo kai si o mai tsinorho mashkar tumende, kodo si o baro."

⁴⁹А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

⁴⁹O Iovano phendia, "Gazda, dikhliam ieke manushes kai gonil le bengen ande cho anav; ai ame aterdiardiam les, ke chi lelpe pala amende.

⁵⁰А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

⁵⁰"Na aterdiaren les: O Jesus phendia leske ai le kolaver disipluria, "Ke kon chi rimol tumaro zakono tumensalo."

⁵¹И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

⁵¹E vriama pasholas kana O Jesus avela lino ando rhaio, wo manglia te zhal ande Jerusalem.

⁵²И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

⁵²Tradia angla peste slugen kai gele; ai dine ande gav le Samaritanongo te lasharen lesko than,

⁵³Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим.

⁵³numa chi primisarde les, ke zhanas karing e Jerusalem.

⁵⁴Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

⁵⁴Kana le disipluria o Iakov, ai o Iovano dikhle so kerdiolas, phende, "Devla, mangas te akharas iag anda cheri te phabarel les, sar kerdias o Elijah?"

⁵⁵А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

⁵⁵O Jesus boldiape karing lende, ai tsipisardia pe lende; ai phendia, "Chi zhanen savestar chorho duxo avilo pe tumende.

⁵⁶И отидоха в друго село.

⁵⁶Ke O Shav le manushesko chi avilo te xasarel le manushen, numa te skepil le."

⁵⁷А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

⁵⁷Ai gele ando aver foro. Sar zhanas po drom, iek manush phendia ka Jesus, "Devla, lav pala tute kai godi zhasa."

⁵⁸Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

⁵⁸O Jesus phendia leske, "Le Renard si le gropi, ai le chiriklia si le kuiburia, numa O Shav le Manushes nai les chi iek than kai te thol pesko shero.

⁵⁹А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

⁵⁹Mai phendia avreske, "Aidi pala mande." Numa wo phendia, "Devla, mek mai anglal te gropov murhe dades."

⁶⁰Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

⁶⁰O Jesus phendia leske, "Mukh le mulen te gropon penge mulen, ai te zhan phen pa rhaio le Devlesko."

⁶¹Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

⁶¹Aver manush phendia, "Lava ma pala tute, Devla; numa mek ma te zhav mai anglal te dikhav murhe naimon."

⁶²А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

⁶²O Jesus phendia leske, "Kon godi thol o vas ka wurdon, ai dikhel palpale, nai vuzho ka rhaio le Devlesko."