¹След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

¹Pala kodia O Del mai alosardia aver eftavardesh slugi, ai tradia le dui po dui angla peste ande sa le gava, ai ande sa le thana, kai trobulas wo te zhal.

²И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

²Ai phendia lenge, "Bari buchi si te kerelpe, numa xantsi narodo si te keren buchi; rhugin tume ka Gazda la buchako te tradel manushen te keren leske buchi.

³Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

³Zhan! Tradav tume sar bakriorhe mashkar le ruv.

⁴Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

⁴Na ingeren tumensa le love, chi gono, chi papucha; ai nai mothon kanikaske droboitu pa drom.

⁵И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

⁵Kana zhana ando kher, mothon mai anglal, "E pacha te avel pe kado kher."

⁶И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

⁶Ai te beshela kotse ek mursh pachako, tumari pacha beshela pe leste; te na, pale avela tumende palpale.

⁷И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

⁷Beshen ande saifielo kher, xan ai pen so dena tumen, ke o buchari trobul te avel pochindo. Na zhan kher kherestar.

⁸И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

⁸Ande fersavo gav kai zhan, ai won primin tume, xan so avela tumen dino.

⁹и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

⁹Sastiaren le naswalen kai avena, ai mothon lenge, 'O rhaio le Devlesko pashilo pasha tumende.'

¹⁰А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

¹⁰Numa ande fersavo gav kai zhan, ai won chi primin tume, zhan pel droma ai mothon,

¹¹И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

¹¹"Kosas pe tumende e phulberia tumare gaveske kai astardilepe amare punrhe; numa de tu goji ke o rhaio le Devlesko pashilo pasha tumende!"

¹²Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

¹²Phenav tumenge, ando kodo dies la krisako kana le manush beshen angla Del, avela mai vushoro po Sodom, sar pe kodo foro.

¹³Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹³"Nasul tuke Chorazin! Nasul tuke Bethsaida! Ke te avino le mirakluria kerde ande Tyre ai Sidon kai sas kerde tumende, de dumult kamas te phiraven tsalia goneske, ai te thon zhego pe peste, te sikaven ke keisaile!"

¹⁴Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

¹⁴Numa po dies la krisako mai vushoro avela lenge e Tyre ai Sidon sar tumenge.

¹⁵И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

¹⁵Ai tu Capernaum, Avesa vazdini zhi ka rhaio? Nichi. Ta tele si te zhas ta ando iado!"

¹⁶Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁶O Jesus phendia leske disiplonge, "Kodo kai ashunel tumende, ashunel man; ai kado kai shudel tume, shudel man; ai kado kai shudel man, shudel kodoles kai tradia ma."

¹⁷И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

¹⁷Le eftavardesh avile palpale raduimasa, ai phende, "Devla, vi le beng daran amendar ande cho anav!"

¹⁸А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

¹⁸O Jesus phendia lenge, "Dikhavas le benges sar perelas anda cheri sar iek rhonjito.

¹⁹Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

¹⁹Ashun! Dem tume e putiera te phiren pel sapa ai le Skorpionki, ai pe sa e putiera le duzhanoske; ai kanch nashti dukhavela tumen.

²⁰Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

²⁰Numa na raduin tume ke le beng daran tumendar; numa raduin tume, tumare anava ramomele ando rhaio."

²¹В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²¹Ande kodia vriama, O Jesus pherdo sas le Swuntone Duxosa, ai phendia, "Naisiv tuke, Murho Dat, Gazda le rhaioski ai la phuviako! Ke meklian te haliaren kodola kai si sar glate ai na kodola kai gindinpe gojaver ai le sichardo. Anda kodia, Murho Dat; Naisiv tuke ke chi voia sas te kerdiol kadia.

²²Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²²"Swako fielo thodias ando murho vas Murho Dat. Ai khonik chi zhanel kon si O Shav, ferdi O Dat; ai khonik chi zhanel kon si O Dat, ferdi O Shav, ai kon kodi halol O Shav te mekel te zhanen le Dades."

²³И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²³Porme boldinisailo karing le disipluria, ai phendia lenge korkorho, "Raduime le iakha kai dikhen so tume dikhen!

²⁴Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

²⁴Ke phenav tumenge, ke but profeturia ai amperatsi mangle te dikhen so tume dikhen, ai chi dikhle; te ashunen so tume ashunen, ai won chi ashunde."

²⁵И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁵Iek ablakato la krisako vushtilo opre, ai zumadia les, phenel, "Gasda, so trobul te kerav te avel ma o traio kai chi mai getolpe?"

²⁶А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁶O Jesus phendia leske, "So si ramome ando zakono? So jines tu?"

²⁷А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁷Wo dia atweto ai phendia, "Te avel tuke drago O Del sa chi ilesa, sa che duxosa, sa che zorasa, sa che gindosa; ai te avel tuke drago cho vortako sar san tu."

²⁸[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁸"Mishto dian atweto." Phendia O Jesus, "Ker kadia ai traiisa."

²⁹Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

²⁹O manush mangelas te miazol lasho sas, phushlia le Jesusoske, "Kon si murho vortako?"

³⁰В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³⁰O Jesus phendia, "Iek manush vulelas andai Jerusalem ai zhalas ando Jericho, pelo mashkar le chor, kai chorde leske tsalia, marde les, ai geletar, ai mekle les dopash mulo.

³¹А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³¹Iek rashai nakhelas kotsar ai dikhlia le manushes, numa nakhelas po drom pe kolaver rik.

³²Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³²Saikfielo, iek manush katar e vitsa le Leviangi, nakhlo kotsar, kana dikhlia o manush kai sas mardo, avilo pasha leste numa nakhelas pe kolaver rik.

³³Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,

³³Numa iek Samaritan kai phirelas, nakhlo kotsar, ai kana dikhlia les. Sas les mila pe leste.

³⁴приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁴Gelo leste, thodia dirzi kotse kai sas shindo ai shordia vuloi ai mol, porme thodia les pe pesko magari, angerdia les ka kher (o kher kai le streinuria beshen), ai lia sama lestar.

³⁵И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁵Pe terharin o manush andai Samaria lia dui shela teliara ai dia le ka gazda ando kher, ai phendia, "Le sama lestar; ai so zidisa mai but, dava le tuke kana avava palpale."

³⁶Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁶"Savo anda kadala trin, miazol tuke sas o vortako kodolesko kai pelo mashkar le chor?"

³⁷Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁷Dia atweto o ablokato, "Kuko si, kai sas leske mila ando kado manush. O Jesus phendia leske, "Zha, ai vi tu ker kadia."

³⁸И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁸Sar o Jesus ai leske disipluria phirelas pa drom, avilo ande iek gav; kai iek zhuvli kai busholas Martha premisardia les ando pesko kher.

³⁹Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

³⁹Sas la iek phei kai busholas Maria. E Maria beshli kal punrhe le Jesusoske, ai ashunelas leski vorba.

⁴⁰А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴⁰Numa e Martha kopaiime sas te kerel bucha ando kher, avili ai phenel, "Devla, nai tuke kanchi kai murhi phei mekel ma korkorho te podail? Phen lake te zhutil ma."

⁴¹Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴¹O Jesus phendia lake, "Martha, martha, nekezhis tu ai mishtis tu pala but dieli.

⁴²но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

⁴²Iek diela ferdi trobul, e Maria alosardia o mai lasho kai chi avela line latar."