¹И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

¹Jesus rhugilaspe andek dies andek than, kana getosardia, iek anda leske disipluria phendia leske, "Devla, sichar amen te rhugisavas, sar o Iovano sichardia peske disiplon.

²А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

²O Jesus phendia lenge, "Kana rhugin tume, mothon,'Amaro Dat, kai san ando rhaio, te avel cho anav ankerdo Swunto. Chi amperetsia te avel, chi voia te kerdiol pe phuv sar ando rhaio.

³давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

³De amen adies amaro manrho sar swako dies.

⁴и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

⁴Iertisar amare bezexa; sar vi ame iertis kodolen kai keren bezexa karing amende. Na mek ame te zhas ando zumaimos; numa skepisar ame katar o nasul iek.'"

⁵И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

⁵Ai O Jesus phendia lenge, "Te zhas ka cho vortako ando lesko kher mashkar e riat, ai phenes leske, 'O Vortakona, de ma trin manrhe.

⁶понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

⁶Murho vortako phiravelpe ai terdilo ka murho kher, ai nai ma so dav les.'

⁷[и ако] той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

⁷Ai andral anda pesko kher kodo vortako mothol leske, 'Na dzilar ma! O wudar vunzhe phandadolo, ai murhe shave ai me ando than sam, nashti wushtiav te dav tu manrho.'

⁸казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

⁸Phenav tumenge, vi te na wushtela te del les, ke lesko vortako si, wushtela ke dziliarel les ai dela les so godi trobul les.

⁹И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

⁹Ai me mothav tumenge, Mangen, avela tumende dino; roden, ai arakhena; maren, ai phutrena tumenge.

¹⁰Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

¹⁰Ke kon godi mangel lel, ai kodo kai rodel arakhel, ai phutren kodoleske kai marel.

¹¹И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или [ако му поиска] риба, наместо риба, ще му даде змия?

¹¹Savo anda tumende del bax peske shaves te mangela lestar manrho? Vai te del les sap te mangela lestar masho?

¹²или [ако] поиска яйце, ще му даде скорпия?

¹²Vai te mangel anrho, dela les skorpionka?

¹³И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

¹³Tume kai san nasul, zhanen sar te den lashe dieli tumare glaten. Sode mai but tumaro Dat kai si ando rhaio dela O Swunto Duxo kodolen kai mangen lestar."

¹⁴Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

¹⁴O Jesus gonisardia le benges kai sas muto; ai kana o beng anklisto avri, o manush dia duma, ai o narodo chudisailo.

¹⁵А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

¹⁵Numa uni phenanas, "Wo gonil le bengen katar o Beelzebub, o baro le bengengo.

¹⁶А други, изпитвайки [Го], искаха от Него знамение от небето.

¹⁶Ai uni te zumaven les, mangenas lestar te sikavel lenge vari so kai avel anda rhaio.

¹⁷Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом [разделен] против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.

¹⁷Numa O Jesus zhanelas lenge ginduria, ai phendia lenge, "Swako amperetisa kai si xuladi pe peste si te xaiil, swako foro vai niamon(familia) kai si xulade pe peste chi ashena.

¹⁸Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,

¹⁸Teala o beng gonil le benges, won si xulade pe peste, sar rhivdila ai ashela leski amperetsia? Numa tume phenen ke goniv le bengen katar o Beezebub.

¹⁹И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

¹⁹Ai te goniva me le bengen katar e putiera kai o Beelzebub del tumare shave, katar len won e putiera te gonin le bengen?

²⁰Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

²⁰Numa te goniva me le bengen katar o Swunto Duxo le Devlesko, antunchi e amperetsia le Devleski avilo pe tumende.

²¹Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

²¹Kana iek manush zuralo si les e armia te arakhel peske kher, lesko manjin kai si les arakhado lo.

²²Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

²²Numa te avela iek mai zuralo lestar, ai marel les, lel lestar sa e armia kai wo jinelas pe late, ai xulavel so si les.

²³Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

²³Kodo kai nai pe murhi rig chi zhutil ma, numa kerel nasul karing mande; ai kodo kai chi chidel mansa xulavel.

²⁴Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.

²⁴Kana o bi vuzho anklisto avri anda manush, zhal ande pusta te rodel than te hodinil ai chi arakhel, ai mothol, 'Zhava palpale ande murho kher katar anklistem.'

²⁵И като дойде, намира я пометена и наредена.

²⁵Ai kana aresel ande pesko kher, arakhel vuzhimos ai lashardo.

²⁶Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

²⁶Antunchi zhal, ai o beng anel aver efta beng mai sasul lestar; ai sa zhan te traiin ande kodo manush. Antunchi mai nasul leske de sar mai anglal.

²⁷Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

²⁷Kana O Jesus phenelas kodo divano, iek zhuvli dia duma mashkar o narodo, ai phendia leske, "Raduime te avel o ji kai ankerdia tu, ai le chucha kai pravarde tu."

²⁸А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

²⁸Ai O Jesus phendia, "Raduime mai bini kodola kai ashunen E Vorba le Devleski, ai kai garaven la."

²⁹А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

²⁹Sar but narodo avelas, O Jesus phendia, "Ferdi ek vitsa kai si nasul ai kai nai chachimasa le Devlesa mangen semno, numa chi iek chi avela dino, ferdi so kerdiliape ka profet o Jonah.

³⁰Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

³⁰Ke sar o Jonahas sas iek semno le manushengo kai sas ande foro Ninevah; sakadia O Shav le Manushesko avela le manushenge adies.

³¹Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

³¹E amperetisaika andai Sheba te wushtel o dies la krisako kadala vitsasa kai kris te dosharel len; woi avili dural te ashunel ka Solomon. Ke de sa gojaver sas ai akana si iek mai baro katar o Solomon katse!

³²Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

³²Le manush andai Nineveh si te wushten kadala vitsasa kai kris te dosharen len; ke kana o Jonah dia duma pa Del lenge won keisaile, ai akana iek mai baro katar o Jonah si katse!

³³Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

³³Khonik chi del iag ek lampo, ai te garavel les telai skafidi, numa thol les opral pe skafidi te del vediara savorhen kai si ando kher.

³⁴Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

³⁴Che iakha si sar ek lampo le statosko. Kana che iakha dikhen mishto sa cho stato pherdi la vediaraki; numa kana che iakha chi dikhen mishto sa cho stato si ando tuniariko.

³⁵Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

³⁵Le sama, e vediara kai si ande tute te na avel tuniariko.

³⁶Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

³⁶Te si sa cho stato pherdi la vediaraki, ai nai kanch ando tuniariko, avela sa cho stato ande vediara, sar ek lampo strefial pe tute la vediarasa."

³⁷Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

³⁷Sar O Jesus delas duma, ek Farisi manglia les te xal leste, gelo ai thodiape kai skafidi.

³⁸Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

³⁸O Farisi chudisailo kana dikhlia ke O Jesus chi xaladia mai anglal sar te xal.

³⁹И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

³⁹Numa o Devla phendia leske, "Tume Farizeanuria xalaven e kuchi ai o tiari avrial, numa andral tume san pherdo nasulimasko ai chorimasko.

⁴⁰Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

⁴⁰Prosto san! Pate O Del kai kerdia le avrial, chi kerdia vi andral?

⁴¹По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

⁴¹Numa den so si ande che kuchi ai tiari kal chorhe, ai swako diela avela vuzhi tumenge.

⁴²Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

⁴²"Nasul tumenge, Farizeanuria! Ke tume den ka Del desh anda ek shel e partia kai trobun te den andai mai tsinorhi dieli Mint, Rue, ai Herb, numa chi keren so si mai baro ando zakono, so si vorta, mila ai pachamos.

⁴³Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

⁴³"Nasul tumenge, Farizeanuria! Ke drago tumenge te beshen anglal pel skamina ande synagoguria, ai te phenen droboi tu le manushenge ande bazari.

⁴⁴Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по [тях], не знаят.

⁴⁴"Nasul tumenge, le Gramnoturia ai le Farizeanuria, tume manush kai ankerdion so chi san! Ke sar le mumunturia san kai chi dichon, ai le manush phiren pe lende ai chi dikhen le.

⁴⁵И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

⁴⁵Ek ablokato dia atweto, ai phendia leske, "Gazda, kai des duma kadia vi amende rimos."

⁴⁶А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

⁴⁶Ai O Jesus phendia, "Nasul tumenge ablakaturia! Ke thon but chino po narodo te ankeren tume chi tumare naiesa chi ankeren.

⁴⁷Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

⁴⁷Nasul tumenge! Ke tume thon le mumunturia le profetonge, kai tumare dada mudarde.

⁴⁸И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с [тях]; защото те ги избиха, а [вие] им градите[ гробниците].

⁴⁸Tume san marturia anda so kerde tumare dada, ke won mudarde le profeton, ai tume keren la mumunturia.

⁴⁹Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и [едни] от тях ще убият и изгонят;

⁴⁹"Anda kodia, e goji le Devleski phendia, 'Tradava lenge profeturia ai Apostles, ai mudarena unen ai chinuin avren.'

⁵⁰за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

⁵⁰Kai o rat le profetongo, kai sas shordo de sar kerdilia e lumia, avela nanglo te pochinen kado narodo.

⁵¹от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

⁵¹De katar o rat le pervone manushesko kai sas o Abel zhi ka rat le profetosko kai busholas Zacharias, kai mudarde mashkar o altari ai mashkar e tampla; chachimasa, mothav tumenge, 'Avela nanglo te pochinen kado narodo.'

⁵²Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

⁵²"Nasul tumenge ablakaturia! Ke lian e chaia kai phutrelas o vudar la gojako; chi dian andre tume, ai aterdiardian kodolen kai mangenas."

⁵³И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още[ много] неща,

⁵³Sar O Jesus zhalas kotsar, le Gramnoturia ai Farizeanuria xolailesas pe leste ai phushena lestar but dieli;

⁵⁴като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

⁵⁴Zumavenas te peraven les, te zumaven te sai mothol vari so kai nai vorta.