¹Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

¹Sa antunchi chidinisailo but narodo, ai kadia de but narodo sas kai phirenas pe iek kavreske punrhe, O Jesus phendia leske disiplonge mai anglal, "Arakhen tume katar e drozhdi le Farizeanongi. Kodia si kodola kai chi keren so mothon.

²Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

²So godi si garado avela sikado; ai swako garaimos avela zhanglo.

³Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

³Anda kodia, so godi mothona ando tuniariko avela ashundo ande vediara; ai so mothona ando khan andel sobi, avela phendo po chardako le kheresko.

⁴А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

⁴"Me phenav tumenge, murhe vortacha, "Na daran katar kodole kai mudarel o stato, ai pala kodia nashti mai keren kanchi mai but.

⁵Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

⁵Sikavava tumenge kastar trobul te daran: daran katar kodo kana si les e putiera te shudel tu ande iado. Me phenav tumenge, lestar daran.

⁶Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

⁶"Na bichin de panzhe chiriklian pa dui teliara? Numa chi iek anda lende nai bustardo angla Del.

⁷Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

⁷Ai vi tumare bal sa jinde le. Na daran, tume mon mai but sar but chiriklia.

⁸И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

⁸"Phenav tumenge, kon godi phenela ke si murho anglal manush, i me phenava ke si murho anglal le angeluria le Devleske;

⁹но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

⁹Numa kon godi phenela ke nai murho anglal manush, i me phenava ke nai murho anglal le angeluria le Devleske.

¹⁰И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

¹⁰"Ai kon godi dela duma nasul karing O Shav le Manushesko avela leske iertime; numa kon godi dela duma nasul karing o Swunto Duxo shoxar chi avela iertime.

¹¹И когато ви заведат в синагогите и [пред] началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹¹Kana ningerena tume angla le synagoguria ai le guvrnuria, ai le bare, na xan tume briga sar phenena vai so phenena:

¹²Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

¹²Ke o Swunto Duxo sicharela tumen ande kado chaso so te phenen."

¹³И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

¹³Vari kon phendia leske, "Gazda, phen murhe phraleske te xulavel mansa o barvalimos kai si ame."

¹⁴А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

¹⁴O Jesus phendia leske, "Tu manushale, kon thodian ma te kerav tumenge kris, ai te kerav o xulaimos?"

¹⁵И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

¹⁵Ai porme phendia lenge, "Arakhen tume zurales, te na avel tumenge drago zurales le barvalimata la phuviake, ke o traio le manushesko chi ashel anda pesko barvalimos, vi te avela defial barvalo."

¹⁶И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

¹⁶Ai phendia lenge aver paramichi, phenelas, ieke manusheske phuvia kai sas barvalo dine les but mishtimos.

¹⁷И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

¹⁷Ai wo gindilas ande peste, phenelas, 'So te kerav, kai nai ma dosta than te thav sa murhe fruti?'

¹⁸И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

¹⁸Ai phendia, 'Zhanav so te kerav, peravava murhe shteli, ai kerav mai bare; ai thava sa murho jiv ai murho mishtimos andre.'

¹⁹И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

¹⁹Ai phenava murho duxoske, "Murho duxo, si tu but mishtimos garado pe but bersh; akana hodinis, xas, pes, ai raduisavo."

²⁰А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

²⁰Numa O Del phendia leske, "Prosto san, e riat cho duxo avela lino; ai so lashardian kaske ashela?"

²¹Така [става] с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

²¹Kadia si kodoleske kai chidel manjin peske, ai kai nai barvalo le Devlesko.

²²Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота [си], какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

²²O Jesus phendia leske disiplonge, "Anda kodia phenav tumenge, na daran anda tumaro traio, anda so xana, anda tumaro stato, andal tsalia te vuriarven tume.

²³Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

²³O traio mai baro sar o xabe, ai o stato mai but sar le tsalia.

²⁴Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

²⁴Dikhen pel chiriklia, chi shuden sumuntsi ai chi chiden, ai chi garaven xaben andel banuria; ai O Del pravarel le! Chi mon tume mai but sar le chiriklia?

²⁵И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁵"Savo anda tumende te nekezhila sai lunzharel pesko traio xantsi?

²⁶И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

²⁶Te nashti kerena kanchi kai si tsinorhi diela, sostar nekezhin tume pa aver dieli?

²⁷Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

²⁷Dikhen sar barion le luluja, chi keren buchi, ai chi keren peske tsalia; ai inker mothav tumenge, chi o Solomon, ande sa pesko barvalimos nas kadia shukar huriardo sar iek luluji.

²⁸И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече [ще облича] вас, маловери!

²⁸O Del huriarvel e char kai si pel kimpuria adies, ai kai terhara avela shudini ande iag. Sode mai but huriarvel tumen, tume kai si tume xantsi pachamos?

²⁹И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

²⁹Ai tume, na roden so xana, ai so pena, ai na nekezhin tume.

³⁰защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

³⁰Ke kodia roden le manush kai chi zhanen le Devles. Tumaro Dat kai si ando rhaio zhanel ke trobul tumen sa kadala dieli.

³¹Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

³¹Roden mai anglal e amperetsia le Devleski ai O Del dela tume sa kadal dieli opral.

³²Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

³²Na daran, murhe bakriorha, ke tumaro Dat mangel te del tume e amperetsia.

³³Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

³³Bichinen so si tume, ai den kal chorhe; keren tumenge manjin kai chi rimolpe, kai chi nandiol ando rhaio, kai o chor nashti den andre te choren ai e rhuzhina nashti rimol.

³⁴Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

³⁴Ke kai si cho manjin, kotse si te avela cho ilo.

³⁵Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

³⁵"Aven gata ai huriardo, ai cho lampo del iag;

³⁶и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

³⁶Ai te aven sar manush kai azhukeren penge gazdas te avel ka abiav; Kana avela ai kana marela, won sai phutren leske.

³⁷Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

³⁷Raduime te aven le slugi, kana lengo gazda arakhela len gata kana avela palpale; chachimasa, phenav tumenge, thola peski prashtia, ai thola le te beshen tele kai skafidi, ai podaila le.

³⁸И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

³⁸O gazda sai avela mashkar la rachake vai mai pozno! Ai arakhela len gata. Raduime te aven le slugi.

³⁹Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

³⁹Te zhanen mishto, o gazda le kheresko te zhanelas kana o chor avel, wo lino sama sorho riat, ai chi meklino te phagavel lesko kher.

⁴⁰Бъдете, [прочее], и вие готови; защото в час, когато[ го] не мислите, Човешкият Син ще дойде.

⁴⁰Vi tume, aven gata. Ke O Shav le Manushesko avela ka chaso kai tume chi zhanena."

⁴¹Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

⁴¹O Petri phendia leske, "Devla, tu phenes kadia paramichi amenge vai savorhenge?"

⁴²Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

⁴²Ai O Del phendia, "Kon si o chacho ai gojaver sluga, kai o gazda thodias te lel sama ande lesko kher te pravarel le lengo xaben pe vriama kai trobul?

⁴³Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

⁴³Raduime te avel kodia sluga, kai lesko gazda arakhela les ke kerel peski buchi kana avela palpale.

⁴⁴Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁴Chachimasa phenav tumenge, si te thol les baro pe so godi si les.

⁴⁵Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

⁴⁵"Numa kodia sluga te phenel peste, 'Murho gazda podail, chi avilo.' Ai marel le slugen, ai tholpe te xal, ai pel, ai te machol.

⁴⁶то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

⁴⁶O gazda kodola slugako si te avel andek dies kai wo chi azhukerel les, ai andek chaso kai wo chi zhanel, si te shinel les kotora, ai thol les kodolensa kai ankerdion so nai.

⁴⁷И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

⁴⁷"Ai kodo sluga kai zhanel so mangel lesko gazda, ai chi kerdia kanch, ai chi kerdia so manglia lesko gazda, avela mardo butivar.

⁴⁸А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

⁴⁸Numa wo kai chi zhanel so mangel lesko gazda, ai kerdia le dieli bi malades, trobul te avel mardo, avela mardo mai xantsi. Ka kodo manush kai sas dino but trobul te del but; te si but dino kal manush, won phushen mai but lestar.

⁴⁹Огън дойдох да хвърля на земята; и какво [повече] да искам, ако се е вече запалил?

⁴⁹"Avilem te shudav iag pe phuv; ai sode kamlemas te avel vunzhe dino iag?

⁵⁰Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

⁵⁰Si iek bolimos kai me trobul te avav boldo; ai chi zhanav sar mai sigo te kerdiol kodo bolimos.

⁵¹Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

⁵¹Tume gindin ke avilem te anav e pacha pe phuv? Phenav tumenge, Nichi, avilem te hulavav.

⁵²Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

⁵²Ke dakanara panzh zhene ando iek kher hulade (chi aven iek fielo), trin chi malevana pala dui, ai dui chi malavena pala trin.

⁵³Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

⁵³Xuladia o dat katar o shav, ai o shav katar o dat; ai e dei katar e shei, ai e shei katar e dei; ai e sakra katar e bori, ai e bori katar e sakra."

⁵⁴Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

⁵⁴Ai mai phendia le narodoske, "Kana dikhen iek nuvero kai avel anda Westo, tume strazo mothon, del breshind, ai kodia kerdiol.

⁵⁵И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

⁵⁵Ai kana dikhen te phurdel e barval anda Souto, tume mothon, te avela tato, ai kodia kerdiol.

⁵⁶Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

⁵⁶Tume manush kai ankerdion so chi san! Tume sai den po gor le dieli la phuviake ai le chereske, apo sostar te na haliaren le dieli kai si adies?

⁵⁷А защо и от само себе си не съдите що е право?

⁵⁷Ai sostar, chi den po gor, anda tumende so si vorta?

⁵⁸Защото, когато отиваш с противника си [да се явиш] пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията [да] те предаде на служителя, и служителят [да] те хвърли в тъмница.

⁵⁸Te thola vari kon dosh pe tute, ai te zhana andek than ka kher le forosko, zumav mai anglal te sai lashardios lesa pa drom, ke sai angerel tu anglai kris, ai e kris del tu kai zhandari ai zhandari thol tu ande temnitsa.

⁵⁹Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

⁵⁹Phenav tuke, chi anklesa kotsar avri, mai anglal ke sar te pochines so godi kames.