¹В същото време присъствуваха някои, които известиха на [Исуса] за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

¹Ande kadia vriama uni manush kai sas kotse phende le manushen andai Galilee ai amisardia lengo rat le zheganensa kai mudarde sas angla Del.

²И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

²O Jesus phendia lenge, "Tume gindin ke kodola manush kai sas andai Galilee mai bezexale sas sar sa le kolaver manush andai Galilee, ke chinuisarde kadia?

³Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

³Me phenav tume, Nichi, te na keina tume anda tumare bezexa, xasavona savorhe.

⁴Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁴Ai kodola desh u oxto manush kai pelo pe lende o baro kher ande Siloam, ai mudarde le, tume gindin ke mai doshale sas sar sa o narodo kai si ando Jerusalem?

⁵Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁵Phenav tumenge, Nichi, Numa te na keina tume ande tumare bezexa, xasavona savorhe."

⁶Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁶Ai mai phendia lenge ek paramichi, "Iek manush sas les ek pruing le figenge ande leske rez, gelo te rodel figi pa late, chi arakhlia kanch.

⁷И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁷Ai phendia kodoleske kai lel sama katar e rez, 'Dikh! De trin bersh si de sar avilem katse te rodav figi pe pruing le figenge, ai chi arakhlem kanch. Shin la, so mai mekhas te lel o than pe phuv intaiin?'

⁸А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁸O manush kai lelas sama katar e rez phendia leske, 'Devla! Mai mek la kado bersh. Pharhava e phuv ai thava so trobul;

⁹и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

⁹Ai amborim mai angle avela fruta, te na shinesa la.'"

¹⁰И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹⁰O Jesus sicharelas ande synagogue andek dies savatone.

¹¹и ето една жена, която имаше дух, който й [беше причинявал] немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹¹Ai eta, kotse sas iek zhuvli kai sas bi vuzho ande late, ai nashti vortolas pe de desh u oxto bersh. Bangi sas andal zea, ai nashtilas te vortolpe.

¹²А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹²Ai kana O Jesus dikhlia la, phendia lake, "Zhuvlio, sastilian."

¹³И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹³Ai thodia lesko vas pe late; ai strazo vortosaili, ai naisisardia le Devles.

¹⁴А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁴Numa o baro la synagogako xoliarikosas, ke O Jesus sastiardias po Savatone, ai o baro phendia la narodoske, "Shov dies si te kerelpe buchi, aven te sastion kadala diesa, ai na Savatone.

¹⁵Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁵Devla phendia leske, "Tu manush kai ankerdiol so chi san! Savo anda tumende Savatone chi phutrel andal shtali peske gurumlia vai peske magares, te angerel le te pen?

¹⁶А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е [държал] цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁶Ai e zhuvli kai si e shei la Abrahamoski, ai kai o beng ankerelas la de desh u oxto bersh, chi trobulas te sastiarav la Savatone?"

¹⁷И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁷Sar delas duma, sa kodola manush kai sas leske duzhmaia, lazhaile sas; ai sa le manush raduimesas andal bucha shukar kai kerelas O Jesus.

¹⁸Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁸Porme O Jesus phendia, "Pe soste miazol e amperetsia le Devleski? Ai pe soste sai miazol?

¹⁹Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

¹⁹Si sar iek sumuntsa garchitsaki, kai iek manush lia, ai shudia ande peski niva; bariol, ai kerdiol ek baro khash; ai le chiriklia anda cheri beshle pel krenzhi."

²⁰И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²⁰Ai mai phendia,

²¹Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²¹"Pe soste miazol e amperetsia le Devleski? Si sar o drozhdi, kai ek zhuvli lias ai thodias ande trin musuri arho te puchilo sa o arho.

²²И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²²Jesus nakhelas andel foruria ai andel gava, sicharelas, ai zhalas karing o Jerusalem.

²³И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²³Vari kon phendia leske, "Devla, ferdi xantsi manush si kai avela skepime?" Ai O Jesus phendia lenge,

²⁴Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁴"Thon zor te zhan pa e tang vurota; ke me phenav tumenge, but zumavena te zhan andre, numa nashtina.

²⁵след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁵Kana o gazda le kheresko wushtela, ai phandavela o wudar, ai tumen beshen avri, ai chinaiina te maren anda o wudar, ai phenenas, 'Devla, Devla, phuter amenge,' ai wo phenela tumenge, 'Chi zhanav katar san.'

²⁶Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁶Antunchi phenena, 'Xaliam ai piliam tusa, ai tu phendian cho zakono pe amare droma.'

²⁷А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁷Ai wo phenela lenge, 'Phenav tumenge, chi zhanav katar san; zhantar mandar, sa tume bucharia le bezexeske.'

²⁸Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁸Kotse kai roven ai kai chiden dandendar, kana dikhen la Abramos, ai o Isaak, ai o Iakov, ai sa le profeton, ande amperetsia le Devleski, ai tume avena shudine avri.

²⁹И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

²⁹Avena andai Easto, ai andai Westo, ai andai Norto, ai andai Southo ai thonpe kai skafidi ande amperetsia le Devleski.

³⁰И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³⁰Ashun! Uni kai si palune aven anglune, ai uni kai si anglune aven palune."

³¹В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³¹Sa kodo dies uni Farizeanuria avile, phenenas leske, "Zhatar katsar, ke o Herod mangel te mudarel tu."

³²И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³²Ai wo phendia lenge, "Zhan, ai phenen kodola zhigeniaki, 'Dikh! Goniv le bengen ai sastiarav adies ai terhera, ai o trito dies getova murhi buchi.'

³³Обаче трябва днес и утре и други [ден] да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³³Numa trobul te phirav adies, ai terhara, ai kolaver dies, ke chi maladiol kai ek profeto xasavol andai Jerusalem.

³⁴Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка [прибира] пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁴Jerusalem! Jerusalem! Kai mudaren le profeton, ai kai shuden baxensa kodola kai si tumenge tradine! Sodivar manglem te chidav che shaven, sar ek kaini kai chidel peske puion tela peske phaka. Numa tume chi manglian.

³⁵Ето, оставя се вам дома ви [пуст]; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

³⁵Dikh! Tumaro kher avela tumenge meklo; numa phenav tumenge, chi mai dikhena ma zhi kai chi mothona, Raduime kodo kai avel anda anav le Devlesko.'"