¹Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

¹Andek dies Savatone, O Jesus gelo ando kher ieke baresko le Farizeanonge te xal manrho po Sabato, ai kotse le manush lenas sama pe leste.

²И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

²Eta, ek manush kai o naswalimos kai sas les kerelas les te shuvliol, sas thodino angla Jesus.

³И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

³O Jesus mothol le ablakatonge ai le Farizeanonge, phenelas, "Si slobodo vai nichi te sastiarel pe Savatone?"

⁴А те мълчаха. И Той, като хвана [човека], изцели го и го пусна.

⁴Khonik chi phendia kanch. Antunchi O Jesus lunzhardia pesko vas pe kado manush ai sastiardia les, ai meklia les te zhaltar.

⁵И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

⁵Ai porme phendia lenge, "Savo anda tumende kai si les ek magari vai ek gurumli kai perela ande xaiin, chi skepila les strazo vi Savatone?"

⁶И не можаха да отговорят на това.

⁶Ai khonik nashtisardia te del les atweto pa so phushlia le.

⁷И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

⁷Ai phendia ek paramichi le manushenge kai sas akharde, ke dikhelas kai rodenas le thana le anglune, phenelas,

⁸Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

⁸"Kana avesa akhardo vari kastar ka ek abiav, na tho tu ke pervo skamin, ke vari kon kai si mai baro tutar sai avela kai sas akhardo.

⁹и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

⁹Ai kodo kai akhardia tu ai wo ka abiav, avel te mothol tuke, "Me kotsan kakale manusheske;" No antunchi avela tuke mai lazhav te zhas te beshes mai palpale.

¹⁰Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

¹⁰Numa kana avesa akhardo, zha tho tu po skamin kai si ta palpale, kashke kodo kai akhardia tu avel ai mothol tuke, "Murho vortako, aida mai opre." No antunchi avela tuke mai pachiv angla kodola kai si kai e skafidi tusa.

¹¹Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

¹¹Ke kon godi vazdelpe avela meklo tele; ai kon godi mekelape tele avela vazdino opre."

¹²Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

¹²Porme O Jesus phendia kodoleske kai akhardia les, "Kon des xabe mashkar o dies vai telairiat, na akhar che vortakon, vai che phralen, vai che naiamon, vai chi kodolen kai beshen pasha tute le barvalen; ke akharen tu vi von, ai pochinena tuke so kerdian tu lenge.

¹³Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

¹³Numa kana keres pachiv, akhar le choren, le bange, kodola kai nashti phiren, ai le korhen:

¹⁴и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

¹⁴Ai avela tuke raduimos, ke won nashtina te keren tuke so kerdian tu lenge; numa avela tuke pochindo katar O Del kana le manush le Devlakane wushtena andai martia."

¹⁵И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

¹⁵Iek anda kodola kai sas kai skafidi kana ashundia kadala paramichi phendia leske, "Raduime kodo kai xala manrho ande amperetsia le Devleski."

¹⁶А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

¹⁶O Jesus phendia leske, "Sas ek manush kai kerdia pachiv, ai akhardo but narodo.

¹⁷И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово.

¹⁷Ai tradia peski sluga te akharel len kai sas akharde kai pachiv, "Aidi, ke akana sa gata!"

¹⁸А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

¹⁸Numa savorhe phenen vari so ke chi mangle te aven. O pervo phendia leske, "Chindem ek kimpo, ai trobul te zhav ai dikhav les; iertisar ma."

¹⁹Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

¹⁹Ai kaver phendia, "Chindem panzh zhute gurumlia, ai zhav te zumav le; iertisar ma."

²⁰А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

²⁰Ai kaver phendia, "Ansurisailem ek rhomni ai nashti avav."

²¹И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

²¹Kodia sluga gelo palpale, ai phendia sa kadala dieli ka lesko xazhainona. O xazhainona le kheresko xolailo ai phendia ka lesko sluga, "Zhas strazo pel droma ai vi pel vulitsi, ai anel le chorhe, ai le bange, ai le korhen, ai le bangole."

²²И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

²²Ai kodia sluga phendia, "Gazda, kerdem so phendian, ai si mai than inker."

²³И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

²³Ai o xazhainona phendia lesko sluga, "Zhas pel droma ai vurmi, ai akhares le kai pachiv, te avela pherdo murho kher.

²⁴защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

²⁴Numa phenav tuke, "Khonik anda sa kodolen kai sas akaharde zumavena murho xamaske!"

²⁵А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

²⁵But narodo zhanas lesa. Amboldesailo, ai phendia lenge,

²⁶Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

²⁶"Te vari manush avel mande, ai chi gretsol lesko dat, ai leski dei, ai leski zhuvli, ai leske shave, ai leske phrala, ai leske pheia, e, ai vi lesko traio, wo nashti avela murho disiplo.

²⁷Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁷Ai kodo kai chi lel pesko trushul, ai avela pala mande, nashti avela murho disiplo."

²⁸Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара?

²⁸"Savo anda tumende, kai mangel te vazdel kher, chi rodel mai anglal, sode si te arasel leske, ai te si les dosta te getol?

²⁹Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

²⁹Daratar te lelape te kerel e buchi, nashti getola, ai savo godi dikhena pe leste asana lestar.

³⁰Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

³⁰Ai phenena, "Kado manush liape te kerel kher ai nashtisardia te getol les."

³¹Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]?

³¹"Vai savo amperato, zhala te kerel marimos kolaver amperatosa? Chi aterdiola mai anglal te lel sama te dashtila desh mie manushensa, sai zhal te marelpe pe kuko kai avel pe leste bish mie manushensa?

³²Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

³²Te na dashtila, wo tradela le manushen ka kolaver amperato kai si dur lestar, te mangel lestar e pacha.

³³И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

³³Anda kodia, zhido iek anda tumende te na mukhela sa so godi si les, nashti avel murho disiplo.

³⁴Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

³⁴"O lon si lasho, numa o lon te xasarela pesko skusno, sar kerena anda leste pale londo?

³⁵Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

³⁵Chi avela lasho chi la phuviake, ai chi le gunoieske, shuda les avri. Savo kai si le khan te ashunel, ashunel!"