¹А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

¹Sa le manush kai chidenas e taksa ai le bezexalenge pashile pasha Jesus te ashunen leste.

²А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

²Ai le Farizeanuria ai le Gramnoturia denas pe duma, phenenas, kado manush primil le bezexalen, ai xal lensa.

³И той им изговори тая притча, като каза:

³Ai O Jesus phendia lenge ek paramichi,

⁴Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁴"Savo anda tumende, kai si les iek shel bakre, te xasarela ieka, chi mekela le kolaver iniavardesh tai inia ande pusta, ai zhal te rodel o iek kai xasailo, zhi kai arakhel les?

⁵И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁵Ai kana arakhel les, thol les pe peske zea, raduimelo,

⁶И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁶ai kana zhal khere, akharel peske vortakon ai le manush kai beshen pasha leste, phenelas lenge. Raduin tume mansa; ke arakhlem murho bakro kai sas xasardo.

⁷Казвам ви, че също така ще има [повече] радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁷Phenav tumenge, "Avela mai but raduimos ando rhaio anda kodo iek bezexalo kai keisailo, de sar andal iniavardesh tai inia kai si vorta, kai chi trobul le te kein."

⁸Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁸"Vai savi zhuvli kai si la desh kotora rupeske, te xasarel iek, chi dela iag e memeli, ai shilavel o kher, ai rodel lokorhes zhi kai arakhel les?

⁹И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

⁹Ai kana arakhlia les, akharel peske vortakon ai le manushen kai beshen pasha late, phenelas, "Raduin tume mansa; ke arakhlem o kotor le rupesko kai xasardemas."

¹⁰Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

¹⁰Sakadia, phenav tumenge, "Si raduimos anglal angeluria le Devleske anda iek bezexalo kai keilpe."

¹¹Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹¹Ai wo phendia, ieke manushes sas les dui shave;

¹²И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹²O mai terno phendia peske dadeske, "Murho dat, de ma o barvalimos kai trobul te avel ma. Ai o dat dia les so trobulas te avel les dino.

¹³И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹³Xantsi dies pala kodia o mai terno shav kana lia so godi dia les lesko dat, gelotar andek them kai si dur, ai kotse xalia pesko barvalimos andek chorho traio.

¹⁴И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁴Kana xasardia sa so sas les, iek bari bokha avili ande kodo them; porme vunzhe aresli e vriama ke trobul les swako fielo, ai sas les nai kanch.

¹⁵И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁵Gelo te kerel buchi iek manushesko ande kodo themesko, kai tradia les pel kimpuria te pravarel le balen.

¹⁶И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁶Ai manglino te xal e kozha le kukuruzoski kai xanas le bale; numa khonik chi delas les.

¹⁷А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁷Ai kana wo ande peste delpe goji phendia, "Sode slugi ka murho dat, si le mai but xabe sar trobul le, ai me merav bokhatar!"

¹⁸Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁸Wushtiava ai zhava ka murho dat, ai phenava leske, "Murho dat, kerdem bezex karing O Del ai karing tute.

¹⁹не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

¹⁹Chi mai sim lasho te bushav cho shav; ker mansa sar iek anda che slugi."

²⁰И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²⁰"Ai wushtilo, ai gelo ka pesko dat. Numa sar sas inker dur, lesko dat dikhlia les, ai pelia leske mila, ai nashlo, ai shudiape ka leske kox, ai chumidia les.

²¹Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²¹O shav phendia leske, "Murho dat, kerdem bezex karing O Del ai karing tute. Chi mai sim lasho te bushav cho shav."

²²Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²²Numa o dat phendia peske slugenge. "Anen mai sigo e mai shukar rhocha, ai den la pe leste, thon leske angrusti po nai, ai shpargati andel punrhe;

²³докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²³Ai anen o vitselo o tsulo ai mudaren les, xas, ai veselisavas; ke murho shav kai sas mulo, avilo palpale ka traio;

²⁴защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

²⁴xasardo sas, ai akana arakhlia sas. Linepe te veselinpe."

²⁵А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

²⁵"Numa o shav o mai phuro pel kimpuria sas; kana avilo palpale ai pashilo pasha kher, ashundia le jilia ai o khelimos.

²⁶И повика един от слугите и попита, що е това.

²⁶Akhardia iekes andel slugenge, ai phushlia les, "So kerenpe?"

²⁷А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁷Ai o sluga phendia leske, "Cho phral avilo palpale khere, ai cho dat mudardia o vitselo, ke cho dat premisardia les, ai mishto sas cho phral." akhardia les,

²⁸И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

²⁸O mai phuro phral xolailo sas, ai chi manglia te zhal ando kher; lesko dat anklisto avri, ai rhugisailo leste te avel andre.

²⁹А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

²⁹Ai o mai phuro phral phendia peske dades, "Dikh! De but bersh kerdem buchi tuke, ai sagda kerdem che zakonuria; ai shoxar chi dian ma iek buzhno te veselima murhe vortakonsa!

³⁰а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³⁰Numa kana cho shav avilo khere, kodo kai xalia che love zhuvliansa kai sas le chorho traio, leske mudardian o vitselo o tsulo."

³¹А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

³¹Phendia leske, "Murho shav, sagda tu san mansa, ai so godi si ma chiro si.

³²Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

³²Numa trobulsardiam te keras ek pachiv, ai te veselisavas; ke cho phral sas mulo, ai akana traiil; sas xasardo, ai akana arakhlia sas.'"