¹Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

¹O Jesus mai phendia peske slugenge, "Iek manush barvalo sas les iek manush kai lelas sama katar lesko kher ai phuvia; ai andek dies vari kon phendia leske ke o manush kai lelas sama katar lesko kher ai phuvia zidilas pesko love.

²И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

²O gazda akhardia les, ai phendia leske, "So ashunav pa tute? Phen mange sar kerdian le dielensa kai thodem tu te les sama; ke nashti mai mekav tu te le sama katar murho kher vai phuvia."

³Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

³"O manush kai lelas sama katar o kher ai phuvia phenelas ande peste, "So te kerav akana? Kai murho gazda chi mai mekel ma te lav sama katar lesko kher ai phuvia: Nashti lasharav e phuv; lazhav mange te mangav zhutimos.

⁴Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

⁴Zhanav so kerava, kana gonila ma murho gazda, avela mange vortacha te primina ma pe lenge khera."

⁵И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

⁵Antunchi akhardia iek po iek sa kukulen kai kamenas vari so peske gazdaske, ai phendia le pervoneske, "Sode kames murhe gazdaske?"

⁶А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

⁶"Iek shel bidoia vuloi," phendia leske. Ai wo phendia leske, "Le cho tiketo, sigo besh tele, ai ramosar panvardesh."

⁷После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

⁷Porme phendia avreske, "Sode kames tu?" Phendia, "Iek shel musuri jiv. Ai wo phendia leske, "Le cho tiketo, ai ramosar oxtovardesh."

⁸И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

⁸Antunchi o manush barvalo phendia ka o bezexalo manush kai lelas sama katar lesko kher ai phuvia, "Kerdia mishto," Ke le manush anda kadia lumia si ande lengi vitsa mai gojaver de sar le manush la vediaraki.

⁹И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

⁹"Ai me phenav tumenge, keren tumenge vortacha le barvalimasa kadala phuviako, saxke, kana chi mai avela tume, won sai primina tume andek kher kai chi mai getolpe.

¹⁰Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

¹⁰Kodo kai si lasho andel tsinorhe dieli si lasho vi andel bare; ai kodo kai nai lasho andel tsinorhe dieli vi andel bare nai lasho.

¹¹И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското [богатство]?

¹¹Te chi sanas lasho le barvalimasa la lumiako, kon jinel pe tute le barvalimasa chacho?

¹²И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

¹²Ai te chi sanas lasho andel kolavreske dieli, kon dela tume so si tumaro?

¹³Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

¹³Chi iek sluga nashti podail duie gazdan; ke wo gretsola iek ai leske drago o kolaver; astardiola ka iek, vai vurhitsila le kolavres. Nashti podais le Devles ai le love."

¹⁴Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

¹⁴Le Farizeanuria ashunde so phendia O Jesus, ai marenas mui lestar ke lenge drago sas le love.

¹⁵И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се [цени] високо между човеците, е мерзост пред Бога.

¹⁵O Jesus phendia lenge, "Tume roden te kerdion vorta angal manush, numa O Del zhanel tumare ile; ke so miazol baro le manushenge nai kanch angla Del.

¹⁶Законът и пророците [бяха] до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

¹⁶O zakono le Mosesoske ai o ramomos le profetonge ashile zhi kai vriama le Iovanoske o baptisto; de katar kodia vriama e lashi viasta pa e amperetsia le Devleski phendi la, ai swako zumavel peska zorasa te del andre.

¹⁷Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

¹⁷Mai vushoro o cheri ai e phuv te naken, de sar e mai tsinorhi vorba kai si ando zakono te nakhel (te faltil).

¹⁸Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

¹⁸Kon godi kai dela drom peska rhomnia ai ansurilpe avriasa, kerdia kurvia; ai kon godi ansurilape zhuvliasa kai meklia la, lako rhom pale kerdia kurvia.

¹⁹Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

¹⁹"Sas ek manush barvalo, kai vuriarelaspe andel mai shukar tsalia ai le mai kuchi, ai swako dies sas les shukar traio ai xalas lasho xabe.

²⁰Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

²⁰Sas iek manush chorho kai busholas Lazarus, beshelas pasha lesko vudar, peske pugniansa kai sas pe leste.

²¹като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

²¹Kamlino te xal le kozhi kai perenas pai skafidi le barvaleske; ai inker le zhukel mai avenas te den la shibasa pa leske pugnia.

²²Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

²²O chorho manush mulo, ai le angeluria angerde les andel vas le Abrahamoske. Vi o barvalo mulo, ai groposarde les.

²³И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

²³Ai ando iado wo vazdia leske iakha, ai de dural diklia le Abrahomos ai o Lazarus sas pasha leste.

²⁴И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

²⁴O barvalo manush tsipisardia, "Murho dat, Abraham, av tuke mila anda mande, ai trades o Lazarus te chindarel o gor peske naiesko ando pai, ai te chindarel murhi shib; ke chinuiv zurales ande kadia iag!"

²⁵Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

²⁵Numa o Abraham phendia, "Murho shav, seres tu ke sas tu lashimos ande cho traio pe phuv, ai o Lazarus chinuisardia pe phuv; akana wo raduimelo ai tu chinuis."

²⁶И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

²⁶Inker si mashkar amende ai mashkar tumende iek bari gropa, saxke kukula kai mangen te nakhen katsar, tumende vai tumendar, amende nashtin.

²⁷А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

²⁷Porme o barvalo manush phendia, "Rhugiv ma tute, murho dat, O Abraham, trade o Lazarus ando kher murho dadesko:

²⁸защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

²⁸Ke si ma pansh phral; te mothol lenge te arakhenpe, te na aresen vi won ande parha."

²⁹Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

²⁹O Abraham phendia leske, "Si le o ramomos le Mosesosko ai le profetongo te phenen lenge, ashunen lende." Ai o barvalo manush phendia,

³⁰А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

³⁰"Nichi, murho dat, Abraham; numa te zhala vari kon andal mule karing lende, antunchi keinape."

³¹И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой[, пак] няма да се убедят.

³¹Numa o Abraham phendia leske, "Te na ashunena so mothol o Moses ai le profeturia, won chi pachana vi te zhuvindil vari kon andal mule."