¹Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

¹Antunchi le Farizeanuria ai uni Gramnoturia avile andai Jerusalem, ai chidinisaile pasha Jesus.

²и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

²Dikhle uni andal leske disipluria xanas bi te xalaven penge vas,

³(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

³ke le Farizeanuria ai sa le Zhiduvuria shoxar chi xan bi te xalaven penge vas. Won keren o zakono le phurenge.

⁴и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁴Ai kana aven andal bazari, won shoxar chi xan bi te xalaven penge vas. Ai si le mai but aver zakonuria kai won keren. Uni xalaven le daxtai, le kruzhki, ai le phiria le xarkune.

⁵И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁵Antunchi le Farizeanuria ai le Gramnoturia phushen les, "Sostar che disipluria chi keren o zakono le phurenge, numa xan bi te xalaven penge vas?"

⁶А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁶O Jesus dia atweto, ai phendia lenge, "Tume manush kai ankerdion so chi san, O Isaiah dias mishto profesi po tumende kana ramosardia, "Kado narodo preznain ma peska mosa, numa lengo ilo dur mandar.

⁷Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁷Intaino preznain ma, ke won sicharen manushenge zakonuria sar te aviline le Devleske."

⁸Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁸Tume chi keren o zakono le Devlesko, numa keren o zakono le manushenge."

⁹И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

⁹O Jesus phendia lenge, "Tume thon rigate o zakono le Devlesko numa keren tumaro zakono.

¹⁰Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹⁰Ke o Moses phendia, "Preznaisar che dades ai cha da," ai kodo kai del duma nasul pa peske dades ai peska da, musai merel.

¹¹Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];

¹¹Numa tume phenen "Kon godi phenela peske dadeske vai peska dake, so sai demas tume te zhutiv tume, dem ka Del."

¹²вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹²Ai tume chi mai meken les e zhutil peske dades vai peska da.

¹³И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹³Tume thon rigate E Vorba le Devleski te keren tumaro zakono, ai tume keren but aver dieli sa kadia."

¹⁴И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁴Pala kodia akhardia le narodos peste, ai phendia lenge, "Savorhen, ashunen mande.

¹⁵Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁵Nai so thol o manush ando mui kai maril les, numa so anklel anda lesko mui kai maril les.

¹⁶[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁶Si tume khan, antunchi ashun!"

¹⁷И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁷Wo meklia le narodos ai gelo ando kher. Antunchi leske disipluria phushle les pa paramichi.

¹⁸И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁸Ai phendia lenge, "Chi tume sa chi haliaren? Chi haliaren, ke so thol ando lesko mui nashti maril les.

¹⁹Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).

¹⁹Ke kadia chi zhal ando lesko ilo, numa ando ji, porme anklel avri, (phenelas kai sa o xabe si lasho).

²⁰Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²⁰Mai phendia lenge, so anklel andal manush kodia si kai kerel andal manush marime angla Del.

²¹Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²¹Ke anda ilo anklel le nasul ginduria, kurvisia, mudarimos,

²²прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²²chorimos, te manges zurales so si nai chiro, te keres vai so kai si defial nasul, atsimos, manges te dikhes po zhuvli le chorhe gindosa, zhaluzile, te des duma nasul pa Del, barimata, dzilimos.

²³Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²³Sa kadala nasul dieli anklen andal manush, ai kodia si kai kerel andal manush marime angla Del.

²⁴И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁴O Jesus gelotar kotsar ai gelo karing o Tire ai Sidon, gelo ando kher, chi mangelas khonik te zhanel kai wo sas kotse, numa nashti garavel les.

²⁵А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁵Strazo ek zhuvli avili leste ke ashundia kai wo sas kotse. Sas la ek sheiorhi kai sas la ek bi vuzho ande late. Avili leste, ai peli kal punrhe (shudiape ka leske punrhe).

²⁶(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁶E zhuvli sas Grekaika, biandilia ando them Phoenicia, woi manglia les te gonil le benges avri anda laki shei.

²⁷А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁷Numa O Jesus phendia lake, "Nai vorta te les o manrho le glatengo ai te shudes les kal zhukel.

²⁸А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.

²⁸Woi dia atweto, ai phendia leske, "E, Gazda, numa le zhukel telai skafidi xan le prushuka le glatenge."

²⁹И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

²⁹Antunchi O Jesus phendia lake, "Ke tu phendian kadala vorbi, zha khere, o beng anklisto avri anda chi shei."

³⁰И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³⁰Woi geli khere, ai dikhlia laki sheiorhi pashliol po than; o beng anklisto avri anda late.

³¹И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³¹Antunchi O Jesus gelotar andai foruria o Tire ai o Sidon, avilo palpale kai maria Galilee, nakhelas pasha o them Decapolis.

³²И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.

³²Won andine leste ieke kashukes, ai nashti delas duma mishto; ai mangle lestar te thol lesko vas pe leste.

³³[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³³O Jesus lia les rigate katar o narodo, ai thodia leske naia andel khan, chungarde, ai azbadia leski shib,

³⁴и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁴ai vazdia le iakha kal rhaio, rhugisailo ande peste ai phendia, "Ephphatha," kodia si, phuterdiol.

³⁵И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁵Strazo leske khan phuterdile, ai leski shib nas phangli, ai dino duma savsem/desea mishto,

³⁶И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁶O Jesus phendia lenge te na phenen kanikaske; numa mai but wo phenelas lenge te na phenen kanikaske, mai but won denas duma pa so kerdia O Jesus.

³⁷защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

³⁷Ta o narodo chudisailo, phenelas, "So godi kerel si desea mishto. Wo kerel le kashuke te ashunen, ai kerel le muto te den duma savsem mishto.