¹И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

¹O Jesus gelotar kotsar, ai areslo ando foro kai barilo; ai leske disipluria linepe pala leste.

²И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

²Ai po dies Savato, sicharelas le narodos ande lengi synagogue, chudisaile, ai phenenas, "Katar lias kado manush kasavo haliarimos ai putiera te kerel mirakluria?

³Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

³Nai kado o stoliari, o shav le Mariako, o phral le Iakovosko, ai le Josesosko, ai le Judasosko, ai o Simonosko? Ai leske pheia nai sa mashkar amende? Xoliale pe leste.

⁴А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁴Numa O Jesus phendia lenge, "Ferdi ande lesko foro ai ande lesko kher chi preznain le profeturia."

⁵И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁵O Jesus chi kerdia but mirakluria kotse, numa thodia leske vas pe xantsi manush kai sas naswale, ai sastiardia len.

⁶И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁶Ai chudisailo ke nai lenge pachamos. Antunchi gelo kal gava kotse, sicharel le manushen.

⁷И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁷O Jesus akhardia peste, peske desh u do disipluria, ai tradia le dui po dui; ai dia le e putiera pe le bi vuzhe duxuria;

⁸И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁸Ai phendia lenge, "Na len khanchi tumensa po drom kai zhan, ferdi iek rovli; na len gono, vai manrho, vai love ande tumare posucha;

⁹но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.

⁹Thos pe tute le papucha; numa chi thos pe tute dui gada.

¹⁰И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹⁰Ai phendia lenge, ande fersavo kher kai aresena, beshen ka lesko kher zhi kai tume zhanatar kotsar.

¹¹И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹¹Kodola manush te na primina tume vai te na ashunena tumende, kana zhantar anda kodo kher vai foro, chinon e pulberia pa tumare punrhe. Phenav tumenge, mai vushoro le narodoske anda Sodom ai Gomorrah po dies la krisako, ke sar kodole foroske!

¹²И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.

¹²Ai geletar, denas duma pa Del, phenenas, "Trobul te keiin tume anda tumare bezexa!"

¹³И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹³Ai gonisarde but beng, ai thodia vuloi pe but naswalen, ai sastiarde le.

¹⁴И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁴Ai o amperato o Herod ashundias e viasta pa Jesus. Le manush phenenas, "Kado si o Iovano o baptisto, zhuvindisailo pai martia. Anda kodia si les e putiera te kerel mirakluria."

¹⁵А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.

¹⁵Uni phenen, "Kado si o Elias." Ai aver phenen, "Kado si iek profeto, vai sar iek andal profeturia."

¹⁶Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁶Numa kana o Herod ashundia kadia, phendia, "Kado si o Iovano! Phendem te shinen o shero le Iovanosko; ai zhuvindisailo pai martia."

¹⁷Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁷O Herod astardias le Iovanos, ai phangle les lantsonsa ai thodia les ande temnitsa palai Herodias, e rhomni leske phraleski o Philip: ke wo ansurisailo lasa.

¹⁸Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁸Ke o Iovano phenelas ka Herod, "Nai tuke slobodo te les e rhomni cho phraleski."

¹⁹А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

¹⁹E Herodias xoliarikosas le Iovanosa, ai mangelas te mudarel le Iovanos, numa nashtisardia.

²⁰защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²⁰O Herod daralas katar o Iovano. Wo zhanelas kai o Iovano sas ek lasho ai chacho manush. Wo lelas sama lestar ai chi meklia khonik te dukhavel les. Kana o Iovano dia duma pa Del wo ashundia les raduimasa, numa ando lesko ilo nai mishto sas.

²¹И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²¹Antunchi e Herodias dikhlia sar dashtil te mudarel o Iovano. Po dies kai arakhadilo o Herod, dia ek pachiv le gazdaske, le bare kapitanuria, ai le mai bareske andai Galilee.

²²и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²²Ai kana e shei la Herodiaki avili andre, woi kheldias lenge, ai de sa zurales plachalias le Herodos ai won kai sas lesa, o amperato phendia ka shei, "Phushes mandar so godi manges, ai dava tu so godi manges."

²³И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.

²³Ai solaxadia lake, "So godi manges mandar, dava tu so manges, vi dava tu dopash murhi amperetsaki."

²⁴А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁴Woi geli kai laki dei, ai phendia lake, "So sai phushav lestar?" Ai laki dei phendia, "O shero le Iovanosko o baptisto."

²⁵И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁵Woi avili strazo ka amperato, ai phushlia lestar, phenel, "An mange pek charo o shero le Iovanosko o baptisto.

²⁶И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁶O amperato nekezhisailo, numa ke solaxadias angla o narodo, phendias te den la so mangel.

²⁷И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁷Strazo o amperato tradia iek andal ketani te shinen o shero le Iovanosko ande temnitsa, ai dia ordina te anel o shero le Iovanosko leste. Ek ketani gelo kai temnitsa ai shindia o shero le Iovanosko.

²⁸и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁸Andine lesko shero pek charo ai dine les kai shei, ai woi angerdia les kai laki dei.

²⁹И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

²⁹Ai kana leske disipluria ashunde kadia, avile, line lesko stato, ai groposarde les.

³⁰И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³⁰Le Apostluria avile palpale, ai phende ka Jesus so godi kerde, ai so sicharenas.

³¹И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³¹Wo phendia lenge, "Aven tume korkorho ande pusta ai hodinin xantsi, ke sas but narodo kai avenas ai zhanas, ai vi nas le vriama te xan.

³²И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³²Ai geletar pek chuno korkorho kai nas khonik.

³³А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³³O narodo dikhle le kana geletar, ai but zhanenas les, ai nashle telal avri anda sa le foruria, ai aresle kotse mai anglal lendar, ai chidinisaile.

³⁴И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁴Kana O Jesus anklisto avri anda chuno, dikhlias but narodo, pelias leske mila anda lende, ke won sas sar bakriorhe bi le pastuxosa, ai wo sicharelas le but kai trobulsardias te zhanen.

³⁵И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁵Kana avili e riat leske disipluria avile leste, ai phende leske, "Si pusta katse ai vunzhe pozno.

³⁶разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁶Trade le narodos te zhan andel gava ai avrial le gave te chinen peske manrho, ke nai le khanchi te xan."

³⁷А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁷Wo dia atweto ai phendia lenge, "Den le te xan." Ai won phende leske, "Tu manges ame te zhas ai chinas manrhe kai anklel dui shela teliara te pravarel sa le manush?"

³⁸А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁸Phendia lenge, "Sode manrhe si tume? Zha ai dikh." Ai kana zhanenas, phenen, "Panzh manrhe, ai dui mashe."

³⁹И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

³⁹O Jesus phendias le narodoske te beshen tele pel zeleno char.

⁴⁰И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴⁰Ai beshle tele andek than po panvardesh zhene ai po iek shel zhene.

⁴¹И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴¹O Jesus lias le panzh manrhe ai le dui mashe, vazdia le iakha karing o rhaio, ai naisisardia, ai phaglias le manrhe, dias le kal disiplonge, ai le disipluria dine le ka narodo; ai xulade le dui mashe mashkar lende.

⁴²И всички ядоха и се наситиха.

⁴²Savorhe xale ai chailile.

⁴³И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴³Antunchi le disipluria chide le kotora le manrheske ai le masheske kai ashshile, desh u dui kozhnitsi pherde sas.

⁴⁴А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁴Kodola kai xale le manrheske sas panzh mi mursh.

⁴⁵И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁵Strazo O Jesus kerdias le disipluria te zhan ando chuno te zhan mai anglal lestar pe kaver rig le paieske ka foro Bethsaida, zhi pon wo tradias le narodos te zhantar.

⁴⁶И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁶Kana tradia le narodos te zhantar, gelo opre po plai te rhugilpe.

⁴⁷И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁷Kana peli e riat, o chuno sas mashkaral e maria, ai O Jesus sas kotse korkorho pe phuv.

⁴⁸И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁸Dikhlia kai sas le but chino te visilin o chuno; ke barval phurdelas zurales pe lende, mashkar le trin ai le shov chasuria diminiatsake, O Jesus avilo karing lende, phirelas po pai, ai wo nakhelas pasha lende.

⁴⁹А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁴⁹Kana le disipluria dikhle les phirel po pai, tsipisarde daratar; "Choxano si!"

⁵⁰защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵⁰Ke savorhe dikhle les, ai chudisaile daratar. Strazo dia duma lensa, ai phendia lenge, "Aven veselo, ke me sim, na daran!"

⁵¹И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵¹Ai Wo avilo karing lende ai anklisto ande chuno; ai e barval aterdili: ai but chudisaile ai gindinaspe pa so kerdilia.

⁵²Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵²Ke chi haliarde so znachil o miraklo le manrhengo; ke lengo ilo zuralo sas.

⁵³И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵³Ai kana nakhle inchal o pai, aresle kai phuv ando them kai bushol Gennersaret, ai gele karing e berego.

⁵⁴И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;

⁵⁴Ai kana ankliste avri anda chuno, strazo le manush kotsar prinzharde les.

⁵⁵и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁵Trade divano ande sa o them, ai le manush andine sa penge naswalen leste.

⁵⁶И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

⁵⁶Ai kai godi gelo andel gava, andel foruria, vai avrial le gava; andel bazaria ai pel vulitsi, won thode kodola kai sas naswale, ai phende leske, te ferdi dashtin le naswalen te pashon pasha leste te azban e tivala leske raxamaki, ai kon godi azbadias leski raxami sastile.