¹И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

¹O Jesus akhardia peste, peske desh u do disiplon, ai dia le putiera pe le bi vuzhe duxuria, kaste te sai gonin le avri, ai te sastiaren sa le naswalimata ai sa o nasulipe.

²А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

²Eta le anava le desh u do apostlonge: pervo O Simon (akhardo sas Petri) ai lesko phral o Andre; o James ai lesko phral o Iovano, shave le Zebedoske;

³Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

³o Philip ai o Bartholomew; o Thomas ai o Mate kai chidelas e taksa; o James o shav le Alphaeusosko, ai o Lebbaeus (akhardo sas Thaddaeus):

⁴Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

⁴O Simon o Canaanite, ai o Judas Iscariot, kai dia le Kristos andel vas leske duzhmanonge.

⁵Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;

⁵Kadala desh u dui Wo tradias angle ai phendias lenge: "Na zhan mashkar le Nai Zhiduvuria, ai na zhan andel foruria kai si le Samaritanuria.

⁶но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.

⁶Zhan , mai bini ka le xasarde bakriorhe, o narodo Israel.

⁷И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

⁷Sar zhan, den duma pa Del ai phenen, 'E amperetsia le rhaioski pashili!'

⁸Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

⁸Sastiaren le naswalen, zhuvindin le mulen, vuzharen le lepra, gonin avri le bengen. Tume lian ivia, ivia den.

⁹Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна [монета] в пояса си,

⁹Na len tumensa sumnakai, vai rup, chi xarkune ande tumare chisa;

¹⁰нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

¹⁰Na len chisi dromeske, vai dui gada, vai papucha, vai rovli, ke o manush kai kerel buchi mol te den les leske pochin.

¹¹И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

¹¹Ande fersavo foro vai gav kai arasena, phushen kon si lasho manush, ai beshen ka leske kher zhi kai tume zhanatar kotsar.

¹²А когато влизате в дома, поздравявайте го.

¹²Kana zhana ando kher phenen, "E pacha te avel tumensa."

¹³И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

¹³Kodola manush te primin tumen sar trobul, tumare pacha te avel pe lende, numa te na primin tumen sar trobul te amboldel tumare pacha palpale.

¹⁴И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

¹⁴Te na primina tumen sar trobul vai te na ashunena tumende, kana zhantar anda kodo kher vai foro, chinon e pulburia pa tumare punrhe.

¹⁵Истина ви казвам, по-леко ще бъде [наказанието] на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

¹⁵Phenav tumenge o chachimos, mai vushoro avela le narodoske anda Sodom ai andai Gomorrah po dies la krisako, de sar kodole foroske!

¹⁶Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

¹⁶Dikhen! Me tradav tume sar bakriorhe mashkar le ruv. Aven gojaver ai arakhen tume sar le sap, ai aven domolo sar le gulumburia.

¹⁷А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

¹⁷Arakhen tume katar le manush, ke angerena tumen pe kris, ai marena tumen bichonsa ande penge synagoguria.

¹⁸Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

¹⁸Angerena tume angla le bare le foroske ai anglal amperatsi mange, te aven marturo angla lende ai sa le Nai Zhiduvuria.

¹⁹А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

¹⁹Numa kana lena tumen, na xal tume briga sar phenena vai so phenena, ke avela tume dino ando kodo chaso, so trobula te mothon.

²⁰Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

²⁰Ke chi dena tume duma, numa O Swunto Duxo tumare Dadesko dela duma tumendar.

²¹Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.

²¹O phral purhila peske phrales te mudaren les, ai o dat purhila peska glata; le glate xoliavona pe pengo dat, ai pengi dei ai kerena te mudaren le.

²²Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

²²Sa le manush vurhitsina tumen pala mande. Numa kodo kai rhevdila ai inkerela zhando gor, avela skepime.

²³А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

²³Kana chinuina tumen andek foro, zhan ande aver. Phenav tumenge o chachimos, chi aresena te zhan ande sa le foruria ande Israel, mai anglal sar O Shav le Manushesko te avel.

²⁴Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

²⁴Chi iek kai sichol nai mai baro sar kodo kai sicharel les, ai chi iek sluga nai mai bari sar pesko gazda.

²⁵Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

²⁵Dosta kodoleske kai sichol te kerdiol sar kodo kai sicharel les, ai e sluga te kerdiol sar pesko gazda. Ai won te akharena le gazdas le kheresko, Beelzebub, sode mai but akharena le manushen kai beshen ande lesko kher!

²⁶И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

²⁶Anda kodia na daran lendar. Ke nai khanchi wusharado kai chi avela sikado; ai nai khanchi garado kai chi avela zhanglo.

²⁷Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

²⁷So phenava tuke ando tuniariko tu phen adiese; ai so ashunes phendo tuke ando khan, phen pal khera opral.

²⁸Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

²⁸Na daran katar kodola kai sai mudaren o stato numa nashti mudaren o duxo; mai bini daran katar O Del, kai sai mudarel o duxo ai o stato ando iado.

²⁹Не продават ли се две врабчета за един асарий? и[ пак] ни едно от тях няма да падне на земята без [волята] на Отца ви.

²⁹Nai bichinde dui chiriklia pe iek pena; numa chi iek anda lende chi perel pe phuv bi te zhanel cho Dat.

³⁰А вам и космите на главата са всички преброени.

³⁰Ai vi le bal ande tumaro shero sa jindo le.

³¹Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

³¹Anda kodia na dara, ke tu mos mai but sar but chiriklia!"

³²И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

³²Kon godi mothola ke si murho anglal manush, i me phenava ke si murho angla murho Dat kai si ando rhaio.

³³Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

³³Numa kon godi mothola ke nai murho anglal manush, vi me mothava ke nai murho angla murho Dat kai si ando rhaio.

³⁴Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

³⁴Na gindin ke avilem te anav pacha pe phuv, chi avilem te anav pacha, numa e sabia.

³⁵Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

³⁵Ke avilem te hulavav le shaves katar o dat, la sha katar e dei, ai e bori katar e sakra;

³⁶и неприятели на човека [ще бъдат] домашните му.

³⁶Le manusheske duzhmaia avena kodola kai si ande lesko kher.

³⁷Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

³⁷Kon godi si leske mai drago lesko dat vai leski dei mai but sar me chi mol dosta te avel pala mande; kon godi si leske mai drago lesko shav vai leski shei mai but sar me chi mol dosta te avel pala mande.

³⁸и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

³⁸Kodo kai chi lel pesko trushul ai te lelpe pala mande, chi mol dosta te achel pala mande.

³⁹Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

³⁹Kodo kai arakhela pesko traio xasarela les; numa kodo kai xasarela pesko traio pala mande arakhela les.

⁴⁰Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

⁴⁰O manush kai primil tumen primil man; ai o manush kai primil man primil kodoles kai tradia man.

⁴¹Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

⁴¹Kodo kai primila profeto ke si profeto lela o mishtimos kai avel ka profeto, kon godi primila chache manushes ke si chacho manush lela o mishtimos kai avel ka chacho manush."

⁴²И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

⁴²Ai te dela vare kon ek daxtai shudro pai kai iek anda kadala tsinorhe ke si murho disipluria. Me phenava tuke chachimos, chi xasarel pesko mishtimos."