¹В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

¹Ande kodia vriama le disipluria avile ka Jesus, ai phushle les, "Kon si o mai baro ande amperetsia le rhaioski?"

²А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

²O Jesus akhardias peste iek tsinorhi glata, ai thodia les angla lende,

³Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

³ai phendia, "Chachimos phenav tumenge, te na keiin tume ai te kerdion sar tsinorhe glate, nashtin chi te nakhen ande amperetsia le rhaioski."

⁴И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

⁴Kon godi mekelape kovlo sar kacha tsinorhi glata si o mai baro ande amperetsia le rhaioski.

⁵И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

⁵Ai kon godi primila iek tsinorhi glata sar kadia ando murho anav primil man."

⁶А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

⁶Numa kon godi kerela iek anda kadala tsinorhe kai pachanpe ande mande te peren ando bezex, mai bini te avel ek baro bax phanglo ka leski kox ai te avel shudino ande bari maria.

⁷Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

⁷Nasul la lumiake pala o zumaimos kai ingerel le manushen te peren ando bezex. O zumaimos musai te avel, numa nasul kodoleske kastar avela o zumaimos.

⁸Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

⁸Te si cho vas vai cho punrho kai kerel tu te peres ando bezex, shin les ai shude les dur tutar! Mai bini te zhas ando chacho traio ieka vastesa vai ieke punrhesa de sar te aven tu dui vas ai dui punrhe ai te aves shudino ande iag kai chi getolpe.

⁹И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

⁹Ai te si chi iakh ke kerel tu te peres ando bezex. Le la avri ai shude la dur tutar! Ke mai bini te zhas ando chacho traio ieka iakhasa de sar te aven tut dui iakha ai te aves shudino ande iag le iadoski."

¹⁰Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁰"Arakhen tume te na vurhitsin iek anda kadala tsinorhe." Ke phenav tumenge, ke lenge angeluria ando rhaio, dikhen sa data iek pe fatsa murhe Dadeski kai si ando rhaio.

¹¹[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

¹¹Ke O Shav le manushesko avilo te skepil kodia kai sas xasardo.

¹²Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¹²So gindis? Te si iek manush kai si les ek shel bakre, ai iek anda lende xasavol, chi mekel le iniarvardesh tai inia pe plai ai te zhal te rodel o iek kai xasailo?

¹³И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

¹³Ai te arakhela les, phenav tumenge o chachimos, "Mai raduime anda kodo iek de sar andal kaver iniarvardesh tai inia kai nas xasarde.

¹⁴Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

¹⁴Ai sa kadia nai e voia tumaro Dadeski kai si ando rhaio, te xasavol ai te xaiil chi iek anda kadala tsinorhe.

¹⁵И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

¹⁵"Te kerdia cho phral bezex karing tute, zha leste korkorho ai sikav leske leski dosh. Te ashunela tute nirisardian che phrales palpale.

¹⁶Но ако не [те] послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

¹⁶Numa te na ashunela tute, le tusa iek vai dui manush kashte te avel dui vai trin marturia ka divano.

¹⁷И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

¹⁷Te na ashunela lende, phen la khangeriake; te na ashunela ka khangeri, jin les sar iek manush kai chi pachalpe ando Del, ai sar iek manush kai chidel e taksa."

¹⁸Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁸O chachimos phenav tumenge, "So godi phandena pe phuv vunzhe phanglo ando rhaio; ai so godi tume phutrena pe phuv vunzhe phuterdo ando rhaio."

¹⁹Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде[ дадено] от Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁹Magdata phenav tumenge, "Te avela dui anda tumende kai san vorta ai chache iekavresa ai pe iek gindo pe phuv, vari so kai mangena si e avel, kerdo lenge katar murho Dat ando rhaio."

²⁰Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

²⁰Ke kai dui vai trin chidenape ande murho anav, "Me sim, mashkar lende."

²¹Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

²¹Antunchi o Petri avilo ka Jesus ai phushlia les, "Gazda, sodivar trobul te iertiv murhe phraleske te kerela bezexa karing mande? Zhi ka e eftato data?"

²²Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

²²O Jesus phendias leske, "Me phenav tuke na zhi ka e eftato data, numa zhi kal eftavardesh data efta.

²³Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

²³"E amperetsia le rhaioski si sar iek amperto kai manglias te dikhel sode kamenas leske, leske slugi.

²⁴И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

²⁴De anda gor andine leske iekes kai kamelas leske desh mi.

²⁵И понеже нямаше с [какво] да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

²⁵Ke nashti pochinelas, lesko gazda dias ordina te bichinen les, leska rhomnia, leske shaven, ai sa so godi sas les, kashte te pochindiol so kamelas.

²⁶Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

²⁶E sluga thodiape ande changende ai rhugisailo leste, 'Na xoliavol, rhevdisar, azhuker ma, ai pochinava tuke sa.'

²⁷И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

²⁷Leske gazdaske pelias mila, ai meklias les te zhal ivia. Iertisardias les so godi kamelas leske.

²⁸Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което[ ми] дължиш.

²⁸"Numa e mizmo sluga sar zhalas avri, arakhlias iek andal kaver slugi, kai kamelas leske iek shel teliara. Lias les korhatar ai phendias, " Pochin mange so godi kames mange."

²⁹Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

²⁹Kodia sluga thodiape ande changende ai rhugisailo leste, " Na xoliavol, rhevdisar, azhuker ma, ai pochinava tuke sa."

³⁰Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, [да лежи] докле изплати дълга.

³⁰Numa wo chi manglias, gelo ai thodias les ande temnitsa zhi pon pochinela so kamel.

³¹А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

³¹Kana le kaver slugi dikhle so kerdiliape, de sa nasul sas lenge, gele ai phende le gazdaske so godi kerdiliape.

³²Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

³²Antunchi lesko gazda akhardias les, ai phendias leske, "Tu bi lasho, bi ilesko, nasul sluga! Me iertisardem tuke so godi kamesas mange ke rhugisailian mande.

³³Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

³³Chi trobulas te avel tuke mila andai kaver sluga, sar sas mange mila anda tute?"

³⁴И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите [да го изтезават] докле изплати целия дълг.

³⁴Ande xoli lesko gazda thodias les ande temnitsa zhi pon pochinal so godi kamelas.

³⁵Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

³⁵"Sakadia si te kerel tumensa murho Dat kai si ando rhaio, te na iertina tumare phralen sa ilesa."