¹Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.

¹"Antunchi e amperetsia le rhaioski si sar desh sheia baria kai line peske lampi (chediara) ai gele po drom kai o ternaxar avelas.

²А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

²Pansh anda lende sas prosti ai pansh gojaver.

³Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

³Le prosti kana line penge lampi, chi line vuloi pensa.

⁴Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

⁴Numa le gojaver line mai but vuloi pensa de sar so sas andel lampi.

⁵И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

⁵Ke chi avilo o ternaxar pe vriama lindraile ai lias le e lindre.

⁶А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

⁶Numa ando mashkar la rachako ek glaso dias mui, Dikhen! O ternaxar, Aven leste!

⁷Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

⁷Antunchi le sheia baria wushtile, ai lasharde peske lampi.

⁸А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

⁸Le prosti phende kodolenge kai sas gojaver. "Den ame anda tumaro vuloi ke amare lampi meren."

⁹А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

⁹Le gojaver phende, "Nashtis, ke kam chi avel dosta tumenge ai vi amenge, zhan ka kodola kai bichinen vuloi ai chinen tumenge.

¹⁰А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

¹⁰Numa zhi pon won gele te chinen vuloi, o ternaxar avilo; le sheia baria kai sas gata gele lesa andre ka o abiav ai o wudar sas phandado.

¹¹После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.

¹¹Mai palal le kolaver sheia baria avile, ai phende, "Gazda, Gazda! Phuter amenge!"

¹²А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

¹²Numa wo phendias, "Chachimasa phenav tumenge, me chi zhanav tumen."

¹³И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

¹³Anda kodia arakhen tume, ke chi zhanen o dies vai o chaso kana O Shav le Manushesko avela."

¹⁴Защото[ е] както[, когато] човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

¹⁴"Ke kadia si sar ek manush kai si te zhaltar dur, ai akhardias peske slugen, ai dias ande lengo vas so sas lesko.

¹⁵На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

¹⁵Kai iek dias panzh gone sumnakai, ka aver dias dui, ai ka aver dias iek, swakones dias sode wo sai dashtil te lel sama, ai gelo pe pesko drom.

¹⁶Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

¹⁶Kodo kai lias panzh gone sumnakai, strazo gelo, kerdias buchi lensa, ai dobisardias panzh gone sumnakai mai but.

¹⁷Също и тоя, който [получи] двата спечели още два.

¹⁷Sakadia kodo kai lias dui, gelo ai dobisardias dui mai but.

¹⁸А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

¹⁸Numa kodo kai lias iek gono sumnakai, gelo, hunadias gropa ande phuv, ai garadias pesko gazdasko sumnakai.

¹⁹След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,

¹⁹But vriama pala kodia o gazda kodole slugenge avilo palpale, ai manglias te sikaven leske so kerde.

²⁰И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

²⁰Kodo kai lias panzh gone sumnakai, avilo ai andias panzh mai but, ai phendias, "Gazda, tu dian ma panzh gone sumnakai. Dikh! Me dobisardem panzh mai but."

²¹Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²¹Lesko gazda phendias leske, "Mishto kerdian, lasho ai chacho sluga chachimasa sanas, xantsi dielasa si te thav tut baro pe but dieli, aidi ai hulav ande che gazdasko raduimos!"

²²Приближи се и тоя, който бе получил [двата таланта], и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

²²Kodo kai lias dui gone sumnakai avilo, ai phendias, "Gazda, Tu dian ma dui. Dikh! Me dobisardem dui mai but!"

²³Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²³Lesko gazda phendias leske, "Mishto kerdian, lasho ai chacho sluga chachimasa sanas, xantsi dielasa si te thav tut baro pe but dieli, aidi ai hulav ande che gazdasko raduimos!

²⁴Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;

²⁴Kodo kai sas les iek gono sumnakai avilo ai phendias, "Gazda, Zhanglem ke zuralo ai trutno manush san, ke les katar chi thodian ai chides katar chi thodian sumuntsa.

²⁵и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

²⁵Ai darailem, gelem ai garadem cho sumnakai ande phuv, Dikh! Si tu so si chiro."

²⁶А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;

²⁶Lesko gazda phendias leske, "Tu nasul kandino sluga, tu zhanglian ke lav katar chi thodem ai chidav katar chi thodem sumuntsa."

²⁷ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

²⁷Antunchi tu trobulas te thos murho sumnakai ando banko, ai kana avilemas, sas te lav murho sumnakai palpale, ai vi mai but.

²⁸Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

²⁸Anda kodia le o sumnakai lestar, ai de les ka kodo kai si les le desh gone sumnakai.

²⁹Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

²⁹Ke swakones te kai si mai but avela dino ai si te avel les but mai but opral: numa katar kodo kai nai les, vi so si les avela lino lestar.

³⁰А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

³⁰E sluga kai nai kanchesko shuden avri ando tuniariko ai ande kodo than kai rovena ai chiden dandendar."

³¹А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

³¹"Kana avela O Shav le Manushesko ande pesko barimos, ai sa le angeluria lesa, antunchi beshela pe pesko skamin o amperatitsko.

³²И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

³²Angla leste avena chidine sa le thema, ai hulavela le manushen iek katar o kaver sar o pastuxo, hulavel le bakren katar le buzhne.

³³и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

³³Ai thola le bakren pe peski chachi rig, ai le buzhnen pe peski stingo rig.

³⁴Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

³⁴Antunchi o amperato si te mothol kodolenge ka lesko vas o chacho, "Aven tume kai san raduime katar murho Dat, len so sas tumenge shinado e amperetsia kai sas getome tumenge de sar sas e lumia kerdi.

³⁵Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

³⁵Ke bokhalo simas, ai dian ma te xav, trushalo simas, ai dian ma te piiva: streino simas, ai andian ma ande cho kher.

³⁶гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

³⁶Nas ma tsalia, ai tu dian ma tsalia, naswalo simas, ai lian sama mandar, phandado simas, ai tu avilian te dikhes ma."

³⁷Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

³⁷Antunchi le chache phenena leske, "Gazda, Kana dikhliam tu bokhalo, ai diam tu te xas? Vai trushalo, ai diam tu te pes?

³⁸И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

³⁸Kana dikhliam tu streino, ai andiam tut andre? Vai ke trobunas tut tsalia, ai diam tut?

³⁹И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

³⁹Kana dikhliam tut naswalo, vai phandado, ai aviliam te dikhas tu?"

⁴⁰А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

⁴⁰Ai o amperato phenela, "O chachimos phenav tumenge, so godi kerdian kodoleske kai si mai prosto anda murho phral, kerdian mange."

⁴¹Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

⁴¹Antunchi phenel kodolenge ka lesko stingo vas, "Zhantar mandar, tume armandine, ande iag kai chi getolpe, kai si getome le bengeske ai leske angelonge.

⁴²Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

⁴²Bokhalo simas, ai chi dian ma te xav, trushalo simas, ai tu chi dian ma te piiav.

⁴³странник [бях], и не Ме облякохте; болен и в тъмница [бях], и не Ме посетихте.

⁴³Streino simas, ai chi akhardian ma andre, nas ma tsalia, ai chi dian ma, naswalo, phandado, ai tu chi avilian te dikhes ma."

⁴⁴Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

⁴⁴Antunchi won phenen, "Gazda, kana dikhliam tut bokhalo, vai trushalo, vai streino, vai bi tsalengo, vai naswalo, vai phandado, ai chi zhutisardem tu?"

⁴⁵Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

⁴⁵Antunchi phendia lenge, "O chachimos phenav tumenge, sar chi kerdian le mai prostonenge, chi kerdian chi mange.

⁴⁶И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

⁴⁶Antunchi zhana ande iag kai chi getolpe, numa le chache ando traio kai chi getolpe.