¹Не съдете, за да не бъдете съдени.

¹"Na shin kris, te na avel kris shinde pe tute.

²Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

²Ke sar shinesa kris pe kavreste kadia avela kris shindi pe tute, e musura kai musurisa kolavres kodolasa avesa tu musurime.

³И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

³Sostar dikhes e tsipiliga ande iakh chi phraleski, ai chi dikhes o stilpo kai si ande chiri iakh.

⁴Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

⁴Sar sai phenes che phraleske, Mek ma te lav e tsipliga anda chiri iakh,' kana tut si stilpo ande chiri iakh?

⁵Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

⁵Tu manush kai ankerdios so chi san! Ankalav mai anglal o stilpo anda chiri iakh, ai porme dikhesa dosta de mishto te ankalaves e tsipliga kai si ande iakh che phraleske.

⁶Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

⁶"Na den so si swunto kal zhukel, ai shuden tumare perli anglal bale, ke kham te vulin le telal punrhe, ai amboldenpe pe tumende te xan tume.

⁷Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

⁷"Mangen, ai avela tume dino; roden, ai arakhena; maren, ai avela tumenge phuterdo.

⁸защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

⁸Ke kon godi mangela avela les, kodo kai rodel arakhela, ai kodoleske kai marel avela phuterdo.

⁹Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

⁹Savo anda tumende del bax peske shaves te mangela lestar manrho?

¹⁰или, ако поиска риба, да му даде змия?

¹⁰Vai te del les sap, te mangela lestar masho?

¹¹И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

¹¹Tume kai san nasul, zhanen sar te den mishtimos tumare glaten. Sode mai but tumaro Dat kai si ando rhaio dela mishtimos kodolen kai mangen lestar?"

¹²И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е[ същината на] закона и пророците.

¹²"Ande sako fielo keren kolavrenge so tume mangen le kolaver te keren tumenge; ke kodia si o zakono ai o sicharimos le profetonge.

¹³Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

¹³"Zhan andre pa e tang vurota; ke bufli e vurota, ai vushoro o drom kai ingerel ando iado, ai but si kai len kodo drom.

¹⁴Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

¹⁴Ke e vurota tang ai o drom tang kai ingerel ka traio, ai xantsi si kai arakhen les."

¹⁵Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

¹⁵"Arakhen tume katar le profeturia kai nai chache, kai aven tumende andel bakrenge tsalia, numa andral won si divli ruv.

¹⁶От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

¹⁶Tume prinzharen le katar lenge fruta. Sai chidelpe struguro pai krenga kanrhenge, vai figi pai tsignida?

¹⁷Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

¹⁷Swako lashi pruing del lashi fruta, numa e chori pruing del chorhi fruta.

¹⁸Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

¹⁸Ek lashi pruing nashti del chorhi fruta, ai chorhi pruing nashti del lashi fruta.

¹⁹Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

¹⁹Savi godi pruing kai chi del lashi fruta avela shindi ai shudini ande iag.

²⁰И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

²⁰Kadia tume prinzharena len kai nai chache katar lenge fruta."

²¹Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

²¹Na swako kai phenena mange 'Devla, Devla' avena ande amperetsia le rhaioski, numa kodola kai kerena e voia murhi Dadeski kai si ando rhaio.

²²В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

²²But ande kodo dies phenena mange, 'Devla, Devla! Chi diam profesi ande chiro anav? Chi gonisardiam le bengen ande chiro anav? Ai kerdiam but mirakluria ande chiro anav?

²³Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

²³Antunchi phenava lenge, ' Shoxar, Chi zhanglem tume. Zhantar mandar, tume kai keren nasulimos!'"

²⁴И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

²⁴"Anda kodia kon godi ashunela kadala vorbi kai phenav, ai kerela le, avela sar ek manush gojaver kai vazdias pesko kher pek stana baxreski.

²⁵и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

²⁵O breshind dias, le bare paia avile, e barval phurdias zurales pe kodo kher. Numa chi pelo, ke vazdino sas pe stana le baxreski.

²⁶И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

²⁶Numa kon godi kai ashunela le vorbi kai phenav, ai chi kerela le, avela sar ek manush prosto kai vazdias pesko kher pe chishai.

²⁷и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

²⁷O breshind dias, o pai o baro avilo, e barval phurdia pe kodo kher. Ai pelo zurales!"

²⁸И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

²⁸Kana O Jesus getosardias so phenelas chudisailo o narodo katar lesko sicharimos.

²⁹защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

²⁹Ke wo sicharelas sar iek manush kai sas les putiera, ai na sar lenge manush kai sicharenas o zakono le Gramnturia.