¹Внимавайте да не вършите [делата на] правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

¹"Arakhen tume te na keren tumaro mishtimos anglal manush kaste te thon sama pe tumende. Ke te kerena anda kadia chi lena o mishtimos katar tumaro Dat kai si ando rhaio.

²И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

²Kana des love kal chorhe, na bashav andai tuturazia ande le synagoguria ai pel droma sar keren le manush kai ankerdion so nai. Kadia keren kashte te luvudin le le manush. Me phenav tumenge o chachimos! Vuzhe line pengo mishtimos.

³А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

³Numa tu kana des love kal chorhe, na mek te zhanel cho stingo vas, so cho chacho vas kerel. Kashte so dian te avel garado: ai cho Dat kai dikhel so keres garades, dela tut mishtimos."

⁴за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁵"Kana rhugin tume, na aven sar kodola manush kai ankerdion so nai ke lengedrago te rhuginpe ande punrhende andel synagoguuria, ai andel koltsuria le dromenge, kashte te dikhen le le manush. Me phenav tumenge chachimasa! Vuzhe line pengo mishtimos.

⁵И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

⁶Numa tu, kana rhugis tu, zha ande chi soba, phandav o wudar, ai rhugisavo ka cho Dat kai si ando than kai chi dikhel les khonik. Ai cho Dat kai dikhel so keres kana san korkorho, dela tut so manges.

⁶А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁷Kana rhugin tume na bulguiin intaino ai butivar, sar keren le manush kai chi zhanen le Devles; Won gindin ke te rhuginape butivar iek fielo, keren te ashunel le o Del.

⁷А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

⁸Na keren sar lende; ke tumaro Dat kai si ando rhaio zhanel so trobul tumen mai anglal sar te mangen lestar."

⁸И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

⁹"Anda kodia rhugin tume kadia, 'Amaro Dat kai san ando rhaio, te avel cho anav ankerdo swunto.

⁹А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

¹⁰Chi amperetsia te avel. Chi voia te kerdiol pe phuv sar ando rhaio.

¹⁰да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

¹¹De amen adies amaro manrho sar swako dies.

¹¹Дай ни днес ежедневния хляб;

¹²Iertisar amare bezexa, sar vi ame iertis kodolen kai keren bezexa karing amende.

¹²и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

¹³Na mek ame te zhas ando zumaimos, numa skepisar ame katar o nasul iek. Ke tute si e amperetsia, e putiera, ai o barimos zhi pon godi.' 'Amen'

¹³и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

¹⁴"Te iertina le manushenge dosha, vi tumaro Dat kai si ando rhaio iertila tumen:

¹⁴Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

¹⁵Numa te na iertina le manushenge dosha, chi tumaro Dat chi iertil tumare dosha."

¹⁵Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

¹⁶"Kana zhonin, na triston sar kodola manush kai ankerdion so nai, kai keren te sikadiol pe lenge muia te haliaren le manush ke won zhonin. Me phenav tumenge chachimasa, vuzhe line pengo mishtimos.

¹⁶А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили[ вече] своята награда.

¹⁷Numa kana zhonisa, xalav cho mui, ai hulav che bal,

¹⁷А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

¹⁸Kashte te na sikadiol le manushenge ke zhonis, ferdi che Dadeske kai si ando than kai chi dichol ai cho Dat kai dikhel so keres, dela tu mishtimos."

¹⁸за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

¹⁹Na chiden tumenge barvalimos pe phuv, kai moio ai rhuzhina sai rimon, ai kai le chor sai den andre ai choren.

¹⁹Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

²⁰Numa chiden tumenge barvalimos ando rhaio, kai o moio ai e rhuzhina nashti rimon, ai chor nashti den andre te choren.

²⁰Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²¹Ke kai si cho barvalimos, kotse si te avel cho ilo.

²¹защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²²O lampo le statosko si e iakh. Te si che iakha bi doshako, sa cho stato si te avel pherdo vediara.

²²Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²³Numa te avena nasul che iakha, sa cho stato avela pherdo tuniariko. Antunchi te si e vediara ande tute tuniariko, sode de baro tuniariko!

²³но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²⁴Khonik nashti podail duie gazden, ke vurhitsila iekes ai avela leske drago o kaver; vai inkerela chachimasa iekesa ai avela leske sar khanchi o kolaver. Nashti podais andek than le Devles ai o mammon (Barvalimos).

²⁴Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

²⁵"Eta sostar phenav tumenge: Na daran anda tumaro traio, ai phenen 'So xasa, so piiasa, sar kerasa te huriarvas amaro stato?' Pate o traio nai mai baro sar o xabe? Ai o stato nai mai baro sar le tsalia?

²⁵Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁶Dikhen pel chiriklia kai hurian ando cheri: chi shuden sumuntsi, chi chiden, ai chi garaven xabe andel banuria: numa tumaro Dat kai si ando rhaio pravarel le! Chi mon tume mai but sar le chiriklia?"

²⁶Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират[: и пак] небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁷Savo anda tumende te nekezhila sai lunzharela pesko traio xantsi?"

²⁷И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁸Ai sostar nekezhin andal tsalia? Dikhen sar barion le luluja pel kimpuria; chi keren buchi, ai chi keren peske tsalia.

²⁸И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

²⁹Numa phenav tumenge, chi o Solomon, ande sa pesko barvalimos nas kadia shukar huriardo sar iek luluji.

²⁹но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

³⁰Te huriarvela O Del kadia e char kai si pel kimpuria adies, ai kai terhara avela shudini ande iag. Sode mai but huriarvela tumen, manush kai si tume xantsi pachamos?

³⁰Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не [ще ли] много повече [да облича] вас маловерци?

³¹Na daran tume; ai phenen, 'So xasa? So piiasa? Ai sar huriaravas ame?'

³¹И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

³²Ke kodia roden le manush kai chi zhanen le Devles, numa tumaro Dat kai si ando rhaio, zhanel ke trobul tumen sa kadala dieli.

³²(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

³³Rode mai anglal e amperetsia le Devleski, ai so si vorta angla Del; ai O Del, dela tume sa kodola dieli opral.

³³Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³⁴Anda kodia na nekezhin anda terhara, ke terhara lela sama pestar, ke ande swako dies si dosta nekezo."

³⁴Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.